Други хориоретинални възпаления МКБ H30.8

Към други хориоретинални възпаления спада болест на Харада.

Болестта на Харада представлява мултисистемно заболяване, характеризиращо се с развитието на грануломатозен панувеит, съпроводен с ексудативно отлепване на ретината и се асоциира с неврологични и кожни прояви. Среща се по-често при популации, обитаващи Азия, Близкия изток, Испания и индиански популации. Поради разнообразието на клиничните симптоми, съпътстващи болестта на Харада, тя се разделя на пълна Харада болест и непълна болест на Харада. Пациентите, страдащи от пълния вариант на болестта, освен очните нарушения, задължително имат неврологични, слухови и кожни симптоми. При непълния вариант на болестта, пациентите страдат само от очните прояви на заболяването.

Патогенезата на болестта на Харада не е напълно изяснена. Въпреки това се счита, че заболяването има автоимунен характер. Автоимунната реакция е насочена срещу меланоцитите, намиращи се в редица тъкани, като кожа, вътрешно ухо, менинги и увея.

Клиничната картина на заболяването се характеризира с висока температура, главоболие, гадене, повръщане, виене на свят, орбитална болка, шум в ушите, фотофобия, неврит на зрителния нерв и черепно-мозъчните нерви, двустранно замъгляване на зрението, витилиго, полиоза на миглите и веждите, алопеция, менингизъм.
След изследването на пациента се установява намалена зрителна острота, менингизъм, ликворна плеоцитоза, хемипарези, дизакузис, нарушено равновесие, повишено очно налягане, катаракта, хиперемия или оток на диска на зрителния нерв, хиперпигментация на ретината.

Диагнозата на болестта на Харада не се основава на конкретно изследване, но въпреки това редица диагностични процедури, могат да бъдат полезни при установяване на заболяването- флуоресцентна ангиография, ехография, магнитен резонанс, електроретинограма и аудиологични тестове.

Лечението на болестта на Харада трябва да започне възможно най-скоро след поставяне на диагнозата и се изразява в агресивното прилагане на системни кортикостероиди. При неповлияване от кортикостероиди или при появата на свръхчувствителност, може да се започне лечение с имуномодулатори (циклоспорин, такролимус, микофенолат, мофетил, азатиоприн, циклофосфамид, хлорамбуцил). Локално може да се прилагат циклоплегици, които да облекчат дискомфорта от спазъма на цилиарното тяло.

Болестта на Харада може да се усложни с развитието на катаракта, глаукома, субретинална фиброза, хороидална неоваскуларизация, атрофия на зрителния нерв и пигментни нарушения на фундуса. Загуба на зрението настъпва често при поява на някои от гореспоменатите усложнения.

Прогнозата на заболяването, значително се подобрява при ранно и агресивно лечение с кортикостероиди.