Начало Медицинска енциклопедия Лечения Лечение при остеопороза

Лечение при остеопороза

Лечение при остеопороза - изображение

Остеопорозата представлява най-честото в световен мащаб заболяване на опорно-двигателния апарат.

Характеризира се с влошаване на микроархитектониката на костната тъкан и намаляване на масата на костното вещество, в резултат от което е налице повишена чупливост на костите и висок риск от фрактури.

Особено голям риск от развитие на остеопороза съществува сред жените в менопауза на възраст над 50 години, като всяка трета жена от тази популационна група получава фрактура, в резултат от остеопоротичните процеси. Рискът при мъжете е приблизително три до четири пъти по-нисък.

Различават се множество фактори, които значително увеличават риска от развитие на заболяването, като в зависимост от основния фактор се различават и различни форми на остеопороза.

Първичната остеопороза възниква във връзка с настъпването на менопаузата или напредването на възрастта, докато вторичната се развива в резултат от друго основно заболяване.

Към едни от най-често срещаните провокиращи фактори се считат следните:

  • генетична предиспозиция
  • женски пол
  • ранна менопауза и естрогенов дефицит
  • етнос: представителите на европейската и азиатската популация са изложени на по-висок риск
  • вредни навици: тютюнопушене, системен прием на алкохол и безалкохолни напитки, прекомерна употреба на кафе
  • анорексия, недохранване, поднормено тегло
  • значително намален прием на калций и витамин D
  • дългосрочен прием на определени медикаменти: глюкокортикостероиди, инхибитори на протонната помпа (омепразол), антикоагуланти, левотироксин, антиконвулсанти
  • наличие на подлежащи заболявания: хипогонадизъм, заболявания на щитовидната жлеза, захарен диабет, бъбречна недостатъчност, ревматологични заболявания, синдром на Марфан, болест на Паркинсон, акромегалия
  • продължителна имобилизация

ОстеопорозаЗаболяването е известно като "тиха епидемия", тъй като обикновено протича безсимптомно и често първи симптом е наличието на патологична фрактура, в резултат от минимална травма или спонтанна.

С напредване на процеса е възможно наличие на болки в най-силно засегнатите костни структури, а именно в междуребрията, гръбнака, гръдната кост и други.

Изключително важна е своевременната профилактика, намаляването на коригируемите рискови фактори и назначаване на подходящо лечение при остеопороза, във връзка с възможните усложнения на състоянието. Най-тежкото усложнение, представляващо потенциално застрашаващо живота състояние е фрактурата на бедрената кост.

Подробна информация за клиничните прояви на болестта, характерните особености в протичането и методите на диагностициране може да намерите на:

Терапевтичният подход при пациенти с остеопороза включва комплексни методи на лечение, като например промяна в диетата и хранителния режим, подходяща физическа активност, редукция на вредните навици, прием на определени медикаменти и хранителни добавки.

В терапията при остеопороза се използват няколко групи медикаменти, като основната цел е предотвратяване на развитието на фрактури и инвалидизирането на пациентите.

1. Бифосфонати:

Лечение на остеопороза с бифосфонатиБифосфонатите са едни от най-широко използваните препарати за лечение при остеопороза и се считат за основа на съвременната терапия на болестта.

В зависимост от нуждите на конкретния пациент препаратите се прилагат перорално (ежедневно или месечно), както и парентерално (венозно).

При прием през устата показват ниска бионаличност и вариабилно усвояване, като кафе, млечни продукти, плодови сокове, калциеви препарати намаляват тяхната резорбция.

Алендроновата киселина е основното средство за профилактика и лечение на остеопороза, като е и най-обстойно проученият препарат от групата. Подходяща е за употреба при мъже, постменопаузални жени, както и след продължително кортикостероидно лечение. Налична е и под формата на комбиниран с холекалциферол (витамин D3) препарат.

Золедроновата киселина е най-мощният представител на бифосфонатите и се прилага под формата на венозна инфузия веднъж годишно, а ибандроновата и ризедроновата киселина се прилагат под различни форми и показват идентична на алендроновата киселина активност и ефективност.

Терапията с бифосфонати като цяло се понася много добре от пациентите, като най-често се наблюдават леки, преходни гастроинтестинални смущения.

За предотвратяване дразненето на лигавицата на хранопровода и стомаха се препоръчва прием на таблетките сутрин, на гладно, с достатъчно количество вода и изправено положение на тялото в рамките на около 30 минути.

При пациенти със злокачествени заболявания и прием на високи дози бифосфонати е възможно развитие на остеонекроза на челюстта след извършване на дентални манипулации.

При възрастни жени, лекувани продължително време (над 5 години) с бифосфонати, е възможно развитие на атипични фрактури, като ползата от терапията значително надвишава риска от развитието на подобен нежелан ефект.

При пациенти с висок риск от фрактури терапията продължава до 10 години при лечение с пероралните форми и до 6 години при лечение с парентералните форми. При жени с нисък риск от фрактури три до пет години след началото на терапията може да се назначи почивка от медикаментите в рамките на две години, като бифосфонатите се натрупват в костите и ефектът им продължава и след прекратяването на терапията.

2. Хормонални медикаменти:

Хормонални медикаментиТъй като най-честата причина за възникването на остеопороза е менопаузата, логичният терапевтичен подход при тези пациенти е хормоналната терапия.

Редица проучвания показват ефективността на естрогените по отношение на ефективността им за профилактика на остеопорозата, тъй като те намаляват рисковете от фрактури както на прешлените, така и на другите типични места с приблизително 30 %.

Употребата им е ограничена, тъй като крият сериозни рискове от развитие на злокачествени заболявания, най-често рак на гърдата, тромбемболизъм, кардиоваскуларни инциденти.

Сравнително по-безопасната алтернатива на хормоналната заместителна терапия е лечението с ралоксифен.

Представлява синтетичен препарат, който се свързва с естрогенните рецептори и проявява селективен ефект (действа като агонист или като блокер) в зависимост от тъканта. Така например ралоксифен действа като агонист в костите и черния дроб, проявявайки позитивните ефекти на естрогените в тези структури и като антагонист в млечната жлеза и ендометриума, предотвратявайки нежеланите ефекти на естрогена в тези тъкани.

По този начин се запазват позитивните антифрактурни ефекти на естрогените и се намаляват част от нежеланите ефекти на хормоналните препарати. Особено ефективен е при вертебралните фрактури, като намалява риска от възникването им с до 50 %.

Едни от най-честите наблюдавани нежелани ефекти при употребата му са горещите вълни, крампи на долните крайници, дълбока венозна тромбоза.

Ралоксифен е противопоказан при тежка бъбречна или чернодробна недостатъчност, злокачествени тумори на ендометриума, жени в детеродна възраст.

3. Човешки рекомбинантен паратхормон:

Човешки рекомбинантен паратхормонПрепаратът е подходящ при жени в менопауза, при които другите методи на терапия не показват необходимия ефект и при тях се наблюдава висок риск от фрактури. Подходящ е и при мъже с идиопатична или вторична, вследствие на хипогонадизъм, остеопороза, при които лечението с други медикаменти не е ефективно. Препаратът е подходящ и при остеопороза, свързана с продължителен прием на кортикостероиди.

Прилага се подкожно, като терапията продължава не повече от две години. Доказана е продължителност на ефекта на терипаратид до 30 месеца след приключване на терапията.

Медикаментът подобрява чревната резорбция на калций, костното ремоделиране и води до натрупване на костна маса и цялостно подобрение на архитектониката на скелета, намалявайки риска както от вертебрални, така и от невертебрални фрактури.

По време на терапията е възможно наличие на главоболие, болки в крайниците, гадене, преходно покачване на серумните нива на калция. Медикаментът е противопоказан при тежка бъбречна недостатъчност, хиперпаратиреоидизъм, костни метастази, в детска възраст, по време на бременност и в периода на лактация.

4. Стронциеви препарати:

Представлява тежък метал, който след перорален прием (сашета за разтваряне във вода) се натрупва в костите. Усвояването му се намалява при едновременен прием с мляко и млечни продукти, както и с храната като цяло, поради което се препоръчва прием вечер преди лягане, поне два часа след вечерята.

Препаратът редуцира вертебралните фрактури с приблизително 40 %, като повлиява и невертебрални, включително и на бедрената кост, фрактури. Особено подходящ е при пациенти в напреднала възраст, над 75 години.

Страничните ефекти от приложението му са леки, като обикновено включват диария, гадене, лек стомашен дискомфорт и обикновено отзвучават след третия месец от началото на терапията.

Препаратът е одобрен за употреба в много европейски страни, но не е одобрен за лечение при остеопороза в САЩ.

5. Калцитонинови препарати:

Хормонът инхибира остеокластите и притежава антирезорбтивен ефект. Показан е при пациенти, при които по различни причини не могат да се прилагат другите медикаментозни средства. Калцитонинът от сьомга показва до 50 пъти по-висока ефективност в сравнение с човешкия.

Прилага се парентерално (мускулно или подкожно) или под формата на спрей за впръскване в носа.

Препаратът намалява риска от фрактура, като са необходими задълбочени проучвания в тази област. Характерен и специфичен за него ефект е намаляването на болковия синдром, придружаващ вертебралните фрактури.

Страничните ефекти включват неприятен вкус в устата, гадене, зачервяване на лицето, изтръпване на крайниците. Употребата му не се препоръчва на първи избор, тъй като скорошни проучвания показват повишаване на риска от онкологични заболявания вследствие на употребата му.

6. Моноклонални антитела

Моноклонални антителаПрепаратът оказва специфичен ефект върху определени рецептори, в резултат от което се потиска активирането на остеокластите. Прилага се подкожно, веднъж на всеки шест месеца.

Показва обещаваща ефективност, сравнима с тази на золедроновата киселина и терипаратид. Препоръчва се прием на витамин D и калциеви добавки по време на терапевтичния курс за постигане на оптимален ефект.

Особено добри резултати се наблюдават при комбинирано приложение на деносумаб с терипаратид.

Препаратът е подходящ при пациенти с увредена бъбречна функция и води до незначителни странични ефекти, главно екзема, сърбеж. За разлика от останалите медикаментозни средства, използвани при остеопороза, препаратът не предизвиква стомашно-чревни оплаквания.

Продуктът не е средство на първи избор и не се използва рутинно, тъй като скоро след спиране на терапията състоянието на костната архитектоника се влошава и връща пациентите в изходна позиция.

7. Добавки, съдържащи витамин D и калций

Добавки, съдържащи калций и витамин DВитамин D стимулира чревната резорбция и намалява бъбречната екскреция на калций и фосфор, което води до увеличение на нивата им в плазмата и нормализиране на минерализацията на костите. За пълноценното му усвояване е необходимо прекарване на достатъчно време на открито.

Калцият е отговорен за изграждането и поддържането на костната структура, а приложението му като профилактично средство и допълнително при лечението на остеопороза предотвратява хипокалциемията.

Едновременният прием на калций и витамин D подобрява метаболизирането и усвояването на калция, като сигнификантно намалява рисковете от фрактури при пациенти с остеопороза.

Не се препоръчва прием на по-високи от стандартните дози, поради риск от токсични прояви.

8. Алтернативни методи на лечение:

Подходящ хранителен режим

Подробна информация за алтернативните методи на лечение при остеопороза може да намерите на:

В основата на ефективната превенция и терапия при остеопороза е минимализирането на влиянието на коригируемите рискови фактори и достигане на по-висока пикова костна маса (във възрастта до 30 години се наблюдава нарастване на костната маса до достигане на определен максимум, който с времето започва да намалява).

За постигане на висока пикова костна маса се препоръчва пълноценен хранителен режим, редовна физическа активност, избягване на тютюнопушенето и употребата на алкохол, избягване на злоупотребата с кафе (повече от три чаши на ден).

С напредване на възрастта е необходим ежегоден скрининг на рисковите пациенти, като при установяване на отклонения от нормалните нива на костната плътност се взимат съответните мерки, съобразени с възрастта на пациента, наличието на придружаващи заболявания, хормоналния статус, приема на други медикаменти.

В случай, че принадлежите към някои от рисковите контингенти, се консултирайте с Вашия лекар за назначаване на подходяща за Вашето състояние терапия.

5.0, 10 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛюбопитноЗдравни съветиЛеченияАлтернативна медицинаСпортХранене при...НовиниЗдравни проблемиОрганизацииИнтервютаИсторияБотаникаЛайфстайлСпециалистиСнимкиСъставкиМедицински изследванияТестовеПсихологияЕ-тата в хранитеНормативни актовеАнкетиКлинични пътекиЗаведенияСоциални грижиГеографияДиетиЛичностиНаправления в медицината