Вродена стеноза и стриктура на слъзния канал МКБ Q10.5

Рубриката вродена стеноза и стрикрура на слъзния канал включва следните състояния: стеноза на слъзните точки, на слъзните каналчета и на назо-слъзния канал. Това са вродени дефекти, които се дължат на различни нарушения в периода на ембрионалното развитие.

Стенозата на слъзните точки (stenosis p.lacrimalis) и слъзните каналчета (stenosis canal.lacrimalis) се срещат най-често при конгенитална атрезия, след изгаряния и наранявания в тази област. Основен симптом на тези две вродени заболявания е сълзенето. Сълзите винаги са чисти, без примеси на слуз или гной.

Стенозата на носо - слъзния канал (stenosis ductus masolacrimalis) се наблюдава най-често в началото на канала в мястото на започването му от слъзния сак и на мястото на завършването му в носа. Най-характерен симптом на заболяването е сълзотечението, а по-късно от слъзната торбичка се изстисква слузен или гноен секрет. Пълната непроходимост води до задържане на микроорганизми в слъзните пътища и слъзната торбичка, което причинява развитие на дакриоцистит. При нараняване на роговицата и инфектирането й от тази микрофлора може да се развие пълзяща язва на роговицата.

Лечението на  вродена стеноза и стрикрура на слъзния канал е оперативно. Чрез него се възстановява проходимостта на слъзните каналчета.