Ектропион на клепача МКБ H02.1

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Ектропион на клепача представлява анормално обръщане на клепачите навън. Състоянието засяга обикновено долните клепачи и се наблюдава предимно във възрастта над 60 години, като води до нарушения в сълзоотделянето и свързаните с това усложнения. При липса на лечение крие риск от сериозни и с дългосрочен характер усложнения и перманентно засягане на зрението.

Причини и особености

Ектропион на клепача се среща значително по-често при лица над 60 години във връзка с физиологичното отслабване на мускулатурата, включително и на клепачите, като според някои статистически изследвания засяга до около три процента от възрастното население.

Ектропионът на клепача може да бъде вроден (среща се много рядко) или придобит. Вроденият ектропион е рядък и засяга винаги долния клепач. Той често се асоциира с други състояния като блефарофимоза, микрофталмия, орбитални кисти, синдром на Даун, ихтиоза.

Придобитият ектропион може да бъде дегенеративен (сенилен), спастичен, паралитичен и цикатрициален. Сенилният ектропион се наблюдава при възрастни хора и е резултат от отпускането на орбикуларния мускул и кожата. Свободният ръб на долния клепач се отпуска и обръща навън.

Спастичният ектропион е характерен за млади хора и новородени. Дължи се на спазъм на клепачната част на орбикуларния мускул, при което клепачният ръб се обръща навън. Паралитичният ектропион се получава при парализа на лицевия нерв. Цикатрициалният ектропион се дължи на цикатрикси на клепачната кожа, които придърпват миглените ръбове навън. Цикатриксите са получени при травми и изгаряния на кожата, вследствие оперативни интервенции в областта и други.

Сред основните рискови фактори за появата на ектропион се включват напреднала възраст, често търкане, дърпане или опъване на клепачите, продължителна употреба на контактни лещи, продължителна употреба на някои лекарства за очи, травми в областта, лицева парализа, прекаран инсулт, кожни заболявания, поразяващи клепачите и други.

Симптоми

Клиничната картина при ектропион на клепача се развива сравнително бързо, в рамките на няколко дни, като всички оплаквания се дължат на нарушения дренаж на сълзите и свързаните с това усложнения:

• повишено сълзене: нарушеният дренаж на сълзите води до тяхното изтичане навън, при което настъпва постоянно сълзене на очите. При развитие на възпалителен или вторичен инфекциозен процес може да настъпи отделяне на мукозен или гноен секрет, което да доведе до слепване на миглите на клепача и риск от допълнителни усложнения
• сухота: тъй като лигавицата на очите не се овлажнява добре и сълзите изтичат навън, то един от честите и характерни признаци на ектропион е усещането за сухота в очите, усещане за чуждо тяло и дразнене
• раздразнение: дразненето на очите и намаленото им овлажняване провокира различно по степен дразнене, възпалителни промени и развитие на хроничен конюнктивит, характерно за който е различното по степен зачервяване на очите
• фотофобия: при значителен процент от засегнатите се наблюдава повишена чувствителност към слънчевата светлина или силно осветление на помещенията. Силната светлина води до дразнене и болка в очите
• усложнения: продължителното персистиране на оплакванията без навременна медицинска консултация и намеса крие риск от раздразнение на роговицата с развитие на ерозии и язви, инфекциозни и възпалителни усложнения, които от своя страна предразполага към допълнителни увреждания. Най-сериозното и с дългосрочни последици усложнение е намаляване на зрителната острота и слепота

Появата или влошаването на някои от симптомите при лица с вече поставена диагноза ектропион на клепача изисква спешна медицинска намеса, тъй като насочва към усложнения. Сред алармиращите прояви се включват остро влошаване на зрителната острота, поява на внезапна и силна болка в окото, значително зачервяване, поява на гнойна секреция. Тези признаци насочват към увреждане на роговицата, поява на язви по нейната повърхност, наличие на вторичен инфекциозен процес.

Диагноза

Диагнозата при ектропион на клепача обикновено се поставя въз основа на обективното състояние, данните от разпита на пациента и находките от очния преглед:

• разпит на пациента: важно значение има уточняването на наличните рискови фактори, излагане на вредни въздействия, оперативна намеса в областта на клепача, чести възпалителни или инфекциозни заболявания на очите, наличие на системни заболявания с различна етиология, данни за продължително локално приложение на капки и други лекарства
• физикални находки: опитните специалисти могат да поставят диагнозата често само въз основа на характерния вид на единия или и двата клепача
• очни изследвания: допълнителни очни изследвания се налагат за оценка на наличните увреждания, усложнения, свързани с раздразнение на роговицата, засягане на зрителната острота при продължително персистиране на оплакванията или забавяне с медицинската консултация

Диференциална диагноза се прави най-често с базалноклетъчен и сквамозен карцином на клепача, парализа на Бел, ламеларна ихтиоза, усложнения след блефасропластика и други.

Лечение

Терапевтичният подход при ектропион на клепача се определя строго индивидуално, като до голяма степен зависи от причините, провокирали развитието на заболяването, възрастта и общото състояние на засегнатите, както и редица индивидуални фактори, данни за развили се усложнения и други. Най-общо лечението бива:

• консервативно лечение: консервативната терапия при ектропион включва приложение на изкуствени сълзи и мехлеми, които да облекчат сухотата и да поддържат лигавицата на очите овлажнена. Това от своя страна намалява рисковете от нараняване на роговицата и временно облекчава част от оплакванията
• оперативно лечение: в много от случаите хирургичната намеса е необходима за дефинитивно лечение на проблема, като в зависимост от етиологичните фактори, провокирали ектропиона, се прилагат различни хирургични подходи. За оптимално възстановяване и намаляване рисковете от различни по вид и тежест следоперативни усложнения се налага антибиотична профилактика и проследяване на пациентите. В много от случаите интервенцията се извършва амбулаторно с поставяне на местна анестезия, като само в определени ситуации се налага хоспитализация на засегнатите
• други мерки: в зависимост от причините, провокирали развитието на ектропион, могат да се приложат и редица други мерки, включително преустановяване употребата на очни капки, съдържащи бримонидин или дорзоламид (в случаите, при които това е причината), мерки за овладяване на системни заболявания, неврологични увреждания и други, провеждане на химиотерапия и/или лъчетерапия при образувания на клепача, провокиращи развитието на ектропион

Прогнозата се определя строго индивидуално, като ранната диагностика и своевременна и адекватна терапия се асоциират с добра прогноза и нисък риск от сериозни и перманентни усложнения.

Заглавно избображение: Marcus M. Marcet, MD FACS. CC BY-SA 3.0

Изображения: freepik.com