Лагофталм МКБ H02.2

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Лагофталмът представлява неспособност да се затвори напълно очната цепка, поради парализа на лицевия нерв, увреждане на орбикуларния мускул или под въздействието на други фактори. По данни от различни проучвания състоянието засяга около 30 до 40 човека от 100 000 всяка година, като може да засегне едното (в мнозинството от случаите) или и двете (много рядко) очи.

Ранното откриване на болестта и предприемане на подходяща терапия се асоциира с по-добра прогноза и редукция на риска от сериозни усложнения.

Причини и особености

Причините за развитие на лагофталм могат да бъдат многобройни, но най-често в основата на етиологията на заболяването стои увреждане на лицевия нерв или увреждане на клепачите.

В зависимост от особеностите на състоянието и причините, провокирали неговото развитие, са отдиференцирани няколко основни форми или типа лагофталм:

• нощен лагофталм: представлява особена форма на лагофталм, при която през нощта, по време на сън, очите не са напълно затворени, което води до провокиране на съответните оплаквания и различни по вид нарушения на съня 
• паралитичен лагофталм: паралитичният лагофталм е най-често срещаната форма на заболяването, като етиологията е изключително разнородна. Увреждане на зрителния нерв може да настъпи вследствие на инфекции, включително отит, мастоидит, вирусни заболявания (херпес симплекс, херпес зостер, коксаки вирусна инфекция, мононуклеоза и други), бактериални заболявания (туберкулоза, сифилис, лепра, Лаймска болест, ботулизъм), травми, тумори, разположени в съседство, излагане на токсични въздействия, включително талидомид, арсен, алкохол и други
• механичен лагофталм: състоянието се провокира от структурни аномалии, травма или хирургична интервенция, провокирала настъпването на структурни аномалии, като към механични лагофталм се включва и цикатрициалният (развиващ се след травма или операция)

Сред най-честите причини за развитие на лагофталм в резултат от неврологична увреда се включват парализа на Бел, травми на очите, инсулт, тумори, някои автоимунни заболявания (синдром на Guillain-Barre, синдром на Moebius).

Сред най-честите причини за развитие на лагофталм в резултат от увреждане на клепача се включват синдром на Stevens-Johnson, химически или термични изгаряния (включително и слънчеви), в резултат от усложнения при операции на очите и други.

Симптоми

Клепачите и миглите са част от защитната система на окото. При мигането сълзите обливат окото постоянно, като така се отмиват всички частици, които са преминали през миглите, осигурява се нужната хидратация на роговицата, поддържа се защитата от инфекции и зрението остава ясно.

При лагофталм сълзите не се разпределят върху цялата роговична повърхност. При непълно затваряне окото е изложено постоянно на изсушаващия ефект на въздуха, както и на различни прахови частици и замърсявания.

Сред най-честите прояви при лагофталм се включват:

• повишено сълзоотделяне и сухи очи: налице е повишено сълзоотделяне, но с неправилно разпределение на слъзната течност и развитие на синдром на сухото око с характерните за него дразнене, усещане за чуждо тяло, сърбеж, парене
• зачервяване на окото: постоянното дразнене и непълно почистване на роговицата води до зачервяване на окото, дискомфорт
• нарушения в зрението: възможни са замъгляване на зрението, нарушения в зрителната острота в резултат от дразненето на очите, при много от засегнатите е налице и фотофобия или повишена чувствителност към силна светлина с появата на болка, дразнене и дискомфорт
• усложнения: характерни усложнения са тези, свързани с механично нараняване на роговицата, ерозии и разязвявания, което то своя страна може да предразположи към различни възпалителни нарушения, вторична бактериална инфекция, перманентно увреждане на зрението

Леките форми на лагофталм обикновено не се асоциират с висок риск от усложнения и значителен дискомфорт на пациентите, но при умерените и тежките форми на състоянието е необходимо своевременно стартиране на подходяща терапия.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при лагофталм се осъществява от специалист (офталмолог) въз основа на данните от разпита на пациентите, прегледа и при нужда някои специализирани изследвания.

В хода на разпита се изяснява въздействието на определени рискови фактори, травми, инфекции или хирургични интервенции в областта на окото, данни за паралитични нарушения и други.

При прегледа специалистите преценят колко добре и плътно се затварят клепачите, колко често е мигането, установяват налични обективни промени (повишено сълзоотделяне, зачервяване и други). При съмнения за усложнения и засягане на зрението може да се наложи извършването на някои специализирани очни изследвания и тестове с цел оптимизация на последващата терапия.

В диференциалната диагноза е необходимо различаване на състоянието от някои други болести на клепача, някои неврологични нарушения, автоимунни заболявания и други.

Лечение

Терапевтичният подход при лагофталм се определя строго индивидуално, съобразно възрастта, общото състояние на засегнатите, етиологията на заболяването, наличието на усложнения и редица други фактори.

В някои случаи консервативната терапия е достатъчна, докато при други е необходима хирургична намеса:

• консервативно лечение: консервативната терапия включва използването на подходящи капки, мехлеми или унгвенти за очи с цел подобряване на овлажняването им, предпазване от усложнения, свързани с нараняване на роговицата и облекчаване на дискомфорта от болестта. При нощния лагофталм опция на избор са маските за сън, които при покриване на очите не позволяват тяхното отваряне

• оперативно лечение: налични са многобройни опции за хирургично лечение при лагофталм, като една от най-често прилаганите е поставянето на специален имплант в горния клепач от чисто злато или платина (материали, които са биосъвместими и не се разграждат). Този имплант позволява на окото да се затвори по силата на гравитацията като в същото време не възпрепятства отварянето му
• общи мерки: при всички пациенти се препоръчва избягване на сух и замърсен въздух (особено с тютюнев дим, индустриални замърсители, прах), избягване на докосването на очите и задължително измиване на ръцете при необходимост от докосването им

Липсват специфични мерки за предпазване от болестта, но за намаляване рисковете от нейната поява се препоръчва употреба на подходящо защитно облекло и защитни очила, използване на слънчеви очила през топлите месеци, своевременно лечение на инфекциозни или възпалителни заболявания на очите, консултация със специалист при неврологични или травматични нарушения.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като леките форми при ранно откриване се асоциират с много нисък риск от тежко протичане и усложнения.

Изображения: Barraquer, Luke090, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons