Болести на стъкловидното тяло МКБ H43

Към болести на стъкловодното тяло спадат дегенеративни промени в стъкловидното тяло, кръвоизлив в стъкловидното тяло, кристални отлагания в стъкловидното тяло и други.
 

Фибриларна дегенерация на стъкловидното тяло настъпва при хора над 40-годишна възраст. Етиологията не е напълно изяснена. Счита се, че възниква вследствие разделяне на гела на стъкловидното тяло на течна част и същински гел или на деполяризация на хиалуроновата киселина. Болните се оплакват от усещане за летящи мухи, точици или влакънца, които се забелязват по-добре при гледане на бял фон. На биомикроскопия се откриват големи, оптично празни пространства, изпълнени с витреална течност от раздвоеното стъкловидно тяло. В крайните стадии цялото стъкловидно тяло представлява една голяма оптично празна кухина, в която преобладават къси и тънки нишки с пръснати праховидни отложения.

При отлепване на стъкловидното тяло, то колабира и се откъсва от мястото на прикрепването си към зрителния нерв и макулата, като отива напред към зъбчатата линия и зад лещата. Отлепването на стъкловидното тяло настъпва внезапно при хора над 40 годишна възраст. Съпроводена е с поява на кръгла мътнина пред окото и святкания - фотопсии. Зрителната острота не се понижава. Състоянието често е последвано от разкъсване на ретината, понякога придружено от кръвотечения в стъкловидното тяло.

Витреоретинни дегенерации са една от най-честите причини за възникване на отлепване на ретината. Към тях спадат: палисаднта и скрежовидната дегенерации, бяло с и без натиск и параваскуларните витреоретинни адхеренции. Измененията са локализирани в екваториалната и преекваториалната област.

В стъкловидното тяло се откриват мътнини, наречени опацитати. Те са съставени от възпалителни клетки, ексудат и пигмент. При иридоциклит и интрамедиерен увеит мътнините са разположени в предните части на стъкловидното тяло, а при възпаления на увеята, ретината и зрителния нерв са в задните отдели на стъкловидното тяло.

Кръвоизливи в стъкловидното тяло (хемофталм) могат да настъпят вследствие на локални и общи причини. По-често етиологията е свързана с травма, диабет, атеросклероза, хипертонична болест, кръвни заболявания и разкъсване на ретината. В зависимост от количеството на кръвта, която попада в стъкловидното тяло, се касае за микрохемофталм, за частичен и за пълен хемофталм. Хемофталмът настъпва внезапно, с частична или пълна загуба на форменото зрение. При частичен хемофталм пациентът може да съобщи за движещи се червеникави мътнини пред окото. Необходимо е да се осигури покой на очната ябълка и да се ограничат движенията й. Прилага се резорбтивна терапия - венозни инжекции с калциеви препарати. Показана е и осмотерапия с глюкозни разтвори. Приложение намират и някои съдоукрепващи средства. Може да се приложи и стимулиращо лечение - автохемотерашия, витаминотерапия. При забавена резорбция на хемофталма се извършава транссклерална криотерапия и при неповлияване- хирургично лечение посредством витректомия.

Лечението на болести на стъкловидното тяло е комплексно и се осъществява чрез различни фармакологични средства и хирургини методи.