Наследствени дистрофии на роговицата МКБ H18.5

Наследствените дистрофии на роговицата са група генетични заболявания, протичащи с прогресивни нарушения на нейната прозрачност. Дистрофиите на роговицата могат да протекат асимптоматично или да предизвикат сериозни нарушения на зрението. В зависимост от слоевете, които засягат, се срещат няколко вида роговична дистрофия:

-дистрофия на епителиалната базална мембрана- характеризира се с появата на много малки точици (микроцисти), сиви зони, които като цяло наподобяват очертанията на карта или пръстови отпечатъци. В повечето случаи протичат асимптомно, но понякога могат да се изявят с ерозии на роговицата, замъглено зрение, фоточувствителност и усещане за чуждо тяло в окото.

-гранулозна дистрофия на роговицата- характеризира се с развитието на малки гранули, приличащи на галета и появяващи се най-често през второто или третото десетилетия от живота. Намаляването на зрителната острота настъпва обикновено след четвъртото или петото десетилетие. Други симптоми на заболяването са фоточувствителност, болки в очите и ерозия на роговицата.

-петниста дистрофия на роговицата- индивидите с подобна форма на дистрофия на роговицата се раждат с ясна корнея, но в последствие могат да възникнат петна по нейната строма, обикновено на възраст между 3 и 9 години. Заболяването прогресира с намаляване на зрителната острота до загуба на зрението и поява на ерозии по роговицата.

-Фукс дистрофия- характеризира се с дистрофия на ендотелния слой на роговицата, която засяга обикновено двете очи. Заболяването се среща по-често при индивиди от мъжки пол между 30-40 годишна възраст, макар че симптомите свързани с нарушение на зрението се появяват към 50-60 годишна възраст. Болните често се будят със замъглено зрение, което постепенно се подобрява през деня. Това се обяснява с фактът, че сутрин роговицата е по дебела, което се дължи на задържането на течности по време на сън. Тази течност се изпарява в слъзния филм в хода на деня. С прогресиране на заболяването, задържането на течности се увеличава и това води до нарушено зрение през целия ден.

Диагнозата наследствени дистрофии на роговицата може да бъде поставена случайно, по време на рутинен преглед на очите. Потвърждава се чрез изследване направено с биомикроскоп.

Лечението на заболяването варира според вида и клиничната картина. При индивиди, които нямат симптоми не се налага незабавно лечение, а по-скоро редовно наблюдение, за да се открие прогресия на заболяването. Иначе лечението на дистрофия на роговицата включва използването на очни капки (смазочни, антибиотични), унгвенти, лазер терапия и трансплантация на роговицата.