Други дегенеративни болести на клепача и околоочната област МКБ H02.7

› Въведение

› Хлоазма

› Мадароза

› Витилиго на клепача

Въведение

Към рубриката дегенеративните болести на клепача и околоочната област се включват относително рядко срещаните в клиничната практика заболявания хлоазма, мадароза и витилиго на клепача.

Различават се по редица свои етиологични особености, клинично протичане, диагностичен и терапевтичен подход, като своевременната медицинска намеса и адекватна терапия се асоциират с добра прогноза.

Хлоазма

Хлоазмата, позната още и под термина мелазма, представлява придобито нарушение на пигментацията на кожата, характеризиращо се с наличието на зони на обезцветяване и хиперпигментация. Обикновено засяга лицето симетрично, като в част от случаите е възможна поява на лезии и по други, изложени на прекомерно слънчево облъчване зони от тялото.

Характерно за заболяването е следното:

• причини: при мелазма продуциращите пигмент клетки (меланоцити) стават свръхактивни, което води до свръхпродукция на меланин и хиперпигментация на определени зони. Точната етиология на процеса не е напълно изяснена, но е установена асоциация при наличие на положителна фамилна анамнеза (близък роднина с мелазма) и хормонален дисбаланс, какъвто настъпва при бременност, заместителна хормонална терапия, продължителен прием на орални контрацептиви
• рискови фактори: макар заболяването да засяга и двата пола, се описва по-висока честота при женския пол, както и при лица с по-тъмна кожа. Болестта се среща по-често при прекомерно излагане на слънце без подходяща слънцезащита, при използване на лекарства, провокиращи фотосенсибилизация (повишена чувствителност на кожата)
• симптоми: наблюдава се поява на кожни лезии с неправилна форма, които изглеждат по-тъмни от околната кожа и имат мрежовиден вид. Цветът на лезиите варира от светло към тъмно кафяв, като най-често се локализират по бузите, носа, брадичката, челото. Възможно е засягане и на клепачите, макар и в по-редки случаи. Лезиите са добре отграничени с размери, вариращи от по-малко от сантиметър до над десет сантиметра. Липсват други оплаквания

• диагноза: поставя се въз основа на характерния вид на лезиите, установяване на рискови фактори от анамнезата, назначаване на някои специализирани изследвания, а при необходимост и биопсия от засегнат участък. В диференциалната диагноза се включват бенки, меланом, други видове пигментни лезии на клепачите, посттравматична хиперпигментация и други
• лечение: терапията е консервативна и включва различни видове химически пилинг, кремове, съдържащи хидроквинон или третионин

Прогнозата обикновено е добра във връзка с липсата на други оплаквания и рискове от усложнения. По-добри резултати от терапията са налице при засягане от процеса само на повърхностните слоеве на кожата, както и при индивиди с по-светъл оттенък на кожата.

Мадароза

Мадарозата произлиза от старогръцката дума "мадарос", което означава плешив и се характеризира със загуба на веждите и/или миглите. Загубата на миглите се нарича още милфозис.

Характерно за болестния процес е следното:

• причини: мадарозата може да се дължи на широк кръг от заболявания, включително възпаление на клепачите (блефарит), себорея, розацея, атопичен или себореен дерматит, травма, автоимунни заболявания, тумори, болести на щитовидната или паращитовидните жлези, вродени аномалии, употреба на лекарства (кокаин, барбитурати, валпроева киселина, пропранолол, антикоагуланти и други), провеждане на агресивна химиотерапия, психиатрични заболявания (трихотиломания), някои инфекциозни заболявания, включително сифилис, ХИВ или СПИН, лепра, някои гъбични инфекции и други
• рискови фактори: изложени на по-висок риск са лицата с положителна фамилна анамнеза, при недохранване, хипопротеинемия, при дефицит на някои витамини или минерали, включително цинк, биотин, желязо
• видове: различават се две основни форми или два основни вида мадароза, а именно цикатризираща и нецикатризираща в зависимост от обратимостта на процеса на опадане на миглите и/или клепачите и възможността за повторното им израстване. При цикатризиращата форма е налице необратима загуба на миглите и/или веждите, най-често в резултат от тумор, лупус, дълбоки възпалителни процеси. Нецикатризиращата мадароза се характеризира с обратима загуба на мигли и/или вежди най-често в резултат от псориазис, атопичен или себореен дерматит, вторичен сифилис и други
• симптоми: характерна е загубата на мигли и/или вежди, симетрично или несиметрично с унилатерално (само от едната страна) или билатерално (двустранно). Налице са симптоми на основното заболяване, довело до окапването на миглите и веждите

• диагноза: диагнозата е предимно клинична, като се назначават допълнителни изследвания за установяване на причините, довели до мадароза и съответно подпомагане на последващата терапия
• лечение: мадарозата се лекува като се премахне причината довела до това състояние. При нецикатризиращите форми опция на избор са лекарства с миноксидил, докато при формите с перманентна загуба на мигли и/или вежди опция на избор са изкуствени мигли, грим, хирургична корекция

При ранно установяване на причините, провокиращи мадароза и предприемане на подходящи мерки, прогнозата е много добра. Дефектът е предимно козметичен и не се асоциира с други съществени рискове за здравето.

Витилиго на клепача

Витилигото представлява дерматологично заболяване, което се изразява с появата на бледи или обезцветени петна по кожата. Може да засегне различни части на тялото, включително клепачите и областта около очите. При засягане на очите е възможно наличието и на други оплаквания освен промените в цвета им.

Характерно за заболяването е следното:

• причини: етиологията на заболяването не е напълно изяснена, но се предполага участието на някои генетични, неврогенни и автоимунни процеси. Така например около една трета от пациентите съобщават за позитивна фамилна анамнеза. Значителен процент от засегнатите имат подлежащо автоимунно заболяване, най-често псориазис, лупус, ревматоиден артрит, диабет тип 1, болест на Хашимото и други
• рискови фактори: предполага се, че пир предразположени индивиди някои фактори могат да повлияят върху отключването и прогресията на заболяването, включително изгаряне на кожата, травми, силен стрес, излагане на замърсители и токсини
• симптоми: засягането на клепачите води до появата на бледи петна по тях, при засягане на ириса е възможна промяна в цвета на очите, при засягане на ретината са възможни различни по вид и тежест зрителни нарушения. Възможно е развитие на увеит, който сам по себе си крие риск от допълнително развитие на глаукома, катаракта, загуба на зрение и други усложнения. Освен белите петна по кожата, болните от витилиго са с повишен риск от развитието и на други автоимунни заболявания, като хипотиреоидизъм, диабет, злокачествена анемия, болест на Адисон и други

• диагноза: диагнозата обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти, като са необходими задълбочени изследвания за установяване етиологията на процеса и при възможност подпомагане на терапията
• лечение: лечението при витилиго е въпрос на личен избор, като липсва етиологична терапия, освен в случаите на асоциираните с други заболявания форми. Терапията като цяло цели намаляване размера на лезиите и тяхната прогресия, намаляване на видимостта, като това се постига с лекарства (кортикостероиди, руксолитиниб), фототерапия, включително PUVA-терапия, депигментация на околните участъци или микропигментация чрез татуиране

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на процеса, асоциираните заболявания, редица особености от страна на засегнатите.

Заглавно изображение: freepik.com
Изображения: dermnetnz.org