Кожна форма на антракс МКБ A22.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Антраксът представлява изключително сериозно, опасно заболяване, засягащо главно тревопасните животни (овце, едър рогат добитък, коне, кози), но също и хората. При хората инфекцията с антракс може да протече под формата на различни клинични варианти, като в над 90 процента от засегнатите протича като кожна форма на антракс.

Причинител и особености

Антракс принадлежи към една от особено опасните инфекции, с риск от използване за биотероризъм. През 2001 година инфекцията е използвана за причиняване на заразяване при ограничен кръг от хора, причинявайки летален изход в някои от тях.

Характерно за инфекцията е следното:

• честота и разпространение: заболяването показва ежегодна честота около две хиляди в световен мащаб, като в някои райони на света се среща по-често, главно в определени географски ширини в Азия, Африка и някои северни части на Европа
• причинител: специфичен причинител на антракс е антраксният бацил, Bacillus anthracis, Грам-положителен, спорообразуващ, факултативен анаероб. Важна от епидемиологична гледна точка особеност е издръжливостта на спорите в почвата за период от десетки години, което в някои случаи обяснява епидемичните зони и ежегодните случаи, докладвани от съответните органи
• източник на инфекцията: източник на инфекцията са болните животни, при които заболяването протича под генерализирана форма с полиорганни увреждания и висок леталитет
• механизъм на заразяване: човек се заразява по различни механизми, включително контактен (пряк или индиректен контакт с болни животни, контаминирана почва и други), алиментарен (при консумация на контаминирани хранителни продукти и/или вода) и въздушно-капков (при инхалиране на контаминирани частици)
• рискови групи: боледуват главно скотовъди, ветеринари, кожари, фермери, военни, които имат близък контакт с почва, животни и особено при липса на лични предпазни средства. Изложени на по-висок риск са и наркомани, които използват общи игли. Болният човек изключително рядко може да бъде източник на инфекцията, макар че има данни за риск от заразяване при контакт с кожните лезии на болен човек
• форми: различават се няколко клинични форми на заболяването в зависимост от локализацията на първичното огнище и някои особености в механизма на заразяване, като най-честа и наблюдавана при над 90 процента от случаите на антракс, е кожната форма на антракс, известна още като синя пъпка, pustula maligna

Симптоми

Кожната форма на антракс е особено разпространено заболяване в определени райони на света. Протича с характерни клинични прояви, като по-важното в клиничния процес на заболяването е:

• инкубационен период: инкубационният период (времето от заразяване с причинителя до появата на първите оплаквания) от 1 до 20 дни, средно 2 до 7 дни, но са описани случаи, при които първите признаци на инфекцията са се проявили около два месеца след заразяването
• локализация на промените: локализацията на кожните лезии в около 90 процента от случаите е по откритите места на кожата, главно лицето, шията, ръцете
• локални промени: местните промени първоначално се появяват като сърбяща папула, която постепенно се разширява. На втория до четвъртия ден около нея могат да се появят дъщерни везикули. В някои случаи кожните лезии са изпълнени с хеморагично съдържимо. Около тях се сформира еритемен пръстен и значителен оток. Кожната лезия е с диаметър един до три сантиметра, с правилна окръглена форма. Тя се характеризира с липса на чувствителност, като нейното съдържимото не е гнойно
• други симптоми: регионалните лимфни възли са уголемени и болезнени. Папулите обикновено се пукат и съдържимото изтича и сформира централна некроза с черен цвят или така наречената синя пъпка. Отокът обхваща обширна територия около първичния афект. При първична локализация в областта на лицето, шията или гърдите, най-често местните изменения са хеморагично-некротични були, придружени с болезнена регионална лимфонодуломегалия, обширен оток и изразени общи симптоми, включително висока температура с втрисане, септичен шок
• усложнения: най-тежките усложнения при кожната форма на антракс включват злокачествена пустула (форма на инфекцията, при която във везикулата се задържа гнойна колекция, общото състояние е много тежко и изходът най-често е фатален), злокачествен карбункул (тежко, злокачествено усложнение на кожната форма на антракс, протича с тежко общо състояние и висок леталитет). Карбункулозната форма на антракс най-често се локализира по откритите части на тялото, главно устните, шия, клепачите

Диагноза

Поставянето на диагнозата при антракс изисква своевременен подход и целенасочени мерки, като характерните физикални находки предполагат диагнозата, но за потвърждаване е необходимо изолиране на причинителя:

• епидемиологична анамнеза: важно е уточняването на професията, изясняване на налични рискови фактори, посещение на ендемичен район и рискови местности, близък контакт с почва, животни и други, които повишават рисковете от заразяване
• физикални находки: обстоен физикален преглед с оглед на засегнатите кожни места, оценка на лезиите, лимфните възли и находки, насочващи към развитие на усложнения
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания, като макар резултатите обикновен ода са неспецифични, данните подпомагат диагнозата и диференциалната диагноза
• доказване на причинителя: необходим е материал от ръба на пустулата за бактериоскопия, посявка от съдържимото на везикулите, карбункулите, едемната течност, серологична диагностика, като изолирането на причинителя потвърждава диагнозата
• други изследвания: при съмнения за друга форма на антракс с разпространение на инфекцията може да се наложи изследване на фекални маси, ликвор, образна диагностика (рентгеново изследване на бял дроб, компютърна томография) и други с цел доказване на промените и оптимизация на последващото лечение

Диференциалната диагноза налага различаване от някои инфекциозни заболявания, които в даден етап от своето развитие причиняват идентични кожни промени и засягане на лимфните възли, като при типично протичане антракс се разпознава относително лесно от опитните клиницисти.

Лечение

Терапевтичният подход при потвърдена инфекция с антракс включва комплексни мерки, насочени към овладяване на инфекцията, стабилизиране на пациентите и подпомагане на възстановяването:

• антибиотична терапия: назначават се подходящи антибиотици, като сред най-ефективните за борба с антракс се включват ципрофлоксацин, левофлоксацин, доксициклин, а в някои случаи и пеницилини. Прилагат се перорално или парентерално, а в някои случаи и кожните лезии се третират с локални антибиотични средства. Антибиотичната терапия е продължителна, като при част от засегнатите може да отнеме около два месеца
• антитоксин: по преценка на лекуващия лекар може да се назначи лечение с антитоксин, който неутрализира продуцирания токсин от антракс в организма
• симптоматични средства: прилагат се симптоматични средства от различни фармакологични групи, съобразно естеството на оплакванията при отделните пациенти в комбинация с обстойна грижа за кожните лезии

Прогнозата на кожната форма на антракс е относително добра, като леталитетът се изчислява средно на около двадесет процента при липса на лечение.

Профилактика се извършва чрез някои мероприятия, включващи борба с епизоотията (ваксинация на животните), унищожаване на болните и съмнително болните животни, както и продуктите им, строг ветеринарен контрол, хигиена и контрол в предприятията за обработка на вълна, кожи, месо, използване на подходящи лични предпазни средства сред рисковите професии и други.

Изображения: freepik.com