Интерстициален и дълбок кератит МКБ H16.3

Интерстициалния кератит е възпаление, което се характеризира с клетъчна инфилтрация на стромата на роговицата. Възпалението може да е пряк резултат от инфекциозен процес или да се дължи на имунологичен отговор към конкретен чужд антиген.

Етиологията на интерстициалния и дълбок кератит може да се дължи на редица системни заболявания, от които бактериални, вирусни и паразитни инфекции- сифилис, туберкулоза, проказа, Лаймска болест, акантамеба, лайшманиоза, трипанозомаза, микроспоридиаза, Ебщайн-Бар вирусни инфекции.

Клиничните симптоми на заболяването са намаляване на зрението, фотофобия, сълзене, болка, блефароспазъм, дискомфорт в окото.

Диференциалната диагноза на заболяването включва херпес симплекс кератит, еписклерит, очни прояви на ХИВ, едем на папилата, отлепване на ретината, саркоидоза, склерит, увеит, ирит и роговична дистрофия.

Диагнозата на интерстициалния кератит се поставя след щателен преглед на пациента и някои лабораторни изследвания. Лабораторните изследвания не носят преки доказателства за засягане на роговицата, а по скоро служат за доказване на етиологичния агент.

Лечението на заболяването се състои в премахване на инфекцията довела до интерстициалния кератоконюнктивит. Прилагат се противовирусни препарати, противопаразитни препарати и антибиотици, от които пеницилини, рифампицин, пиразинамид, етамбутол и други, в зависимост от конкретния причинител. Хирургически заболяването се лекува чрез трансплантация на роговица.

Услежнията на интерстициален и дълбок кератит се изчерпват с изтъняване или перфорация на роговицата. Въпреки че настъпват рядко, когато това се случи, те могат да бъдат коригирани чрез конвенционална пенетрираща кератопластика.