Остър епидемичен хеморагичен конюнктивит (ентеровирусен) (H13.1*) МКБ B30.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

В рубриката остър епидемичен хеморагичен конюнктивит (ентеровирусен) се включва развитието на конюнктивит в хода на ентеровирусна инфекция, засягаща само очите или с друга локализация и вторично разпространение. Ранното разпознаване на симптомите позволява своевременна диагностика и предприемане на необходимите мерки за намаляване риска от възникване на допълнителни усложнения.

Причинител и особености

При заразяване и ангажиране на очите с представители от семейството на пикорнавирусите (Picornaviridae) се развива остър епидемичен хеморагичен конюнктивит (ентеровирусен).

Първите описания на болестта датират от 1969 година в Гана, като от тогава до днес са регистрирани множество случаи в световен мащаб. През 2006 година в Бразилия се развива епидемия, засягаща повече от 200 хиляди души.

Характерно за болестния процес е следното:

• причинител: най-често изолираните представители, отговорни за развитието на инфекцията са коксаки вирус 24 и ентеровирус 70
• честота и разпространение: инфекцията се характеризира с висока честота и повсеместно разпространение, като особено разпространена е на територията на Китай, Индия, Сингапур, Египет, Куба, Тайван, Пакистан, Япония
• особености в разпространението: засягат се предимно развиващите се страни, като лошите социално-икономически условия и битова хигиена са главни предразполагащи развитието на заболяването фактори. Не се наблюдават различия по отношение на половата, расовата и етническата принадлежност на заболелите лица. Инфекцията засяга всички възрастови групи, като особено рискова е детската популация във възрастта между 10 и 14 години
• рискови фактори: епидемични взривове възникват при понижение на обществения и популационен имунитет под необходимите нива. Предразполагащи фактори са наличието на влажен климат и гъстата населеност на географските райони
• механизъм на заразяване: хеморагичен конюнктивит (остър) (епидемичен) възниква при ниска лична и битова хигиена, като най-честият механизъм на предаване на заразата е по фекално контактен път, посредством замърсени ръце, контаминирани предмети и лични принадлежности

Симптоми

След заразяване са необходими средно между 12 и 48 часа (така нареченият инкубационен период, отразяващ необходимото време от предаването на инфекцията до изявата на първите клинични и видими признаци на инфекцията).

Заболяването е силно заразно, с изключително висок контагиозен индекс.

Болестта започва остро, с повишение на телесната температура (системен ефект) и наличие на различни ефекти от страна на очите, като най-често в клиничното представяне на болестта се наблюдават някои от следните симптоми:

• оток: подуване на клепачите се описва още в ранните етапи от заболяването
• болезнен фоликуларен конюнктивит: първоначално се наблюдават проявите на остър фоликуларен конюнктивит, като е налице умерена секреция със серозен или серозно-гноен характер
• хеморагия: след приблизително 24 часа от появата на фоликуларния конюнктивит се наблюдават петехиални или обширни хеморагии по повърхността на булбовата конюнктива, като субконюнктивална хеморагия в зависимост от тежестта се проявява с малки петехии или големи зони от засягане на конюнктивата
• други симптоми: точковидни корнеални епителни дефекти, болка, дразнене и сърбеж в окото, фотофобия (при част от пациентите е налице силно дразнене и дискомфорт при ярка светлина), замъглено зрение

При голям процент от засегнатите лица първоначално се засяга само едното око, но в рамките на 72 часа в процеса се въвлича и другото око.

Заболяването има остро и прогресивно протичане, но като цяло е доброкачествено и рядко се развиват тежки усложнения.

Конюнктивит, предизвикан от коксаки вирус 24 и ентеровирус 70, обикновено се самоограничава в рамките на 5 до 8 дни.

При част от пациентите, освен очни симптоми, са възможни прояви от страна на сърдечно-съдовата, дихателната система, неврологични увреждания и кожни промени.

Диагноза

Поставянето на диагнозата се базира главно на данните, получени при клиничния преглед на болния, обстойния разпит, някои лабораторни изследвания. Епидемиологичната анамнеза за престой и пребиваване в ендемичен район в комбинация с данните за контакт с болен и характерните физикални находки насочват към състоянието.

Прилага се PCR (Polymerase Chain Reaction), молекулярно серотипизиране и културелни изследвания. Хистологично се открива възпалителна реакция, с преобладаващи мононуклеарни клетки.

Диференциалната диагноза налага разграничаване на състоянието от алергичен конюнктивит, заболявания протичащи със синдрома на червеното око, както и вирусен конюнктивит с други причинители.

Подробна информация може да намерите на:

» Остър конюнктивит при болести, класифицирани другаде

Лечение

Все още няма етиологично лечение при остър епидемичен хеморагичен конюнктивит (ентеровирусен), като терапията е предимно симптоматична:

• симптоматични средства: прилагат се симптоматични средства, облекчаващи болката, сърбежа и дразненето в окото
• кортикостероиди: приложението на локални кортикостероиди се асоциира с повишен риск от суперинфекция и разязвяване, поради което не се препоръчва рутинната им употреба
• карантинен метод: редица проучвания в Китай показват добър ефект по отношение на намаляването на разпространението на инфекцията при приложение на карантинния метод. Изолирането на болните за период от 7 до 10 дни (до пълно оздравяване), в комбинация с повишена лична хигиена и локално приложение на симптоматични средства, показва добри резултати

Необходимо е повишаване на здравната култура и информираност на населението, особено в ендемичните райони, главно поради високия контагиозен индекс на инфекцията и възприемчивостта на популацията.

Необходимо е проследяване на пациентите за намаляване на риска от развитие на сериозни усложнения в дългосрочен план.

Изображения: freepik.com