Първична глаукома с отворен ъгъл МКБ H40.1

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение 

› Прогноза

Въведение 

Първичната глаукома с отворен ъгъл е заболяване, което се характеризира с увреждане на зрителния нерв, причинено от повишено вътреочно налягане.

Представлява заболяване със социално значение, поради продължителното си безсимптомното протичане и прогресия до развитието на значителни зрителни нарушения, като е сред водещите предотвратими причини за слепота в света.

С провеждането на профилактични прегледи, глаукомата може да бъде открита в ранен стадий със значително забавяне на прогресията и предотвратяване на сериозни зрителни нарушения и инвалидизация.

Причини и рискови фактори

Точните етиологични и патогенетични механизми за поява и развитие на първична откритоъгълна глаукома не са напълно изяснени, като се отдава най-голямо значение на повишеното вътреочно налягане.

Причина за повишено вътреочно налягане е дисбалансът в производството и дренирането на вътреочната течност с нарушена функция на каналите, които отговарят за дренирането на течността.

Означава се като първична, тъй като липсват данни за други заболявания или локални нарушения, допринесли за повишението на вътреочното налягане, а терминът откритоъгълна или глаукома с отворен ъгъл характеризира плавното настъпване на нарушенията в резултат от влошения дренаж на вътреочната течност.

Тази форма на глаукома е по-честа сред лицата над 50 години, като изложени на по-висок риск са представителите на негроидната раса. Афроамериканците са изложени на значително по-висок риск от перманентна и билатерална (засягаща двете очи) загуба на зрение вследствие на глаукома.

Наличието на положителна фамилна анамнеза, тежки нарушения на рефракцията (значително късогледство или далекогледство), някои вредни навици, системни заболявания и честа употреба на капки за очи, съдържащи кортикостероиди, също повишават риска от развитие на глаукома.

Клинична картина

Клиничната картина при първичната глаукома с отворен ъгъл се изчерпва със загуба на зрение, което настъпва при прогресията на болестта. В ранните стадии на заболяването липсват симптоми, локални или общи оплаквания. Зрителните нарушения са късни прояви на болестта и появата им е сигнал за авансирал процес.

Характерно е асиметричното засягане на очите, като обикновено в едното око болестният процес е напреднал, а в другото око е все още в начален стадий. Липсата на ранни прояви се обяснява с компенсаторните възможности на зрението и компенсация на отпадналото зрително поле в назалната област със запазеното зрително поле в темпоралната област.

С напредване на процеса настъпват необратими нарушения на зрителния нерв, проявяващи се клинично с наличието на сляпо петно, постепенно увеличаващо своите размери.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при първична глаукома с отворен ъгъл включва обстоен разпит и преглед на пациента с фокус, насочен към уточняване на известни рискови фактори и фамилна обремененост.

При очния преглед с най-високо информативно значение и диагностична стойност са резултатите от извършената тонометрия за установяване на повишено вътреочно налягане и периметрия за оценка на нарушенията на зрителното поле. Допълнително могат да се извършват обстойна офталмоскопия, пахиметрия, гониоскопия и други изследвания за оценка на болестния процес, установяване на усложнения и подпомагане на терапията.

Важно значение за ранната диагностика на глаукома имат редовните ежегодни профилактични или скринингови изследвания, които се препоръчват при всички лица над 50 години, а при пациенти с налични рискови фактори и положителна фамилна анамнеза е необходимо стартиране на профилактични изследвания след навършване на 30 години.

Ранното установяване на повишено вътреочно налягане позволява успешно медикаментозно лечение и значително редуцира необходимостта от лазерна терапия и оперативна намеса.

Лечение

Лечението на първична глаукома с отворен ъгъл се определя строго индивидуално, в зависимост от тежестта и особеностите на болестния процес, наличието на усложнения, подлежащи заболявания, възраст на пациента и редица други фактори.

Терапията цели понижаване на вътреочното налягане и поддържане в нормални граници, като това се постига с помощта на различни средства и методи. Най-общо лечението при глаукома се подразделя на:

• медикаментозно лечение: използват се лекарства от различни групи, приложени локално (капки за очи) или системно (таблетки, капсули). Сред най-често използваните медикаменти са аналозите на простагландина (биматопрост, латанопрос), някои бета-блокери (тимолол, бетаксолол), по-рядко се използват инхибитори на карбоанхидразата (дорзоламид), алфа-адренергични агонисти (бримонидин) и други
• лазерна терапия: при липса на ефект от лекарствената терапия или висок риск от усложнения може да се премине към лазерна терапия, като в зависимост от особеностите на болестния процес, могат да се назначат аргон-лазерна терапия, селективна лазерна терапия, аблация на цилиарното тяло и други
• оперативно лечение: при липса на ефект от медикаментозното лечение и лазерната терапия може да се наложи хирургична намеса, включваща най-често трабекулопластика и трабекулектомия, подобряващи дренажа на вътреочната течности

Прогноза

Прогнозата при първична глаукома с отворен ъгъл се определя индивидуално, като с най-важно значение за добрата прогноза е ранната диагностика. Откриването в късен стадий значително ограничава терапевтичните възможности.

Изображения: freepik.com