Други ретинални артериални оклузии МКБ H34.2

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Другите ретинални артериални оклузии включват частична ретинална артериална оклузия и оклузия на клон на ретиналната артерия. Те възникват при частично или пълно запушване на ретинален артериален клон, което нарушава кръвоснабдяването на определен участък от ретината. Заболяването най-често се проявява с внезапно, безболезнено намаление на зрението или дефект в зрителното поле на едното око. Въпреки че зрителната прогноза обикновено е по-добра в сравнение с централната ретинална артериална оклузия, състоянието изисква спешна диагностика и оценка на сърдечносъдовия риск.

Причини и рискови фактори

Другите ретинални артериални оклузии включват частична ретинална артериална оклузия и оклузия на клон на ретиналната артерия. При тези състояния се нарушава кръвоснабдяването само на определена част от ретината, което води до исхемия с различна степен на тежест. В зависимост от локализацията и размера на засегнатия съд зрителните нарушения могат да бъдат леки или значително изразени.

Най-честата причина за тези оклузии е емболизацията. Емболите обикновено произхождат от атеросклеротични плаки в каротидните артерии или от сърцето и могат да бъдат изградени от холестерол, тромботичен материал или калцификати. Те се задържат в по-малките разклонения на централната ретинална артерия и прекъсват кръвоснабдяването на съответния участък от ретината.

По-рядко заболяването може да бъде причинено от локална тромбоза, възпалителни съдови заболявания или други състояния, които нарушават нормалния кръвоток.

Сред възможните причини се включват атеросклероза, заболявания на каротидните артерии, предсърдно мъждене и други сърдечни аритмии, клапни сърдечни заболявания, гигантоклетъчен артериит, състояния с повишена склонност към тромбообразуване (тромбофилии), антифосфолипиден синдром, дисекация на каротидната артерия, хипервискозитетни синдроми.

Рискът от развитие на други ретинални артериални оклузии е по-висок при напреднала възраст, артериална хипертония, захарен диабет, дислипидемия, тютюнопушене, затлъстяване, исхемична болест на сърцето, предходен мозъчен инсулт или преходна исхемична атака, периферна артериална болест, хронично бъбречно заболяване.

При по-млади пациенти без изявени сърдечносъдови рискови фактори трябва да се търсят нарушения в кръвосъсирването, автоимунни заболявания, сърдечни аномалии и други по-редки причини за артериална оклузия.

Симптоми

Клиничната картина при другите ретинални артериални оклузии зависи от големината на засегнатия съд и локализацията на исхемичната зона. За разлика от централната ретинална артериална оклузия, при която обикновено се засяга цялата ретина, тук увреждането обхваща само определен неин участък. Поради това зрителните нарушения често са по-ограничени.

Най-честият симптом е внезапното, безболезнено намаление на зрението на едното око. При оклузия на малък артериален клон централното зрение може да бъде запазено, а пациентът да забележи единствено липса на част от зрителното поле.

Възможните симптоми включват внезапно замъгляване на зрението, частична загуба на зрението на едното око, поява на тъмно петно (скотом), отпадане на определен сектор от зрителното поле, намалена зрителна острота, когато е засегната макулната област, нарушения в цветовото възприятие.

При частична ретинална артериална оклузия симптомите могат да бъдат преходни или да варират по тежест в зависимост от степента на запушване и възстановяването на кръвотока.

Усложнения

Другите ретинални артериални оклузии могат да доведат до различна по тежест загуба на зрителната функция в зависимост от големината на засегнатия съд, локализацията на исхемията и продължителността на нарушеното кръвоснабдяване. При оклузия на малък артериален клон прогнозата за зрението обикновено е по-добра в сравнение с централната ретинална артериална оклузия, но при засягане на макулната област могат да настъпят трайни зрителни нарушения.

Възможните очни усложнения включват трайно намалена зрителна острота, постоянни дефекти в зрителното поле (скотоми), необратимо исхемично увреждане на ретината, атрофия на ретиналните нервни влакна, изтъняване на вътрешните ретинални слоеве вследствие на исхемия.

Освен очните усложнения, пациентите с други ретинални артериални оклузии имат повишен риск от сериозни системни съдови инциденти, тъй като заболяването често е свързано с атеросклероза, каротидна стеноза или сърдечна емболизация. Сред най-важните усложнения са исхемичен мозъчен инсулт, преходна исхемична атака, миокарден инфаркт.

Диагноза и изследвания

Диагнозата на другите ретинални артериални оклузии се поставя въз основа на клиничната картина, офталмологичния преглед и допълнителните образни и лабораторни изследвания. Поради повишения риск от мозъчносъдови усложнения състоянието изисква спешна оценка не само на зрителното увреждане, но и на общия съдов риск.

Диагностичният процес започва с подробна анамнеза, включваща началото и продължителността на симптомите, придружаващите заболявания, приеманите медикаменти и наличието на сърдечносъдови рискови фактори.

Офталмологичното изследване обикновено включва определяне на зрителната острота, изследване на зрителното поле, оценка на зеничните реакции, измерване на вътреочното налягане, биомикроскопия, офталмоскопия.

При офталмоскопия могат да се установят локализирани участъци на ретинална исхемия с побледняване по хода на засегнатия артериален клон, стеснение на артериите и в някои случаи видими емболи.

Тъй като заболяването често е свързано със системна съдова патология, се извършва и оценка на възможния източник на емболизация. При необходимост могат да бъдат назначени цветна доплерова сонография на каротидните артерии, електрокардиограма (ЕКГ), Холтер мониториране при съмнение за сърдечна аритмия, ехокардиография, компютърна томография на мозъка при съмнение за съпътстващ мозъчносъдов инцидент.

Лабораторните изследвания могат да включват пълна кръвна картина, кръвна захар и гликиран хемоглобин, липиден профил, показатели за бъбречната функция, показатели за кръвосъсирването.

Другите ретинални артериални оклузии трябва да бъдат разграничени от редица заболявания, които могат да причинят внезапно намаление на зрението или дефекти в зрителното поле. Диференциалната диагноза включва централна ретинална артериална оклузия, преходна ретинална артериална оклузия, оклузия на централната ретинална вена, отлепване на ретината, кръвоизлив в стъкловидното тяло.

Лечение

Другите ретинални артериални оклузии представляват спешни офталмологични състояния, които изискват своевременна диагностика и лечение. Целта на терапията е да се ограничи исхемичното увреждане на ретината, да се установи причината за оклузията и да се намали рискът от последващи съдови инциденти.

При съмнение за ретинална артериална оклузия пациентът трябва незабавно да бъде насочен за офталмологичен преглед и оценка от невролог или кардиолог. В зависимост от клиничната картина може да се наложи болнично лечение и допълнително изясняване на източника на емболизация.

Прилагани са различни методи за възстановяване на ретиналния кръвоток, включително масаж на очната ябълка, медикаментозно понижаване на вътреочното налягане, предна камерна парацентеза и хипербарна кислородна терапия. Понастоящем обаче липсват убедителни доказателства за тяхната ефективност и те не се препоръчват като рутинен стандарт на лечение.

При пациенти, които постъпят в много кратък срок след началото на симптомите, в специализирани центрове може да бъде обсъдена тромболитична терапия след внимателна индивидуална оценка на потенциалните ползи и риска от усложнения.

Основна част от лечението е насочена към овладяване на причината за оклузията и профилактика на бъдещи съдови инциденти. В зависимост от конкретния случай могат да бъдат назначени антиагрегантна терапия, антикоагулантно лечение при кардиоемболичен произход на оклузията, статини при дислипидемия или атеросклероза, медикаменти за контрол на артериалната хипертония, захарния диабет и останалите сърдечносъдови рискови фактори, високи дози кортикостероиди при гигантоклетъчен артериит, хирургично или ендоваскуларно лечение при високостепенна стеноза на каротидните артерии.

След преживян епизод пациентите подлежат на редовно проследяване от офталмолог, както и от съответните специалисти за контрол на подлежащите сърдечносъдови заболявания. От съществено значение са отказът от тютюнопушене, здравословното хранене, редовната физическа активност и поддържането на добър контрол върху артериалното налягане, кръвната захар и липидния профил.

Прогноза

Прогнозата при другите ретинални артериални оклузии зависи от локализацията и степента на запушване, продължителността на исхемията и навременното започване на лечението. При оклузия на малък клон на ретиналната артерия зрителната прогноза обикновено е по-благоприятна, особено ако макулата не е засегната.

Общата прогноза зависи и от подлежащото съдово заболяване. Пациентите са с повишен риск от исхемичен мозъчен инсулт, преходна исхемична атака, миокарден инфаркт и други артериални тромбоемболични усложнения.

Изображения: freepik.com