Дъбравник

Дъбравник (Eupatorium perfoliatum) е многогодишно, храстовидно растение от семейство Сложноцветни (Compositae, Asteraceae).

Устройство на дъбравник

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Стъблото на това растение достига височина 1 метър. Листата растат срещуположно разположени по него. Имат издължена форма и остър връх. Повърхността им е покрита с власинки. Цветовете са разположени високо в края на стъблото, развиващи се на снопчета като отделни букетчета. Имат бял цвят.

Разпространение на дъбравник

Дъбравникът се среща в Източната част на САЩ и Канада - Флорида, Луизиана, Тексас и Северна Дакота. Вирее в малки влажни зони и често се открива в близост до тръстикова трева. Това растение расте от ранна пролет до средата на летните месеци.

Използваема част на дъбравник

Използва се цялата надземна част на дъбравника: стебло, листа, цветове.

Химичен състав на дъбравник

В Eupatorium perfoliatum се откриват танини, горчиви вещества, флавоноиди, полизахариди, стеролин, дитерпени, еупафолин, летливо масло, магнезий, калций, ниацин и фосфор.

Лечебни свойства и приложение на дъбравник

Свойства на билката

• антивирусно;
• антибактериално;
• противопаразитно;
• антипиретично;
• деконгестантно;
• цитотоксично;
• противовъзпалително;
• имуностимулиращо;
• потогонно;
• тонизира лигавиците;
• релаксант на гладката мускулатура;
• леко еметично;
• стимулант за периферните кръвоносни съдове;
• стомашен тоник.

Приложение на билката при

• грип;
• настинка;
• ревматизъм;
• артритни болки;
• чернодробен застой;
• запек;
• цистит;
• гниещи рани;
• пневмония;
• малария;
• треска Денга.

Начин на приготвяне преди употреба

Изображение: Nadiatalent, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Приема се под формата на запарка и билкови лапи и се приготвя по следния начин:

За вътрешна употреба Запарка: две чаени лъжици от натрошената изсушена билка се запарват с 500 мл вряща вода. Това е доза за един ден и се приема на порции.

За външна употреба Билкова лапа: Правят се лапи от сухата билка като се налага малко количество от нея върху марля. След това се навлажнява леко и се слага върху гниещата рана. Маха се от нея на следващия ден.

Внимание!

Билката е токсична в сурово състояние затова се прилага само след изсушаване, тъй като токсичните молекули се разпадат при процеса на сушене. Да не се надвишава дневната доза без лекарско предписание!

Заглавно изображение: I, SB Johnny, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons