Ентропион и трихиазис на клепача МКБ H02.0

› Въведение

› Ентропион: причини и симптоми

› Трихиазис на клепача: причини и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Миглите на долния и горния клепач на окото имат своите важни физиологични функции, предпазвайки роговицата от нараняване и подпомагайки овлажняването и почистването на очната повърхност.

Ентропион и трихиазис на клепача са относително рядко срещани в клиничната практика състояния, при които е налице промяна в разположението и прорастването на миглите и съответно риск от нарушения по повърхността на роговицата.

Ентропион: причини и симптоми

Ентропион е състояние, при което мигления ръб на клепача е обърнат навътре към очната ябълка. Това води до нараняване на роговичната повърхност с риск от развитие на травматичен кератоконюнктивит и свързаните с него усложнения.

Сред най-честите причини за появата на ентропион се включват мускулна слабост със засягане на мускулите на клепачите, формиране на цикатрикси вследствие травма, изгаряне, предшестващи оперативни интервенции в областта, инфекции на окото, възпалителни заболявания на очите и други.

Различават се няколко основни форми на заболяването в зависимост от особеностите в етиологията, а именно:

• конгенитален ентропион: представлява рядко вродено състояние, засягащо предимно долния клепач, което се наблюдава скоро след раждането. Развива се поради дисгенеза (нарушения в развитието) на мускулите-свивачи на долния клепач или при хиперфункция на орбикуларния мускул
• спастичен ентропион: придобита форма на заболяването, която се дължи на спазъм на орбикуларния мускул в резултат на травма или възпалителен процес
• дегенеративен (старчески) ентропион: една от най-често срещаните в клиничната практика форми на заболяването, която се развива в хода на напредване на възрастта и промените, засягащи клепачите и миглите
• цикатрициален ентропион: при пациентите се откриват цикатрикси (белези) по конюнктивата в резултат на травма, химически изгаряния, инфекции, които придърпват клепача навътре

Състоянието се среща по-често при лица в напреднала и старческа възраст (във връзка с релаксацията на мускулатурата, настъпваща с времето), след трахома (инфекция, причинена от Chlamidia trachomatis, засягаща преимуществено очите и клепачите), след изгаряния, травми и хирургични интервенции в областта на клепачите.

Клиничното протичане обикновено се развива бързо, като сред най-честите и характерни оплаквания на значителен процент от засегнатите се включват:

• дразнене: пациентите имат усещане за чуждо тяло, дискомфорт или болка, които се влошават при мигане
• промени по очите: при значителен процент от засегнатите се наблюдава зачервяване на окото, повишено сълзотечение, поява на мукозна секреция с риск от слепване на миглите на клепачите
• зрителни нарушения: дразненето на роговицата от неправилно разположените мигли крие риск от ерозии и разязвявания, които могат да причинят замъгляване на зрението, влошаване на зрителната острота, повишена чувствителност и дразнимост към силна светлина и други

При пациенти, диагностицирани с ентропион, появата на силна внезапна болка, фоточувствителност, силно и внезапно зачервяване на окото, намаляване на зрението и други алармиращи прояви, изисква своевременна консултация със специалист.

Сред едно от най-сериозните усложнения при ентропион е перманентната загуба или влошаване на зрението в резултат от корнеалното раздразнение.

Трихиазис на клепача: причини и симптоми

Трихиазис на клепача се получава в резултат на възпалителни заболявания или наранявания на мигления ръб, при което се променя нормалното положение на миглите и те се обръщат навътре към конюнктивата и роговицата, като предизвикват разязвяването им, без наличието на подлежащ ентропион. Състоянието може да засегне само част от миглите на мигления ръб или всички мигли.

При ентропион самият растеж на миглите е променен, докато при трихиазис е променено разположението на миглите в резултат от различни етиологични фактори:

• дистихиаза: трихиазис на клепача често се среща при лица с дистихиаза, представляваща наличието на допълнителен ред мигли
• инфекциозни заболявания: в етиологията на заболяването голямо значение имат някои инфекциозни заболявания, включително трахома и херпес зостер
• автоимунни нарушения: трихиазис на клепача може да се развие при някои автоимунни заболявания, като например цикатрициален пемфигоид
• възпалителни заболявания: много често трихиазис на клепача се развива под въздействието на налични или прекарани наскоро възпалителни заболявания, включително синдром на Stevens-Johnson, блефарит, атопичен кератоконюнктивит
• травми: трихиазис може да се развие и след травми, химични и термични изгаряния на лицето и клепачите
• очни заболявания: повишен риск от развитие на трихиазис на клепача се описва при подлежащ ентропион, епиблефарон и други

В клиничната картина доминират оплакванията от локално дразнене, усещане за чуждо тяло, зачервяване на окото, фотофобия (повишена чувствителност към светлината), обилно сълзотечение.

Състоянието може да се усложни с улцерации (ерозии, язви) на роговицата, което от своя страна може да благоприятства допълнителни нарушения и да стане причина за влошаване на зрителната острота.

Диагноза

Диагнозата при ентропион и трихиазис на клепача се поставя от специалист (офталмолог) въз основа на характерните клинични находки и обективното състояние.

Характерните оплаквания в комбинация с данните от разпита на пациента за предшестващи травми, инфекциозни или възпалителни заболявания на клепачите, операции в областта и други насочват специалистите, а характерните физикални находки показват промяна в разположението на миглите.

Рядко се налага назначаването на допълнителни изследвания при липса на данни за усложнения. При съмнения за нарушения по хода на роговицата може да се наложи извършването на допълнителни специализирани очни изследвания за определяне тежестта на нарушенията и подпомагане избора на най-добър терапевтичен метод.

Диференциална диагноза в зависимост от оплакванията и клиничните находки налага различаване най-често от епиблефарон, блефарит, блефароспазъм, чуждо тяло в роговицата, трахома, синдром на Stevens-Johnson и други.

Лечение

Терапевтичният подход при ентропион и трихиазис на клепача се определя изключително строго индивидуално в зависимост от етиологията на състоянието, наличните оплаквания, тежестта на нарушенията и редица индивидуални фактори (възраст, общо здравословно състояние и други).

Сред едни от най-популярните и често назначавани терапевтични опции се включват:

• локални лубриканти и контактни лещи: използването на локални лубриканти за очи, изкуствени сълзи, противовъзпалителни капки и разтвори за очи често се назначава за намаляване на риска от нараняване на роговицата и облекчаване на симптомите. Употребата на контактни лещи за предпазване на роговицата може да се назначи при някои пациенти, но обикновено е краткосрочно решение на проблема
• отстраняване на миглите: отстраняване на миглите с помощта на различни техники, включително електролиза, криоаблация и други е форма на лечение при част от пациентите, като прорастването на новите мигли може да е отново навътре (съответно изисква лечение) или да е коригирано
• лазерно лечение: лечение с аргонов лазер или друг тип лазери се прилага при някои форми на трихиазис на клепача, като резултатите са обещаващи
• оперативно лечение: както при трихиазис, така и при ентропион, могат да се приложат различни минимално инвазивни хирургични техники за лечение. При оперативното лечение е изключително важно провеждането на подходяща антибиотична профилактика и следоперативна грижа за клепачите с цел намаляване риска от усложнения

Пациентите подлежат на активно наблюдение и профилактични прегледи с цел определяне ефективността на терапията и превенция на някои, макар и редки, усложнения, настъпващи в хода на лечението.

Ранното и строго индивидуализирано лечение при ентропион и трихиазис на клепача се асоциира с много добра прогноза.

Заглавно изображение: еyewiki.org, Dr. CN Chua 

Изображения: freepik.com