Инжектиране на местна упойка

Независимо дали се касае за силно болезнена и неприятна стоматологична интервенция, лечение на локални наранявания с нарушаване целостта на кожата или друг вид манипулации, при които не е необходимо да сте под пълна упойка (обща анестезия), но все пак е необходимо локално обезболяване на мястото, на помощ идват така наречените местни анестетици.

Инжектиране на местна упойка се налага в редица случаи при амбулаторно обслужване на пациенти в системата на здравеопазването, като в най-голяма степен употребата им е застъпена в денталната практика и в спешните кабинети.

В зависимост от състоянието, възрастта и редица индивидуални особености на пациента и наличния здравословен проблем, налагащ извършването на болезнена манипулация, се подбира подходящ местен анестетик, който може да се приложи по различни начини, но за постигане на най-добър ефект е необходимо инжектирането му (нанасянето на средства само върху кожата, като например спрей, гел, маз, не води до толкова добър обезболяващ ефект, както използването на инжекционните форми).

Инжектирането на местна упойка позволява проникване на лекарството в дълбочина и осигуряване на необходимия обезболяващ ефект, така, че здравният специалист да може необезпокоявано да извърши съответните болезнени манипулации.

Едни от най-често използваните в клиничната практика местни анестетици са например лидокаин, бензокаин, тетракаин, бупивакаин, прокаин и други, някои от които са пригодени само за инжекционна употреба, докато други (например лидокаин) са налични както за инжекционна, така и за локална употреба за обезболяване само на съответния кожен (или лигавичен) участък.

При използването на последните форми може да получите лекарствата и без медицинско предписание, но при необходимост от инжектиране на местен анестетик е необходима задължителна консултация със специалист и извършване на самата манипулация от обучен за целта здравен работник.

Кога е необходимо инжектиране на местна упойка?

Инжектирането на местна упойка показва редица предимства и позволява извършването на болезнени манипулации при пълно съзнание на пациента и на фона на минимални рискове от поява и развитие на странични ефекти.

В зависимост от нуждите и целите инжектирането се осъществява само в повърхностните кожни слоеве или в дълбочина. Пациентът е в пълно съзнание и въпреки, че основната функция на местната упойка е да предотврати болката, често самото инжектиране на медикамента е в различна степен болезнено за пациента (зависи от локализацията, дълбочината на инжектиране и индивидуалната чувствителност на пациента).

След поставяне на упойката обикновено в рамките на няколко минути се постига обезчувствяване на мястото, като продължителността на ефекта обикновено е в рамките на няколко минути (напълно достатъчно за извършване на съответната манипулация). При наличие на чувствителност се налага повторно инжектиране на медикамента до постигане на пълно обезчувствяване на мястото.

При локалната (местна) упойка се цели обезчувствяване на малък участък от тялото, докато при така наречената регионална анестезия се цели обхващане на по-голяма участък.

Инжектирането на местна упойка има широко приложение в клиничната практика, като най-широко е застъпено в следните направления:

• в стоматологията: почти всяка манипулация в денталната практика позволява използването на местна упойка, като това важи в най-пълна сила за екстракцията на зъби, кореново лечение и други по-сериозни манипулации. Някои пациенти за собствен комфорт предпочитат използване на местна упойка дори и при стандартни процедури като например лечение на кариес
• в дерматологията: за подобряване на комфорта при редица болезнени манипулации (отстраняване на образувания, кисти, брадавици, отстраняване на нокът, но също и в естетичната дерматология, при поставяне на филъри, хиалурон и други) се препоръчва инжектиране на местна упойка
• в офталмологията: при някои манипулации в офталмологията също се прилага инжектиране на местна упойка с цел облекчаване на пациента
• в ревматологията и ортопедията: някои заболявания на опорно-двигателния апарат се повлияват при инжектиране на местна упойка с или без други лекарства в комбинация
• в спешната медицина: при отворени рани и необходимост от зашиване на кожната повърхност, при някои други травми и наранявания често се използва инжектирането на местна упойка до осъществяване на лечебните процедури
• при някои изследвания: например при извършването на кожна (или лигавична) биопсия, лумбална пункция, костномозъчна биопсия, при някои изследвания в гастроентерологията и пулмологията се препоръчва предварително инжектиране на местна упойка за обезчувствяване на мястото и облекчаване на пациента
• в други медицински специалности: практически инжектирането на местна упойка може да се приложи във всяка една медицинска специалност при необходимост от извършване на болезнена и дискомфортна манипулация

Винаги се доверявайте на достатъчно добър специалист с опит в областта, тъй като неправилната техника на инжектиране, неподходящият вид анестетик или използването на твърде ниски или твърде високи дози може да доведе до (макар и в редки случаи) на различни по тежест странични, нежелани реакции.

Какви рискове крие инжектирането на местна упойка?

Подобно на всяка една медицинска манипулация и употребата на лекарства от различни групи, то и инжектирането на местна упойка не представлява изключение от правилото за риск от настъпване на различни по тежест странични (нежелани) ефекти, лекарствени взаимодействия и увреждания.

При правилно изпълнение на манипулацията от обучен за целта здравен работник, при използване на подходящ местен анестетик, съобразен със състоянието, индивидуалните особености и възраст на пациента, нежелани прояви се очакват в изключително редки случаи.

Риск е налице при неспазване на някои от правилата, касаещи правилното извършване на манипулацията, при неправилно дозиране на местния анестетик, при използване на неподходящ локален анестетик, както и при несъобразяване с някои индивидуални особености на пациента (наличие на подлежащи заболявания, алергии, приемани лекарства и други).

Важно е да се отбележи, че ползите от употребата на местни анестетици обикновено надвишават рисковете и позволяват извършването на болезнени манипулации при запазване комфорта на пациента и без необходимост от услугите на общата анестезия (пълната упойка крие много по-големи рискове за здравословното състояние в сравнение с инжектирането на местна упойка).

По данни от различни здравни организации изключително нисък процент от световното население имат алергична непоносимост към местните анестетици, като в повечето случаи на изява на странични ефекти или алергични прояви последните се дължат на допълнителните съставки в препарата, а не на основния медикамент (локалния анестетик).

Към възможните странични ефекти в резултат от инжектиране на местна упойка, се включват:

• парене на мястото на инжектиране
• зачервяване на обработваното място
• мравучкане, лека промяна в сетивността след изтичане на ефекта на лекарството
• парестезия, частична парализа (изключително рядко при неправилна техника на апликация и засягане на нервни съдове)
• системни прояви: главоболие, слабост, умора, замайване, сънливост, сърцебиене
• алергични прояви: задух и затруднено дишане, подуване, кожни прояви, световъртеж, загуба на съзнание

За минимизиране на риска от изява на нежелани ефекти при инжектиране на местна упойка се препоръчва предварителна подробна анамнеза (разпит) на пациента относно всички налични подлежащи заболявания и увреждания, приемани медикаменти, включително и без рецепта, билки, лечебни растения, добавки.

От съществено значение е информацията за предходни реакции към използвани местни анестетици, налични алергии (не само към лекарства, но и към храни, материи и други).

Важно е да споделите на вашия лекар в случай, че сте пушач, често употребявате спиртни напитки, забранени субстанции, наркотични вещества (лекарят не се интересува толкова от вредните ви навици, колкото от рисковете от нежелани взаимодействия с местните анестетици, както и промяна в ефективността на използвания анестетик).

Доверието между лекар и пациент е в основата на изграждането на добра връзка, ефективна комуникация и постигане на добри резултати.