Лимец, Калпаджа, Спелта

Лимец (Triticum monococcum) представлява вид пшеница, като е представен от дива и културна форма и се класифицира към семейство Житни (Poaceae).

Еднозърнестият лимец е най-древния вид от групата на т.нар. несъщински пшеници. В тази група одомашнени са още двузърнестия лимец (Triticum dicoccum) и пшеницата спелта (Triticum spelta). При вършитба стъблото на тези пшеници се начупва, а зърното остава здраво, обвито в няколко слоя плеви. За да бъде използвано за храна се налага допълнително олющване. Неузрелите зърна са маслинено зелени, лъскави и лесно смилаеми. Познато е още и като Диво жито, Калпаджа, Спелта.

Разпространение на лимец

Изображение: Miquel Pujol, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Еднозърнестият лимец е една от най-ранно култивираните форми пшеница, преди около 7500 г. пр. Хр., може би за пръв път в Турция. По същото време е сят на Балканския полуостров. На по-късен етап е позабравено растение със стопанска цел. Остава да се отглежда само в Мароко, Турция, страните от бивша Югославия и някои планински райони на Франция. Доскоро по тези места той се е използвал за производство на булгур и като фураж за селскостопанските животни. Вирее на бедни на нутриенти почви, където другите видове пшеница не успяват.

Използваема част на лимец

Употребява се цялото растение.

Химичен състав на лимец

Лимецът е богат на протеини (глиадин) и витамини от група В. Ядките на Triticum monococcum показват съдържание на протеин, рязко превъзхождащо това в хлебната пшеница. Аминокиселинният състав на протеините, извлечени от семена на калпаджата и тяхната хранителна адекватност (стойност), са много сходни с тези на полиплоидните пшенични култури (обикновените житни насаждения).

Лечебни свойства и приложение на лимец

Лимецът е популярна храна в северната част на Прованс (Франция). Използва се също за булгур или като храна за животни в планинските райони на Франция, Индия, Италия, Мароко, бивша Югославия, Турция и други страни.

Изображение: LepoRello, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лимецът съдържа в доста по-ниски концентрации от другите житни култури глутен и има по-висок процент протеини от съвременните червени пшеници и се счита за по-хранителен, тъй като в него са установени по-високи нива на мазнини, фосфор, калий, пиридоксин и бета-каротин. Поради ниското съдържание на глутен, калпаджата е подходяща за консумация от хора, страдащи от цьолиакия и може да се включва в безглутенови диети.

• антиоксидантни свойства;
• стимулира обмяната на веществата;
• засилва естествените съпротивителни сили на организма и съдейства за прочистването му от отровите;
• активизира бъбречната дейност;
• подобрява кръвообръщението и храносмилането;
• има съдоразширяващо действие;
• повишава общия тонус и работоспособност на организма;
• алкално действие, в следствие на което и разтоварва организма – в противовес на останалите сортове житни растения, които допълнително натоварват нашето и без това “кисело” тяло;
• лесната му смилаемост я прави много подходяща за диетично безглутеново хранене;
• подпомага интелектуална немощ;

Начин на употреба

• в медицината;
• в кулинарията - за приготвяне на хляб и хлебни изделия - смлени на брашно семена.

Други употреби на лимец

Изображение: Alupus, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Сламата, която се добива от лимецът има много приложения, като биомаса за гориво, за покриване, като мулч в градината и др. Влакно, получено от стъблата, се използва за направата на хартия. Стъблата се събират в края на лятото след събиране на семената, нарязват се на използваеми парчета и се накисват в чиста вода за 24 часа. След това те се готвят в продължение на 2 часа в луга или калцинирана сода и след това се бият в топкова мелница за 1,5 часа. Влакната правят хартия със зелено-кафяв цвят. Нишестето от семето се използва за пране, оразмеряване на текстил и др. То също така може да бъде превърнато в алкохол за горене.

Заглавно изображение: Martinus2022, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons