Болест, предизвикана от Rocio-вирус МКБ A83.6

Болест, предизвикана от Rocio-вирус представлява вирусен енцефалит при човека, наблюдаван за първи път в Сао Пауло, Бразилия през 1975г. Заболяването се характеризира с бърза прогресия и често завършва летално.

Смята се, че Rocio-вирусът е arbovirus, пренасян от комари в Северна и Южна Америка. Отговорен е за няколко епидемии от менингоенцефалит в крайбрежните райони в южната част на Сао Пауло. Епидемиите обхващат близо 1000 души, 10% от които завършват летално.

Естествен резервоар на вируса са дивите птици. Преносители (вектори) на инфекцията са два вида комари: Psorophora ferox и Aedes scapularis.

Заразяването на човека възниква при ухапване от заразен комар. Обикновено се засягат мъжете в трудоспособна възраст от селските райони на Бразилия, но заболяването протича най-тежко при децата и възрастните пациенти.

Инкубационният период е от 5 до 15 дни.

Клиничната картина на болестта, предизвикана от Rocio-вирус протича с: висока температура, главоболие, повръщане, конюнктивит, а след това настъпва бързо развитие на неврологична симптоматика - обърканост, дезориентация, поява на мускулна слабост. Около 1/3 от засегнатите пациенти изпадат в кома и бързо достигат до летален край, въпреки прилаганото лечение. Смъртта може да настъпи в рамките на 5 дни от началото на клиничната изява.

Преживелите болестта, предизвикана от Rocio-вирус имат остатъчни неврологични и психически последици.

Диагнозата се потвърждава чрез определяне на Rocio-вирус в серум или гръбначно-мозъчна течност.

Няма специфично лечение на болест, предизвикана от Rocio-вирус. Поддържащото и симптоматичното лечение може да намали процента на смъртност. Прилагат се антивирусни препарати, кортикостероиди, ацетаминофен, хидратираща терапия и антиконвулсивни медикаменти.