Листерии (Listeria)

Обща характеристика

Род Listeria принадлежи към групата на неспоробразуващите Грам-положителни пръчици. Към рода се отнасят видовете:

1. L. monocytogenes;
2. L. ivanovii;
3. L. innocua;
4. L. welshimeri;
5. L. seeligeri;
6. L. grayi.

L. monocytogenes е открита през 1926 г. от Мюри и е кръстена на Джоузеф Листер. Заболявания при човека предизвикват видовете листерия моноцитогенес и листерия ивановий, която е открита от българския микробиолог И. Иванов.

Морфологични характеристики

По своите морфологични особености листериите наподобяват коринебактериите, но в генетично отношение са близки до бактериите от род Lactobacillus. Листерия моноцитогенес представляват Грам-положителни пръчици, които се разполагат по двойки или в къси верижки. При температури от 20 до 25 градуса под микроскоп могат да се наблюдават 4 на брой ресни, но при по-високи температури бактериите изгубват своите ресни и са неподвижни. Не образуват спори и капсули. Размножават се вътреклетъчно.

Културелни особености

Оптимални за развитието на листериите са аеробната среда и температурата от 30 до 37 градуса °C. Поради големия им температурен диапазон на развитие при температура от 4°C могат да бъдат изолирани в чиста култура дори от материали съдържащи смесена микрофлора.

Върху обикновен агар образуват малки, кръгли колонии с мазна консистенция и синьо-зелена пигментация, когато се наблюдават върху отразена светлина. На кръвен агар образуват ясна β-хемолитична зона около колониите, особено на L. ivanovii, поради изразените им хемолитични свойства.

Листериите притежават слабо изразена биохимична производителност. Разграждат захарите и продуцират каталаза, но не разграждат лактоза и не образуват индол и сероводород.

Фактори на патогенност

Вирулентните щамове продуцират ензима хемолизин, който е известен под името листериолизин О. Този ензим разгражда мембраните на фаголизозомите, което подпомага деленето на листериите в заразените клетки.

Клетъчната стена на бактериите съдържа ендотоксин подобна съставка, която при определени условия може да реагира кръстосано с еритроцитите на болния и да предизвика хемолиза.

Антигенен строеж

Листериите притежават соматични О- и ресничести Н-антигени. Въз основа на антигенния им строеж бактериите се подразделят на 13 серотипа (подгрупи).

Епидемиология

Listeria monocytogenes е добре адаптиран както към живота в почвата, така и в цитозола на еукариотните клетки на гостоприемника. Този Грам-положителен сапрофитен микроорганизъм е повсеместно разпространен в околната среда. Всички видове Listeria са разпространени навсякъде в природата и често се срещат в почвата, разлагащите се растения, канализациите и замърсените водоизточници. След постъпването му в организма на гостоприемника, бактерия осъществява преход към физиологично състояние, което насърчава бактериалното оцеляване и репликация в клетките-гостоприемници. При здрави индивиди инфекцията с L. monocytogenes обикновено се ограничава до бързопреходен гастроентерит, но при имунокомпрометирани индивиди и бременни жени бактерия е способен да причини системни инфекции като менингит, енцефалит и сепсис.

Сред рисковите групи (бебета, бременни жени, възрастни хора и имунокомпрометирани индивиди) световната смъртност от случаи на листериоза се оценява на 36%.

Инфекцията с листерия моноцитогенес се проявява предимно в резултат на случайно замърсяване на готови за консумация храни и сурови хранителни продукти. Избухванията и спорадичните случаи на листериоза са свързани със замърсяване на различни хранителни продукти.

Патогенеза и клинична картина

Инфекцията с листерия (листериозата) е зооноза, която засяга предимно дивите животни и едрият рогат добитък.

L. monocytogenes инфектира широк спектър от животински видове. Входна врата за инфекцията е епителя на тънкото черво, а заразяването се осъществява след консумацията на контаминирани хранителни продукти от гостоприемника. Способността на бактерия да се реплицира в цитозола на заразените клетки и да се разпространява от клетка в клетка му дава възможност да избегне хуморалните имунни отговори, именно затова листериозата при имунокомпрометирани пациенти представлява животозастрашаващо заболяване. Когато бактерия преодолее защитните механизми на имунната система по лимфен и кръвен път може да достигне до главния мозък и мозъчните обвивки.

Локалната листериоза може да причини различни симптоми като:

• висока температура;
• диария;
• повръщане;
• главоболие.

На системно ниво се наблюдават:

• ендокардит;
• пневмония;
• менингит;
• сепсис.

Бременните жени обикновено развиват треска и други грипоподобни симптоми като умора и мускулна слабост. Инфекциите по време на бременност могат да доведат до спонтанен аборт, мъртво раждане, преждевременно раждане или животозастрашаваща инфекция на новороденото.

Клиничните характеристики на листериозата зависят от пациента. При възрастни и хора с имунокомпрометиращи заболявания най-честите клинични прояви са инвазивните инфекции като сепсис, менингит и менингоенцефалит. Могат да се развият и други инфекции, включително:

1. септичен артрит;
2. остеомиелит;
3. инфекции на протетични присадки;
4. кожни инфекции.

Някои новородени с литериоза развиват грануломатоза infantiseptica (тежко нарушение, включващо вътрешните органи и кожата). Granulomatosis infantiseptica е вътрематочна инфекция с висока фетална смъртност. Инфекцията се характеризира с развитието на екстензивна некроза и моноцитна инфилтрация на черния дроб, далака и по-рядко на белите дробове.

Неонаталната литериоза се класифицира като ранна (в рамките на 6 дни от раждането) или късна (7-28 дни след раждането). Ранното начало на неонатална листериоза обикновено се придобива чрез трансплацентарна трансмисия.

Хората с нормален имунен статус рядко развиват инвазивна инфекция. Въпреки това, те могат да получат самоограничаващ се остър гастроентерит.

Имунитет

Тъй като са вътреклетъчни микроорганизми срещу тях се развива клетъчно-медииран имунитет и няколко дни по-късно се образуват грануломи, наречени още листериоми.

Микробиологична диагностика

При болни от листериоза се изследват:

1. гърлен секрет;
2. конюнктивален секрет;
3. ликвор;
4. кръв;
5. урина;
6. пунктати от лимфни възли.

При новородени е необходимо да се изследва кръв от пъпната връв.

Препаратите се оцветяват по Грам, но микроскопското изследване има единствено ориентировъчно значение. Културелното изследване дава много по-голяма информация. Събраните препарати се посяват върху обогатени хранителни среди и се идентифициран по вида на колониите и биохимичната производителност на бактериите.

Лечение

Пеницилин и ампицилин могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с аминогликозиди. Ампицилинът инхибира на синтезата на бактериалната клетъчна стена. Обичайната неонатална доза за лечение на септицемия или менингит зависи от гестационната и постнаталната възраст. Използват се по-високи дози при тежки инфекции или менингит.

Заглавно изображение  Nathan Reading. / CC BY