Андрогенна алопеция МКБ L64

Андрогенната алопеция е изключително често срещано заболяване, което засяга както мъжете, така и жените. Честотата на андрогенната алопеция обикновено се счита за по-голяма при мъжете, отколкото сред жените.

Андрогенната алопеция се представя с разреждане и опадане на косата в симетрични участъци на главата при генетично предразположени индивиди, предизвикано от въздействието на андрогенните хормони.

Андрогенната алопеция е изключително често срещано заболяване, което засяга около 50 % от мъжете и може би много жени, по-възрастни от 40 години. Честотата на андрогенната алопеция се увеличава значително при жени след менопауза и съгласно проучване може да повлияе на 75 % от жените на възраст над 65 години.

Андрогенната алопеция е по същество козметично разстройство. Освен че засяга пациента психологически, андрогенната алопеция е значима само в това, че позволява ултравиолетовата светлина да достигне скалпа и по този начин увеличава количеството на актиничното увреждане. Мъже с андрогенна алопеция могат да имат повишена честота на миокарден инфаркт. Увеличена честота на доброкачествена простатна хипертрофия също се свързва с андрогенна алопеция.

Андрогенната алопеция е генетично обусловено разстройство. Многобройни проучвания са идентифицирали 2 основни генетични локуси с риск за андрогенна алопеция. Това са X-хромозомен AR / EDA2R локус и PAX1 / FOXA2 локус на хромозома 20.

Андрогенната алопеция се унаследява автозомно-доминантно, като е налице непълна пенетрантност (непълна проява) и вариабилна експресивност на гена (вариране в изявата на гена), което обуславя чувствителността на космените фоликули към някои метаболитни продукти на тестостерона. Допуска се, че метаболизмът на космените фоликули се потиска от натрупването на 5-алфа-дехидротестостерон, който се получава посредством редукция на тестостерона.

Този метаболит (5-алфа-дехидротестостерон) на тестостерона след свързването си със специфични цитоплазмени рецептори въздейства върху митотичната активност на матриксните клетки на космения фоликул и предизвиква разрушаване и опадане на космите. Под влияние на метаболитните продукти на тестостерона се удължава телогенната фаза (стадий на покой) и силно се скъсява анагенната (стадий на растеж на косъма) фаза. При жените с този вид алопеция нивото на тестостерона се доближава до това на мъжете.

Проучвания са установили асоциации между началото на андрогенната алопеция, инсулиновата резистентност и метаболитния синдром.

Началото на андрогенната алопеция е постепенно. При мъжете състоянието започва след 20-годишна възраст. Мъжете се манифестират с постепенно разреждане на космите в темпоралните области, създавайки се преоформяне на предната част на линията на косата. При по-голямата част от случаите еволюцията на алопецията прогресира чрез фронтално и вертексно оредяване на косата, като с течение на времето двата участъка се сливат. Процесът напредва бавно без субективни оплаквания. В началото космите се заместват от изтънели, дистрофични и депигментирани косми, които също опадат. Кожата на главата става гладка, лъскава и с напредване на възрастта леко атрофира. Обикновено космите, разположени в тилната област, не се засягат.

Жените с андрогенна алопеция обикновено се представят с дифузно разреждане на космите в челно-слепоочната област и короната на скалпа, което започва значително по-късно през преклимактеричния период. Състоянието води до постепенно изтъняване на косата, а не до област с очевидна плешивост. Тази алопеция често се предхожда от себорея и pityriasis simplex, както и наличие на сърбеж.

И при мъжете, и при жените с андрогенна алопеция, преходът от големи, дебели, пигментирани терминални косми към по-тънки, по-къси, неопределени косми и накрая до къси, тънки, непигментирани, велусни косми в засегнатите области е постепенен.

При прогресия на андрогенната алопеция анагенната фаза се скъсява, а телогенната фаза остава непроменена. В резултат на това повече косми са в телогенна фаза и пациентът може да забележи повишаване на опадането на космите. Крайният резултат може да бъде тотална загуба на коса в областта. Тази област варира от пациент на пациент и обикновено е най-забележима на върха на главата. Фронталната линия на косата често е запазена при жени с това заболяване, докато при мъжете се наблюдава постепенно отдръпване на тази линия в началото на процеса.

Диференциална диагноза се прави с алопеция ареата, телогенен ефлувиум и анагенен ефлувиум.

Най-важните аспекти при диагностицирането на състоянието са анамнезата и физикалния преглед. Прави се трихограма, при която се установява, че броят на телогенните косми (през период на покой) е увеличен. При случай на жена с алопеция при наличие на вирилизация, може да се наложи лабораторно изследване на дехидроепиандростерон (DHEA)-сулфат и тестостерон. Ако присъства телогенен ефлувиум, лабораторен анализ на серумните нива на желязо или биопсия може да посочи скрито папулосквамозно разстройство. Биопсия рядко се налага за поставяне на диагнозата. Установява се намаляване на космените фоликули по размер, а по-късно някои от фоликулите напълно изчезват. Въпреки андрогенната алопеция се счита за невъзпалителна форма на косопад, понякога се наблюдава повърхностен, перифоликуларен, възпалителен инфилтрат.

Само 2 лекарства са показали, че са ефективни при лечение на андрогенна алопеция: миноксидил и финастерид. Миноксидил се прилага локално и е разположение като 2 %-ов или 5 %-ов разтвор. Финастерид се приема перорално. Хирургичното лечение представлява трансплантация на космени фоликули от окципиталната област на главата в засегнатите зони.