Конюнктивит, предизвикан от аденовирус (H13.1*) МКБ B30.1

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Различават се повече от 40 различни серотипа от семейството на аденовирусите, като много от тях са патогенни за човека и водят до развитие на различни по тежест и с различна локализация заболявания.

Особено често инфекцията с аденовирус води до засягане на респираторната система, с развитие на бронхит и пневмония. В детска възраст аденовирусите са отговорни за голям процент от случаите на остра диария, обриви, хеморагичен цистит и много рядко за менингоенцефалит.

Засягането на очите най-често протича под формата на остър аденовирусен фоликуларен конюнктивит.

Причинител и особености

Конюнктивит, предизвикан от аденовирус, известен още като конюнктивит на плувците (тъй като инфекцията често се предава посредством посещение на замърсен плувен басейн), е често срещано очно заболяване в световен мащаб.

Характерно за състоянието е следното:

• разпространение според различни фактори: в еднаква степен се засягат представителите на двата пола, без особени различия по отношение на расова и етническа принадлежност. Боледуват всички възрастови групи, като най-често заболяването възниква във възрастта между 20 и 40 години
• рискови групи: инфекцията е силно заразна и показва склонност към развитие на епидемии, особено в малки затворени общества, като например в училища, офиси, фитнес зали, военни организации. В повечето случаи заболяването показва остро, доброкачествено и самоограничаващо се протичане
• контагиозен индекс: заболяването се отличава с висок контагиозен индекс и висока възприемчивост, като най-често инфекцията се предава посредством секрети от респираторния тракт и очни секрети, включително посредством използване на общи тоалетни принадлежности, гримове, очни капки, също и при посещение на контаминирани плувни басейни

Намаляване на риска от заразяване е възможен при поддържане на висока лична и битова хигиена, като се препоръчва често измиване на ръцете, избягване на контакт с болни хора, използване на индивидуални хавлии и козметика.

Симптоми

Продължителността на инкубационния период (времето, необходимо за размножаване на вирусите и поява на първите клинично видими симптоми след заразяването) е кратка, обикновено в рамките на три до пет дни.

При повечето пациенти липсват продромални (предшестващи съществените признаци) симптоми и заболяването започва остро.

Наблюдават се някои от следните клинични прояви:

• зачервяване: характерно е зачервяване първоначално само на едното, впоследствие и на другото око
• секреция: типична е секрецията с воднист характер през деня и формиране на крусти след сън, както и повишено сълзене на очите
• субективни оплаквания: много от пациентите съобщават за чувство за чуждо тяло в окото, сърбеж и парене, възможно е дразнене на очите от силна светлина и други
• засягане на лимфните възли: при част от пациентите се наблюдава увеличение на околоушните лимфни възли с или без налична болезненост
• други оплаквания и промени: налична е точковидна субконюнктивална хеморагия, оток (подуване) и зачервяване на клепачите и други

Препоръчва се да не се търка, разчесва и докосва областта около очите и самите очи, за намаляване на риска от развитие на усложнения и разпространението на заболяването.

Пациентите са силно заразни приблизително около десет дни от появата на първите симптоми.

Подробна информация за протичането на инфекцията може да намерите в раздел Заболявания:

» Остър конюнктивит при болести, класифицирани другаде

Диагноза

Поставянето на диагнозата при остър аденовирусен фоликуларен конюнктивит се извършва въз основна на подробен физикален преглед и обстоен разпит на пациента. Характерните клинични прояви в повечето случаи са достатъчни за диагностицирането на инфекцията.

Обикновено не са необходими допълнителни лабораторни изследвания, но при някои ситуации (например епидемия от аденовирусен конюнктивит) се извършват културелни и цитологични натривки.

Диференциалната диагноза е относително широка и налага разграничаване на болестта от идентично протичащи (със синдром на червено око) заболявания:

• увреждания на очите вследствие инфекция с вируса на херпес зостер или херпес симплекс
• бактериален конюнктивит
• контагиозен молускус
• алергичен конюнктивит
• реакция вследствие употреба на контактни лещи
• блефароконюнктивит
• наличие на чуждо тяло в окото

Лечение

Лечението в повечето случаи е симптоматично за облекчаване състоянието на пациентите. Използват се студени компреси за намаляване на отока на клепачите, изкуствени сълзи и е необходимо поддържане на висока лична хигиена.

Пациентите, използващи контактни лещи, се предупреждават за необходимостта от преустановяване на носенето им докато симптомите на болестта не отшумят.

Рутинно не се използват антивирусни препарати и антибиотици, като употребата на последните е уместна само при наличие на развила се вторична бактериална инфекция.

Обикновено заболяването се самоограничава в рамките на две до четири седмици, поради което не е необходим агресивен терапевтичен подход.

При наличие на предразполагащи фактори е възможно развитие на различни по тежест усложнения, като например вторична бактериална инфекция, хронифициране на процеса, симблефарон, точковиден кератит, синдром на сухо око и други, които подлежат на специфично лечение.

Профилактиката срещу конюнктивит, предизвикан от аденовирус, включва поддържане на висока лична хигиена и избягване на контакт със заразени лица.

Поради високата контагиозност на инфекцията се препоръчва изолиране на пациентите за период от около десет дни, за намаляване на риска от разпространение на болестта и епидемичен взрив.