Ектропион на клепача МКБ H02.1

Ектропион представлява анормално обръщане на клепачите навън. Състоянието засяга обикновено долните клепачи и се наблюдава предимно във възрастта над 60 години.

Ектропион може да бъде вроден или придобит. Вроденият ектропион е рядък и засяга винаги долния клепач. Той често се асоциира с други състояния като блефарофимоза, микрофталмия, орбитални кисти, синдром на Даун, ихтиоза.

Придобитият ектропион може да бъде дегенеративен (сенилен), спастичен, паралитичен и цикатрициален. Сенилният ектропион се наблюдава при възрастни хора и е резултат от отпускането на орбикуларния мускул и кожата. Свободният ръб на долния клепач се отпуска и обръща навън.

Спастичният ектропион е характерен за млади хора и новородени. Дължи се на спазъм на клепачната част на орбикуларния мускул, при което клепачния ръб се обръща навън. Паралитичният ектропион се получава при парализа на лицевия нерв. Цикатрициалният ектропион се дължи на цикатрикси на клепачната кожа, които придърпват миглените ръбове навън. Цикатриксите са получени при травми и изгаряния на кожата.

Тъй като слъзните точки са обърнати навън се наблюдава повишено сълзотечение. Клепачната конюнктива е открита и се зачервява и изсъхва - развива се хроничен конюнктивит. Откритата част на роговицата може да изсъхне. Налице са субективни усещания за сухота, парене и болезнено око. Сухотата на роговицата може да доведе до язви на роговицата и инфекции на окото.

Диагнозата се поставя въз основа на обективното състояние. Диференциална диагноза се прави с базалноклетъчен и сквамозен карцином на клепача, парализа на Бел и др. Лечението на ектропион се осъществява чрез приложение на изкуствени сълзи и мехлеми, които да облекчат сухотата и да поддържат лигавицата овлажнена. Оперативното лечение се осъществява чрез блефаропластика.