Старческа катаракта, неуточнена МКБ H25.9

Старческата катаракта е заболяване, което се характеризира с постепенно и прогресивно задебеляване на лещата. Тя е една от водещите причини за слепота в света днес.

Конкретна етиологична причина за появата на старческа катаракта, неуточнена, не e открита. Съществуват, обаче множество рискови фактори, които благоприятстват развитието на заболяването- ултравиолетова радиация, диабет, прием на някои лекарства, тютюнопушене, алкохол, артериална хипертония, миопия, женски пол.

Патофизиологичните процеси, водещи до заболяването са сложни и ненапълно изяснени. Множество механизми допринасят за прогресивната загуба на прозрачността на лещата. Предполага се, че нейният епител търпи възрастови изменения, които се изразяват в намаляване гъстотата на епителните клетки и аберантна диференциация на фиброзните клетки на лещата. Освен това, със стареенето на лещата, се наблюдава намаляване скоростта, с която водата и разтворени в нея вещества навлизат в клетките на лещата. Това води до понижена доставка на вода, хранителни вещества и антиоксиданти. Друг механизъм, за който се предполага, че води до старческа катаракта е превръщането на разтворими цитоплазмени белтъци на лещата, с ниско молекулно тегло, в неразтворими белтъци с високо молекулно тегло. Те преципитират, нарушавайки пречупвателната способност на лещата и намаляват нейната прозрачност.

Патоморфологичната класификация на старческата катаракта, неуточнена, включва 3 основни типа: нуклеарна катаракта, кортикална катаракта и задна субскапуларна катаракта. Ядрената катаракта се образува в резултат от прекомерна ядрена склероза и пожълтяване, с последващо възникване на централно помътняване.

Клиниката на заболяването се изчерпва с намаляване на зрителната острота, появата на отблясъци и увеличаване на диоптъра при късогледство.

Диагнозата се поставя след пълен очен преглед на болния, включващ изследване на зрителната острота, директна и индиректна офталмоскопия, изследване с биомикроскоп и други.

Лечението на старческата катаракта е основно хирургично. Изразява се в провеждането на интракапсуларна или екстракапсуларна екстракция на катарактата и факоемулсификация. Използват се мидриатици за разширяване на зеницата предоперативно. Антибиотици се прилагат като профилактика на усложнения след операцията, а кортикостероидните препарати намаляват възпалителната реакция, вследствие на оперативната намеса. Нестероидните противовъзпалителни средства се прилагат за намаляване болката и възпалението в постоперативния период. При липса на други очни заболявания преди операцията, провеждането на факоемулсификация и екстракция на катарактата води до значително подобряване състоянието на болния.