Айважива, Паче гнездо, Винче

Айважива (Alkanna tinctoria) представлява тревисто и многогодишно растение. Класифицира се към семейство Грапаволистни (Boraginaceae). У нас е известна още със следните имена - паче гнездо, багрилна айважива, винче, алкана бояджийска, краставец, воловец, лесича трева. Наименования на билката на други езици: английски - alkanet; руски - алканна красильная; немски - farberochsen zunge; френски - orcanette.

Интересно за айважива

Изображение: Uzi Paz Pikiwiki Israel, CC BY 2.5, via Wikimedia Commons

Още в древни времена, коренът от айважива се е използвал като боя за масла, восъци, прежди и платове.

Гръцкият лекар Хипократ (около 460 г. до 370 г. пр.н.е.) записва употребата му за лечение на кожни язви, а ботаникът Теофраст (около 371 г. до 287 г. пр. Хр.) предполага, че може да се използва и като боя в лекарства. Гръцкият лекар и фармаколог Диоскорид, също описва свойствата на корена.

В  Централна и Южна Европа багрилото от корена на айважива се прилага главно за оцветяване на дървесина и козметични продукти. Около 8 до 10 тона от билката, ежегодно се внасят в други европейски държави от Франция и Германия. Тя се отглежда и в Британия, но в много малки количества. Там тя се внася от Ливан или от Франция.

Устройство на айважива

Айважива израства на височина от 30 до 60 см. Има коренище с дължина до 25 см. То се състои от централен, вретеновиден, дебел и твърд корен и няколко главести корена в горната си част. Отвън е оцветен в черно, а вътрешността му е синьо-червена с белезникаво ядро. След разрязването му отделя червено багрило. Цялото растение е плътно покрито с множество власинки, които му придават сив цвят, под който прозира същинският светло зелен на винчето. Образува продълговати листа, които са приседнали, без дръжки.

Айважива цъфти в малки сини, синьо-лилави до обагрени изцяло в лилав цвят, подобни на тромпет цветчета. Рядко те могат да имат жълтеникаво или белезникаво оцветяване. Събрани са в аксиларни съцветия. Цъфтежът се наблюдава през месеците от март до юни. На тяхно място се образува плод сухо, извито орехче. При узряване се разпада на 4 части. Те са набръчкани, вдлъбнати в долната си част, закрепени за цветното легло.

Изображение: Barnaba Marinosci, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на айважива

Растението се среща най-вече по Средиземноморието, южните части на Европа, в страните от Близкия Изток. Развива се при надморска височина от 1400 метра. У нас се среща рядко, най-вече в Южна България. Вирее по сухи и каменисти места.

Използваема част на айважива

С медицинска цел се използва коренът на растението. Неговият добив е през пролетта, месеците март и април, преди растението да започне развитието си или наесен (през септември и октомври) след узряване на плодовете му. Почистен и нарязан по дължина коренът се суши, като придобива тъмночервен цвят, липсва му миризма и има горчив вкус. Един килограм сухи корени се получават от 3-4 килограма сурови.

Химичен състав на айважива

• червени пигменти (анхусово червено и алканово червено, означавани като алканини). Коренът на билката съдържа смес от червени пигменти, открити в кората му, с нива то 5% до 6%. Те се състоят предимно от мастноразтворими нафтазаринови (5,8-дихидрокси-1,4-нафтахинонови) компоненти, като алканин и сродни естери. Червените пигменти са разтворими в тежки масла, което ги прави полезни за откриване на маслени материали в микроскопични прахове по време на хистологично изследване;
• подобно на някои други членове на семейство Грапаволистни, пиролизидин алкалоиди са открити в Alkanna tinctoria, но нивата им не са определени;
• алканиновите естери на бета-диметилакрилова киселина, бета-ацетокси-изовалеринова киселина, изовалеринова киселина и ангелинова киселина също са изолирани от корена на винчето;
• дъбилни вещества, танин;
• смоли;
• восъци;
• минерални вещества и др.

Лечебни свойства и приложение на айважива

Винчето се прилага предимно външно. Вътрешната му употреба се свежда до контролиран от лекар минимален прием от билката.

Свойства на айважива

• противодиарично;
• антибактериално;
• адстрингентно;
• намалява сърбежа;
• регулира кръвообращението;
• противокашлично, отхрачващо;
• ранозаздравяващо.

Състояния и заболявания, при които се използва айважива

• диария и други стомашно-чревни разстройства;
• сърбеж;
• рани;
• заболявания на кожата;
• кашлица;
• бронхиален катар;
• външно се прилага при изкълчване, натъртване, шипове, ревматизъм, нощно напикаване, мастни бучки, циреи, изгаряния, екземи, сраствания, ставни заболявания, разширени вени, гинекологични проблеми, безплодие, бяло течение, заушка (под формата на лапа).

Билката се употребява под формата на мехлеми, отвари, вагинални супозитории, маслени настойки, топли лапи. При парализи се правят бани с отвара от айважива.

Начин на употреба

• при незарастващи рани - външно като мехлем - приготвя се каша от 1 чаена лъжичка ситно счукана дрога и 100-150 гр. зехтин. Оставя се да престои на тъмно 10 дни. Вместо зехтин може да се използва мед, овча лой или вазелин. Известни са и други подобни начини за приготвяне на мехлеми от айважива, които се прилагат при ревматизъм, ошипяване, изкълчване, натъртване, мастопатия, циреи, изгаряния и др;
• отвара при стомашни разстройства - по 1-2 чаени лъжички ситно нарязани корени се варят 10 минути с 1 чаена чаша вода. След изстиване отварата се прецежда и се пие по 1 супена лъжица няколко пъти на ден;
• запарка - кафена лъжичка сухи корени се заливат с половин литър вряла вода. Оставят се да киснат така 1 час, след което извлекът се прецежда и се приема в доза по 1 кафена чаша, три пъти на ден, преди хранене.

Токсичност на айважива

Прекомерната и безразборна употреба на корена от айважива може да доведе до развитието на чернодробна недостатъчност, включително цироза, пневмония, белодробна хипертония или сърдечна недостатъчност. Причината за развитието на тези патологии, са съдържащите се в корена на айважива пиролизидинови алкалоиди.

Изображение: Maša Sinreih in Valentina Vivod, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Токсичните странични продукти от чернодробния метаболизъм на пиролизидиновите алкалоиди се транспортират до белите дробове, където те могат да причинят белодробна токсичност. Синдромът на синусоидална обструкция, известен също като веноаклективно заболяване, е чернодробно усложнение, свързано с трансплантация на костен мозък, което може да възникне при пациенти, употребяващи продукти, съдържащи пиролизидинови алкалоиди. Известно е, че пиролизидиновите алкалоиди са канцерогенни при животни, специално свързани с хепатоцелуларни сквамозноклетъчни карциноми и чернодробни ангиосаркоми.

По-конкретно, пиролизидиновите алкалоиди причиняват уголемяване на чернодробните клетки, нарушения в чернодробния метаболизъм с функционални загуби и мастна дегенерация в черния дроб. 

Други приложения на айважива

Коренът произвежда фино червено багрило, което традиционно се използва като боя в района на Средиземно море от древността. Багрилото е разтворимо в алкохол, етер и масла, но е неразтворимо във вода. Използва се за оцветяване на вина и алкохолни тинктури, на растителни масла и на лакове. Като багрилно растение, айважива намира приложение в козметиката като багра за червила и руж например.

В Индия и Австралия айважива е разрешен за употреба като оцветител за напитки и храни. Това негово приложение в Европейския съюз не е разрешено.

Алканинът се използва и в аналитичната химия като индикатор - при контакт с амоняка се получава синьо оцветяване и като багрило за микрореакции. Багрилото се употребява и в термометри и като лакмус за тестване на киселини и основи. В алкална среда алкантовото вещество има син цвят, като той се променя до пурпурно при добавяне на киселина. Цветът е червен при рН 6,1, лилав при 8,8 и син при рН 10. Следователно, той може да се използва за извършване на лакмусови проби.

Стрит на прах и смесен с масло, коренът придава цвят на маслената фаза. Така оцветена тя може да се нанася върху дърво. Оцветява дървесината в тъмно червеникаво-кафяво с розов отенък или в махагонов цвят отново с розови примеси. По подобен начин коренът се използва и за оцветяване на мрамор.

Внимание!

Поради установени нежелани ефекти при употребата й по време на бременност и кърмене, се забранява използването на айважива при тези две физиологични състояния.

Описаната по-горе токсичност на билката, налага приемът й да се контролира от лекар.

Заглавно изображение: wikimedia.org