Други видове андрогенна алопеция МКБ L64.8

Андрогенната алопеция се счита за генетично обусловено заболяване, характеризиращо се с повишено ниво на локален андрогенен метаболит и повишено свързване на андроген-рецепторите при генетично предразположени мъже.

Към рубриката други видове андрогенна алопеция се отнася преждевременната андрогенна алопеция. Тя не само увеличава психологичния стрес, но също така се отчита като рисков фактор за карцином на простатата, сърдечно-съдови заболявания и метаболитни синдроми.

Оценката на серумните хормони е от съществено значение за управлението на преждевременната андрогенна алопеция. Синдромът на поликистозните яйчници е мултифакторно разстройство, което води до хормонален и метаболитен дисбаланс с автозомална доминантна черта при жените. Характеризира се с ановулация и хиперандрогенност под формата на хиперандрогемия, висок свободен андрогенен индекс, ниски фоликулостимулиращ хормон, висок лутеинизиращ хормон и инсулинова резистентност. Предишни проучвания показват връзката на преждевременната андрогенна алопеция при мъже с понижени нива на свързващ глобулин, високи нива на свободен андрогенен индекс и инсулинова резистентност. Непропорционални нива на серумни гонадотропини, като нисък фоликулостимулиращ хормон, висок лутеинизиращ хормон, са демонстрирани при някои мъже с преждевременна андрогенна алопеция.

Като се има предвид автозомно доминиращата природа на синдрома на поликистозните яйчници при жените, се предполага, че същото може да се изрази при мъжете като преждевременна андрогенна алопеция.

Има много възможни причини за преждевременна андрогенна алопеция:

• генетични
• тютюнопушене - изследвания откриват връзка между пушенето на цигари и ранната загуба на коса. Тютюнопушенето свива кръвоносните съдове и води до намаляване на притока на кръв към скалпа, което води до оплешивяване.
• употреба на наркотици
• агресивни козметични процедури
• хормоналните нарушения

При мъжете и жените с преждевременна андрогенна алопеция преходът от големи, дебели, пигментирани терминални косми до тънки, къси, мъхливи, непигментирани косми в засегнатите области е постепенно. При прогресирането на андрогенетичната алопеция, анагенната фаза се скъсява, като фазата на телоген остава постоянна. В резултат на това, повече косми са в телогенната фаза, а пациентът може да забележите увеличение на косата. Крайният резултат може да бъде област на обща денудация. Тази област варира от пациент на пациент и обикновено е най-силно изразена на темето.

Историята на заболяването и физическото изследване при други видове андрогенна алопеция са най-важните аспекти на диагнозата. Следните лабораторни тестове обаче могат да играят роля при оценката на пациентите:

• дехидроепиандростеронов (DHEA) - сулфатен и тестостеронов анализ
• желязо, общ капацитет на свързване с желязо и насищане с трансферин: за да се изследва дефицитът на желязо, ако е налице телоген ефлувиум
• ниво на тиротропин - при съмнение за нарушение на щитовидната жлеза

Биопсията рядко е необходима, ако се получи единична биопсична проба, тя трябва да се раздели напречно, ако се подозира алопеция.

При лечение на преждевременна андрогенна алопеция могат да се използват:

• миноксидил - андроген-независим стимулатор на растежа на косата
• финастерид - инхибитор на 5-алфа редуктазата тип 2

Козметичните резултати от хирургичното лечение често са задоволителни.