Ретинална съдова оклузия, неуточнена МКБ H34.9

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Ретиналната съдова оклузия, неуточнена, представлява остро нарушение на кръвоснабдяването на ретината вследствие на запушване на артериален или венозен съд с неясна етиология. Състоянието води до внезапно, обикновено безболезнено влошаване на зрението и изисква бърза медицинска оценка. Най-често се среща при пациенти със сърдечно-съдови рискови фактори като артериална хипертония, диабет и атеросклероза. В зависимост от вида на засегнатия съд, протичането и прогнозата варират от тежка, необратима загуба на зрение до състояния с възможност за частично възстановяване при своевременно лечение.

Причини и рискови фактори

Ретиналната съдова оклузия представлява запушване на артериален или венозен съд на ретината, което води до остро нарушение на кръвоснабдяването и исхемия. В повечето случаи става дума за мултифакторен процес, при който се наслагват съдови, хемодинамични и хемореологични нарушения.

Основните механизми за развитие включват тромбоза (локално образуване на тромб, най-често при венозни оклузии), емболия (характерна за артериалните оклузии, като произхожда най-често от каротидни плаки или сърдечен източник), компресия на съда (например при артериовенозни кръстовища), съдова стена с увреден ендотел (ключов момент в патогенезата).

Сред основните рискови фактори, които имат голяма роля при определяне на прогнозата, се включват подлежаща артериална хипертония, атеросклероза, захарен диабет, дислипидемия, тютюнопушене, сърдечно-съдови заболявания (предсърдно мъждене, клапни пороци), хиперкоагулационни състояния и други.

Изложени на по-висок риск са пациенти с подлежаща глаукома, определени анатомични особености на съдовете, възпалителни заболявания на съдовете (васкулити).

Общи рискови фактори са възраст над 50 години, затлъстяване и метаболитен синдром, обездвижване, дехидратация, прием на някои лекарства.

При неуточнената форма на заболяването конкретната причина и подлежащи рискови фактори не могат да бъдат изяснени или се касае за мултифакторен процес.

Симптоми

Клиничната картина при ретинална съдова оклузия зависи основно от вида на засегнатия съд (артерия или вена), локализацията и степента на исхемията.

Общите характеристики на състоянието включват внезапно начало (пациентът често може да посочи точния момент), безболезнено протичане, нарушение на зрението с различна тежест.

При артериална оклузия е налице рязка, тежка загуба на зрение в едното око, като зрението може да се редуцира само до светлоусещане или до пълна загуба.

При някои пациенти може да има предшестващи краткотрайни епизоди на преходна загуба на зрение, което насочва към емболичен произход.

При венозна оклузия симптомите обикновено са по-плавни и вариабилни, като се описват замъглено или намалено зрение, често прогресиращо, наличие на метаморфопсии (изкривяване на образите), поява на скотоми (тъмни петна в зрителното поле).

При централна венозна оклузия е налице по-изразено и дифузно нарушение на зрението, докато при клонова венозна оклузия са налице локализирани дефекти в зрителното поле.

Важни диагностични клинични белези са оплаквания от страна само на едното око, липса на болков синдром, склонност към бързо влошаване на зрението в рамките на часове до дни.

Усложнения

Ретиналната съдова оклузия може да доведе до сериозни и понякога необратими увреждания на зрението, особено при липса на навременно лечение. Усложненията зависят от вида на оклузията и степента на исхемия, като сред възможните се включват:

• макулен едем: най-честото усложнение, особено при венозна оклузия, като представлява натрупване на течност в областта на макулата и води до замъглено централно зрение, намалена зрителна острота
• ретинална исхемия: развива се в резултат на нарушено кръвоснабдяване и може да бъде локализирана или обширна, като при тежка исхемия настъпва перманентно увреждане на фоторецепторите и зрението не може да се възстанови напълно
• неоваскуларизация: възможно е образуване на нови, патологични кръвоносни съдове, които са крехки и склонни към кръвоизливи. Може да се развие върху ретината или върху ириса
• вътреочни кръвоизливи: могат да се развият вследствие на руптура на новообразувани съдове, като състоянието води до внезапно влошаване на зрението
• неоваскуларна глаукома: представлява едно от най-тежките усложнения, като се причинява от неоваскуларизация на ириса и ъгъла на предната камера и може да доведе до повишено вътреочно налягане, силна болка (за разлика от първоначалната оклузия) и бърза загуба на зрение

Крайна фаза на болестта при тежко и продължително увреждане може да доведе до атрофия на зрителния нерв и необратима загуба на зрителна функция.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при ретиналната съдова оклузия, неуточнена, се базира на комбинация от клинична картина и специализирани офталмологични изследвания, като в много случаи се поставя по метода на изключването. В повечето случаи тя може да бъде поставена бързо, но уточняването на вида и тежестта изисква допълнителна оценка.

Основните диагностични методи и средства включват:

• разпит и преглед: важно значение имат данните от анамнезата за внезапна, безболезнена загуба на зрение и установяването на наличие на сърдечно-съдови рискови фактори
• изследване на зрителна острота: необходимо е извършване на периметрия за установяване на дефекти в зрителното поле и офталмоскопия (фундоскопия), като се установяват характерни находки при различните видове съдова оклузия
• образни и функционални изследвания: често се налага назначаване на оптична кохерентна томография, представляваща неинвазивен метод с висока резолюция, позволяваща оценка на макулен едем и структурни промени в ретината. Може да се наложи извършване на флуоресцеинова ангиография, която може да бъде полезна за получаване на информация за зони на исхемия, съдови оклузии и неоваскуларизация

Често се налага назначаване на системни допълнителни изследвания за обща оценка на здравословния статус, включително проследяване на кръвното налягане, кръвната захар, липидния профил, коагулационния статус и други.

Лечение

Лечението на ретиналната съдова оклузия, неуточнена, зависи от вида на засегнатия съд (артериален или венозен), давността на състоянието и наличието на усложнения. Целите са запазване на зрението, ограничаване на увреждането и превенция на усложнения.

Основните терапевтични мерки могат да включват:

• поведение при артериална оклузия: това е спешно състояние, при което времето е критичен фактор, поради което са необходими спешни и комплексни мерки, които могат да включват понижаване на вътреочното налягане (медикаментозно или чрез парацентеза на предна камера), кислородотерапия, спешна оценка за емболичен източник, контрол на артериално налягане, нива на кръвната захар и липиден профил
• поведение при венозна оклузия: терапията е по-ефективна и насочена основно към усложненията, като може да включва анти-VEGF терапия чрез интравитреални инжекции, които водят до редукция на макулния едем и подобрение на зрението. При определени случаи могат да се използват кортикостероиди (интравитреално). При исхемични зони и неоваскуларизация може да се приложи лазерна фотокоагулация с цел намаляване на риска от допълнителни усложнения

При всички пациенти могат да се приложат някои общи мерки. Необходим е стриктен контрол на рисковите фактори, главно артериална хипертония, диабет, дислипидемия, мерки за отказ от тютюнопушене, подходяща лайфстайл терапия, при необходимост и антитромботична терапия.

Прогноза

Прогнозата при ретинална съдова оклузия, неуточнена, варира значително. При артериална оклузия зрителното увреждане често е тежко и необратимо. При венозна оклузия изходът е по-благоприятен, особено при навременно лечение, но рискът от усложнения персистира. Контролът на системните рискови фактори е ключов за ограничаване на прогресията и предотвратяване на рецидиви.

Изображения: freepik.com