Стомашно-чревна форма на антракс МКБ A22.2

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Антраксът е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от антраксния бацил, Bacillus anthracis. Заболяването е първично разпространено сред домашните и диви тревопасни животни, като човек също може да се зарази.

Инфекцията при хората протича различно, съобразно механизма на заразяване, входната врата и редица други особености. Стомашно-чревна форма на антракс се наблюдава сравнително рядко, като показва някои характерни особености, отличаващи състоянието от другите стомашни инфекции.

Причинител и особености

Антраксът е особено опасна, остро протичаща и с висок леталитет инфекция, която показва годишна заболеваемост около две хиляди нови случая. По-високо разпространение е характерно за някои райони на света, като за това допринася способността на причинителя да образува изключително устойчиви спори, издържащи в почвата в продължение на десетки години.

Bacillus anthracis е Грам-положителен, спорообразуващ, факултативен анаероб.

Източник и резервоар на инфекцията са болните животни, които отделят бактерия с изпражненията си. Почвата се контаминира от разкъсани трупове на умрели от антракс животни. Изложени на въздух, вегетативните форми образуват спори, които са много устойчиви във външна среда и могат да се съхраняват с години до намирането на благоприятни условия за растеж и развитие.

Животните се заразяват като пасат в райони, контаминирани с антраксни спори при определени климатични условия.

Човек се заразява с антракс по различни пътища, главно контактен (при пряк или непряк контакт с контаминирани почва и повърхности, умрели животни или животински продукти), алиментарен път (при консумация на контаминирани храни и вода), въздушно-прахов (при вдишване на причинителя) и трансмисивен път (с кръвта).

При поглъщане на храна или вода, заразени със спори на B. anthracis, се развива стомашно-чревна форма на антракс, отличаваща се с ниска честота (това е една от най-рядко срещаните форми на антракс).

Изложени на по-висок риск са определени професии, пребиваващите в ендемични за антракс райони, лица, консумиращи сурово месо.

Симптоми

Клиничното протичане при стомашно-чревната форма на антракс показва известни особености и отличителни характеристики:

• инкубационен период: обикновено инкубационният период (отрязъкът от време, необходим от проникване на причинителя до появата на първите признаци на инфекцията) е от 3 до 7 дни, но може да продължи и около два месеца
• форми на стомашно-чревен антракс: съществуват две разновидности на стомашно-чревния антракс, а именно чревна и орофарингеална форма
• чревен антракс: патологичните промени при чревен антракс са локализирани в стената на терминалния илеум и цекум. По изключение такива могат да се открият в лигавицата на стомаха, дуоденума, проксималният илеум. Началните симптоми са неспецифични, предимно гадене, повръщане, анорексия, фебрилитет. С прогресиране на заболяването се появяват силни коремни болки, хематемеза, кървава диария и масивен асцит. Те могат да имитират остър хирургичен корем, което допълнително да затрудни своевременната диагностика. Скоро след това настъпва токсемия и септичен шок, като прогнозата при тази форма на антракс е изключително сериозна и смъртността достига и надхвърля 50 процента
• орофарингеален антракс: орофарингеалната форма е относително рядка. Местните промени са разположени върху лигавицата на устните, езика, тонзилите и задната фаренгеална стена. Рядко първичната локализация може да ангажира едновременно две или повече области в стомашно-чревния тракт и орофаринкса. Промените по устната лигавица с диаметър до около три сантиметра са покрити със сивкави псевдомембрани. Околният оток е значителен. Основните субективни оплаквания са гърлобол, дисфагия (затруднено преглъщане), фебрилитет и болезнена шийна лимфонодулопатия

Диагноза

Поставянето на диагнозата при стомашно-чревната форма на антракс изисква комплексен, целенасочен и своевременен подход, който се базира на:

• клинико-епидемиологични данни: данни за консумация на недобре термично обработено или сурово месо, прием на вода от съмнителен източник, консумация на неизмити растителни продукти, които са били в досег с почва, контакт с болни животни и други рискови фактори. Изясняване на давността, особеностите и тежестта на наличните оплаквания в комбинация с обстоен физикален преглед и оценка на общото състояние на засегнатите
• лабораторни и микробиологични изследвания: назначават се подробни изследвания на кръв, урина и фекални маси, като важно за диагностичния процес е изолиране на специфичния причинител с последваща антибиограма за определяне на чувствителността му към рутинно използваните антибиотици и химиотерапевтици
• образни и инструментални изследвания: за оценка на тежестта на пораженията и подпомагане на диференциалната диагноза са необходими някои визуализиращи методи на изследване, включително ехография на коремните органи, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза изисква различаване на чревната и орофарингеалната форма на антракс от някои идентично протичащи заболявания по хода на храносмилателната система с инфекциозна, възпалителна, неопластична или автоимунна етиология.

Лечение

Терапевтичният подход при потвърдена стомашно-чревна форма на антракс изисква своевременна хоспитализация на засегнатите, изолиране в съответните инфекциозни отделения (човекът сам по себе си не крие висок епидемиологичен риск, но е в опасност от заразяване с вторични инфекции), като най-общо лечението включва:

• лечение с антибиотици: своевременната антибиотична терапия има важно значение при определянето на прогнозата, като всяко забавяне крие риск от усложнения и влошаване на пациентите. Използват се антибиотици с широк спектър на действие, каквито са тетрациклините, квинолоните, някои пеницилини, амфениколи и други, в достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен период от време, достигащ няколко седмици при отделни пациенти. Назначават се парентерално за по-бързо постигане на желания ефект
• лечение с антитоксин: при по-тежките форми се прилага противоантраксен антибактериален хетероложен серум
• симптоматично лечение: в зависимост от оплакванията при конкретния пациент се назначават подходящи лекарства за облекчаване на наличните оплаквания в комбинация с някои общи мерки за подпомагане на възстановяването

Прогнозата е сериозна, като макар и рядко срещана стомашно-чревната форма на антракс се отличава с изключително неблагоприятна прогноза, бърз ход на влошаване и прогресия на болестта и висок леталитет.

Изображения: freepik.com