Антракс, неуточнен МКБ A22.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Инфекцията с антракс представлява остро протичащо, изключително сериозно заболяване, което поразява предимно тревопасните животни, но боледуват и хората. При човек инфекцията протича под различни форми в зависимост от входната врата и механизма на заразяване, като в редки случаи може да протече като антракс, неуточнен.

Причинител и особености

Ежегодно се съобщават приблизително по две хиляди нови случаи на инфекция с антракс, като с по-висока честота са определени райони на света. Характерно за болестния процес е следното:

• етиологичен причинител: причинителят на антракса е Bacillus anthracis, представляващ положителен при оцветяване по Грам, спорообразуващ, факултативен анаероб. Вегетативните форми са неустойчиви в околната среда и на дезинфекционни средства, докато спорите са изключително устойчиви и могат да запазва жизнеспособност в почвата в рамките на десетки години, до откриването на подходящ гостоприемник
• източник на инфекцията: източник на инфекцията са болните животни, главно едър рогат добитък, коне, овце, свине и други, при които инфекцията протича под генерализирана форма. Резервоар на инфекцията често се оказва почвата и попадналите в нея спори от труповете на животните
• механизъм на заразяване: най-честият път на заразяване е контактният (при клане и дране на болни животни, при обработка на животински продукти, при контакт с почвата, особено при липса на предпазни средства и микролезии по кожата). По-рядко е възможно заразяване по алиментарен (при консумация на заразени храни и вода) и въздушно-капков път (при инхалиране). Болният човек крайно рядко може да бъде източник на инфекцията (риск е налице при пряк контакт с кожните лезии на болни хора)
• входна врата на инфекцията: при най-честата кожна форма на антракс входна врата се явяват наранените открити части на кожата и лигавиците (в някои случаи са налице микролезии, невидими с просто око, които служат за входна врата), където се образува хеморагично-некротичен възпалителен процес с оток и регионален лимфаденит. Рядко, при силна вирулентност на причинителя и занижен имунитет на организма, се развива първичен антраксен сепсис. Антраксните бацили се размножават в регионалните лимфни възли (лимфаденит) и нахлуват в кръвообращението с развитие на септицемия
• особености: при неуточнен антракс липсват видими признаци за входна врата на инфекцията, както и характерните за някоя от типичните форми прояви, което може значително да затрудни поставянето на диагнозата

Симптоми

Заболяването протича в няколко форми, които най-общо се разделят на първични и вторични форми. При първичните форми установената локализация е първично огнище, докато при вторичните форми е налице разпространение на процеса и обхващане на различни органи и системи.

Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите признаци на инфекцията) е различен за различните форми на антракс, като обикновено е в рамките на до десет дни, но са докладвани случаи с давност над два месеца.

Клиничното протичане обикновено включва остро влошаване на общото състояние, наблюдават се гадене, повръщане, липса на апетит, главоболие, общо неразположение, умора, слабост, замайване и редица други неспецифични прояви.

При неуточнената форма липсват специфични белези на инфекцията, което значително може да затрудни диагностичния процес. Възможни са находки за увреждане на различни органи, като входната врата на инфекцията не може да бъде установена.

Липсата на лечение крие риск от развитието на различни по вид и тежест усложнения, дългосрочни последици и леталитет.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнена форма на антракс често е значително затруднено поради неспецифичното протичане на инфекцията, липсата на входна врата и липсата на патогномонични знаци. В много от случаите се поставя по метода на изключването, след обстоен анализ на информацията от многобройните методи на изследване:

• разпит и преглед: уточняването на епидемиологичната анамнеза и рисковите фактори за заразяване с антракс, упражняването на рискова професия или употреба на венозни наркотични субстанции, както и пребиваването в ендемичен за антракс район, може да подпомогне диагностиката или да насочи клиницистите. Необходим е обстоен физикален преглед с оценка на общото състояние, внимателен оглед на кожата, видимите лигавици и лимфни възли, аускултация на бял дроб, оценка на сърдечно-съдовия и неврологичен статус
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, като обикновено се установява левкоцитозата с олевяване и ускорена скорост на утаяване на еритроцитите, промени в някои от другите маркери на възпалението, при засягане на вътрешните органи е възможно раздвижване на редица други показатели. Изследването на кръв, урина и фекални маси обикновено показва неспецифични резултати и се назначава предимно за оценка на общото състояние и подпомагане на диференциалната диагноза
• микробиологични изследвания: потвърждаването на диагнозата става чрез изследване на секрет от ръба на пустулата за бактериоскопия, посявка от съдържимото на везикулите, карбункулите, едемната течност, храчки, фекалии и кръв. Използва се и серодиагностика
• образни изследвания: за установяване на поражения върху вътрешните органи може да се назначи коремна ехография, белодробна рентгенография, компютърна томография и други по преценка на наблюдаващия лекар

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване на първо място то другите форми на антракс, от някои идентично протичащи инфекциозни заболявания, но също и от някои системни метаболитни, автоимунни, възпалителни заболявания, които в хода на своето протичане могат да провокират подобни промени в клиниката и изследванията.

Лечение

Терапевтичният подход при неуточнен антракс изисква своевременна хоспитализация на засегнатите (дори само при съмнения за антракс подозрителните лица се хоспитализират задължително), стартиране на подходяща антибиотична и симптоматична терапия:

• антибиотично лечение: назначават се парентерални, а впоследствие перорални антибиотици от различни групи в подходяща комбинация и достатъчно високи дози до овладяване на инфекциозния процес, като при някои пациенти това може да отнеме няколко седмици. Използват се доксициклин, ципрофлоксацин, левофлоксацин, моксифлоксацин, някои пеницилини, макролиди (азитромицин), а при част от пациентите се включват и други антибиотични групи, съобразно резултатите от антибиограмата
• симптоматично лечение: в зависимост от оплакванията при всеки пациент се назначават подходящи симптоматични средства, включително антипиретици (при висока температура), антиеметици (при гадене), противовъзпалителни средства, аналгетици (при болка), водно-солеви разтвори, кортикостероиди при необходимост, витамини и други

Прогнозата при антракс, неуточнен, се определя строго индивидуално, като голяма роля играе тежестта на протичане на болестния процес, общото състояние на засегнатите, своевременната консултация със специалист, потвърждаване на болестта и стартиране на лечението. Без терапия смъртността варира, като може да надхвърли 50 процента, докато на фона на подходящо лечение е значително по-ниска.

Профилактичните мерки са насочени към борба и контрол над инфекцията по животните от съответните ветеринарномедицински служби. При ангажираните с рискови професии се препоръчва използване на подходящи лични предпазни средства, в някои случаи се назначават антибиотици с превантивна цел, а в определени ситуации е уместно приложението на ваксина срещу антракс.

Изображения: freepik.com