Начало Медицинска енциклопедия Лечения Инсулинови автоинжектори

Инсулинови автоинжектори

Инсулинови автоинжектори - изображение

Инсулинови автоинжектори са устройства за самостоятелно инжектиране на инсулин. Използват се при диабет тип І и някои форми на диабет тип ІІ, когато организмът е неспособен да произвежда достатъчно количество от този хормон.

Най-разпространената форма за доставка на ендогенен инсулин е инжекционната. За целта са разработени различни устройства за инжектиране на инсулин.

Някои пациенти са подложени на интензивна инсулинова терапия, което предполага ежедневно извършване на многократни убождания. Поради тази причина, фармацевтичните компании непрекъснато търсят алтернативни средства, за да намалят болезнеността и неудобството, като например създаването на таблетки инсулин.

Инсулиновите автоинжектори много наподобяват инсулиновите писалки с тази разлика, че иглата е скрита в устройството. Необходимо е пациентът само да отстрани капачката на автоинжектора, да го допре до кожата и да натисне буталото. С помощта на пружина устройството изстрелва иглата директно в кожата, след което автоматично я прибира. Освен това специалният накрайник е проектиран така, че да се намали усещането за болка в мястото на инжектиране.

Инсулиновите автоинжектори са специално разработени за пациенти, които имат:

  • фобия от игли;
  • затруднения в достигането на определени области от тялото си;
  • засегнато зрение;
  • нарушение на фините моторни движения;
  • по-динамичен начин на живот;
  • са болни от артрит.

Те са изключително лесни и удобни за използване както в домашни условия, така и за хора, които често са в движение или пътуват. Компактните размери на устройството позволява то да бъде носено навсякъде и да се прилага съвсем дискретно.

Предимства инсулиновите автоинжектори:

  • натиска се само един бутон;
  • иглата остава скрита от погледа на пациента;
  • предназначени са за използване само с една ръка;
  • проникване на иглата бързо и лесно;
  • предотвратяват опасността от счупване или огъване на иглата, както и от убождане;
  • дават възможност за по-лесно и по-безопасно инжектиране;
  • удобни за пътуване;
  • широка основа за стабилно прикрепяне към кожата;
  • няма опасност от дълбоко проникване и извършване на интра-мускулни инжекции;
  • малки размери на иглата, за редуциране на болезнеността;
  • лек и дискретен дизайн.

Недостатъци на инсулиновите автоинжектори:

  • висока цена;
  • не са масово разпространени.

Съвременните инсулинови автоинжектори се произвеждат със самозалепващи се етикетчета, с помощта на които пациентът може лесно да води отчетност на приложените дози за деня.

Прочетете още:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияАлт. медицинаЗдравни съветиФизиологияНовиниИзследванияИнтервютаХранене при...ИсторияБотаникаЛюбопитноСнимкиЛайфстайлВидеоДиетиСпортКлинични пътекиПатологияСъставкиРецептиЕ-тата в хранитеАнкетиХрани и ястияТестовеОрганизацииЗаведенияЗдравни проблемиСпециалистиПсихологияПроизводители