Вирусен фарингоконюнктивит МКБ B30.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Вирусният конюнктивит е сравнително честа форма на конюнктивит и едно от най-честите заболявания в детска и активна възраст, във връзка с особеностите в механизма на разпространение и сравнително високия си контагиозен индекс.

Вирусен фарингоконюнктивит е вид вирусен конюнктивит, при който в болестния процес освен конюнктивата на окото се ангажира и фарингеалната област.

Причинител и особености

Аденовирусите са едни от най-честите причинители на остри вирусни инфекции, ангажиращи очите, най-често конюнктивата, като възникват под формата на спорадични случаи или малки епидемични взривове в затворени общества.

Характерно за болестния процес е следното:

• причинител: аденовирусите съдържат ДНК, като се различават 35 морфологично идентични, но антигенно различни серотипа. Повсеместно разпространени са в световен мащаб, като се отличават с висока стабилност спрямо въздействието на факторите на околната среда. Серотип 3 и 7 са най-честите причинители на вирусен фарингоконюнктивит, като спорадични заболявания могат да предизвикат и серотип 1, 2, 5, 6, 8 и 14
• разпространение: състоянието е с висока честота в световен мащаб, като в еднаква степен се засягат представителите на двата пола, без съществени различия по отношение на раса и етнос
• рискови групи: като цяло заболяването е по-често в детска възраст и при лица в малки затворени общества, като например затворници, моряци, военни
• заразяване: инфекцията се характеризира с изключително висока контагиозност, като механизмът на заразяване се реализира посредством контакт със секрети на горния респираторен тракт или очни секрети

Симптоми

Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите оплаквания) е в рамките на пет до 12 дни, като са необходими средно осем дни от заразяването до изявата на първите субективни клинични признаци.

Клиничната картина при заразените лица включва следните прояви:

• предшестваща респираторна инфекция: в масовия случай са налице данни за прекарана наскоро или активна към момента респираторна инфекция с неспецифично протичане
• системни оплаквания: при много от пациентите се съобщава за редица общи, системни оплаквания, по-чести от които са остро повишение на телесната температура, миалгия (болки в мускулите), изразена слабост и уморяемост, стомашно-чревен дискомфорт и други
• очни прояви: от страна на окото се съобщава за дразнене и сърбеж в окото, подуване на клепача, повишено сълзене, фотофобия (силната и ярка светлина дразни пациентите и причинява дискомфорт), конюнктивална хиперемия и хемоза, фоликуларен конюнктивит, епифора

Заболяването в масовия случай засяга първоначално едното око и в рамките на три дни се засяга и другото око.

Възможно е леко увеличение на околоушните лимфни възли и зачервяване на гърлото.

Заболяването показва самоограничаващ се характер, като симптомите отшумяват в рамките на три седмици.

Диагноза

Диагностицирането на инфекцията се базира на информацията, получена при физикалния преглед на пациента, лабораторните и микробиологичните показатели. Характерните клинични прояви в комбинация с позитивни резултати след имунофлуоресценция, електронна микроскопия, полимеразна верижна реакция и ELISA потвърждават диагнозата.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на очната инфекция от следните състояния:

• остър хеморагичен конюнктивит
• конюнктивит вследствие алергия
• бактериален конюнктивит
• вирусен конюнктивит с друга етиология
• ботулизъм

Лечение

Терапевтичният подход обикновено включва комплексни, строго индивидуализирани, съобразно оплакванията и особеностите на болестта в конкретния случай мерки, като например:

• симптоматични средства: лечението при вирусен фарингоконюнктивит в масовия случай е предимно симптоматично, като се прилагат студени компреси няколко пъти на ден и изкуствени сълзи
• антихистамини: при изразен сърбеж се прилагат локални антихистамини, тъй като при разчесване е възможно усложняване на състоянието на болния и удължаване на оздравителния период, вторична бактериална инфекция и други
• кортикостероиди: в редки случаи се прилагат локални кортикостероиди, за ограничаване на възпалителните процеси, като употребата им се назначава само след обстоен анализ на отношението между полза и риск, тъй като употребата им се асоциира с развитие на множество нежелани ефекти

Познатите антивирусни агенти не са ефективни срещу аденовирусите, поради което употребата им не е уместна. Употребата на антибиотици без данни за вторична инфекция е противопоказана и крие риск от допълнителни усложнения впоследствие.

Основните профилактични мерки се състоят в поддържане на висока лична хигиена, избягване на контакт с болни хора и използването на общи тоалетни принадлежности и кърпи.