Човешки инсулин

от 08 юли 2015г.

Инсулинът се произвежда от бета-клетките на Ларгерхансовите островчета на панкреаса. Той е хормон, който участва в регулацията на въглехидратната и мастна обмяна. Под влияние на инсулина, глюкозата се извлича от кръвта и се депонира под формата на гликоген в черния дроб и мускулите.

Инсулинът е малък протеин, изграден от 51 аминокиселини. Те са разпределени в две полипептидни вериги, свързани помежду си чрез дисулфидни мостове. Генът за човешкия инсулин се разполага върху късото рамо на 11-та хромозома.

Повече информация за инсулина, може да намерите тук:

Инсулин

Инсулинът се използва за лечение на някои форми на диабет:

диабет тип I - който се характеризира с пълна липса на инсулин-секретиращи бета клетки;
диабет тип II - прилага се когато останалите методи и медикаменти вече не могат да контролират нивото на кръвната захар;
гестационен диабет - появява се при около 4% от бременните жени.

Повече за заболяването диабет може да прочетете:

В зависимост от своя произход се различават човешки инсулин и животински (най-вече свински и говежди).

Животинският инсулин се добива от панкреаса на животни, след което се обработва и пречиства. Въпреки сходството си с човешкия инсулин, свинският и говеждият имат различна структура. При тях има реална опасност от изграждане на анти-инсулинови антитела, които неутрализират действието на инжектирания инсулин и предизвикват възпаление в местата на апликация. Почти всички пациенти, които са получили говежди инсулин имат антитела срещу него, които са с нисък титър. Свинският инсулин се различава от човешкия само по един аминокиселинен остатък и има ниска антигенност.

Повече за животинския инсулин може да прочетете тук:

Животински инсулин

Човешкият инсулин е въведен в употреба след 1980 г. и бързо замества животинския. Произвежда се основно по два начина:

чрез рекомбинантна ДНК технология - генът на инсулина се въвежда в подходящ вектор - E. coli;
чрез процес, при който свинския инсулин се променя в човешки тип инсулин като се заменя различаващата го аминокиселина.

На разположение са високопречистени монокомпонентни инсулинови препарати с цел да се сведе до минимум рискът от образуването на антиинсулинови антитела, както и предварително смесени, двукомпонентни.

Синтетичният човешки инсулин е изцяло идентичен по структура с ендогенния. Въведен в тялото обаче, той не работи като него, понеже е необходимо определено време за активиране на действието му. В зависимост от началото и продължителността на действието си, инсулиновите препарати се разделят на:

бързодействащи - активират се до 15 минути след апликация, пика е след около час и действа за около 2-4 часа;
интермедиерни (междинно действащи) - действието започва до 4 часа след въвеждане, пика е между 4 и 12 часа след това, продължителност - 12 до 18 часа;
пролонгирани (дълго действащи) - активността започва по-късно, но продължителността на действие е около 24 часа.

Инсулинът може да се аплицира подкожно, мускулно или венозно, като най-предпочитано е първото приложение. За целта се използват различни