Иридоциклит МКБ H20

Иридоциклит представлява възпалително заболяване на предната увея. Може да протече остро или подостро и често рецидивира.

Заболяването обикновено се среща при по-млади хора, по-често при мъже, голяма част, от които страдат от болестта на Бехтерев или Рейтер. Жените могат да заболеят, след климакса. В много случаи причината за възникване на иридоциклит остава неизяснена. Приема се, че има токсико-алергична или имунна генеза.

Водещи симптоми при това заболяване са болката, оток на тъканите, активно зачервяване на конюнктивата с разширяване на капилярите на ириса и нарушена пропускливост на стените им. Освен това, наблюдава се и изразена ексудация и нарушена функция на предната увея. Болката е пръв симптом на заболяването. Тя е тъпа, неопределена и се разпространява към веждите и слепоочието и се засилва след зрителна работа от близко разстояние и при натиск върху очната ябълка. Болката е по-силна нощно време и често се придружава със сълзене от окото и светлобоязън.

Повишената пропускливост на капилярите на ириса и цилиарното тяло се съпровождат с образуване на ексудат, който е богат на протеини, лимфоцити, левкоцити и по-рядко еритроцити. Този ексудат се натрупва в предната очна камера, където различни клетки, заедно с протеините и фибрина на ексудата образуват конгломерати, които полепват по задната роговична повърхност. Те носят наименованието преципитати и са една от най-характерните прояви на иридоциклита. Хеморагичен или гноен излив в предната очна камера се наблюдава по-рядко. Освен в предната камера ексудат може да се появи и зад лещата в предните слоеве на стъкловидното тяло.

Най-чести усложнения от иридоциклита са: катаракта вторична глаукома, атрофия на цилиарното тяло, очна хипотония или пълна атрофия на очната ябълка.

Независимо от етиологията, лечебния процес се започва с разширяване на зеницата с накапване на парасимпатиколитици. По такъв начин се осигурява покой на ириса и цилиарното тяло, разкъсват се синехиите и настъпва невъзможност за образуване на нови. В случай да не е достатъчно разширяването на зеницата, освен парасимпатиколитици се прилагат и симпатикомиметици под формата на капки. Прилагат се кортикостероиди локално, под формата на капки и унгвенти, топли апликации (компреси, суха топлина). Общо, през устата се назначават нестероидни противовъзпалителни средства, бактериостатици или вирусостатици. При тежки форми на увеит се прилагат и имуносупресори, имунорегулатори, както и неспецифични десенсибилизиращи средства.