Хмел, Горец, Беличе

Хмел (Humulus lupulus) представлява многогодишно тревисто, увивно растение. То е известно с имената: Голец и Беличе. Принадлежи към семейство Конопови (Cannabaceae). Пресните съцветия от хмел се използват като пълнеж за възглавничка, която помага при безсъние и порфирия. Торбичка с билката е била загрявана и използвана от индианците при болки в ушите и зъбите.

Билката е основна съставка на бирата, и като такава е широко култивирана за използване в пивоварната промишленост. Ароматните й цветя придават горчивина и специфичен мирис на продукта, а също така имат и консервиращи свойства.

Устройство на хмел

Хмелът има дебело, късо коренище и силно разклонена, дълга коренова система. Стъблото е ръбесто, покрито с дребни точковидни жлезички или шипчета. Дължината му е около 6 метра. Листата са с къси дръжки, последователни, нечифтоперести, с 4 до 8 двойки яйцевидни до продълговато-яйцевидни листчета.

Цветовете се делят на мъжки и женски. Женските са подобни на шишарки, дълги около 5 см, жълто-зелени на цвят, събрани в гроздовидни съцветия, които се разполагат в пазвите на листата. Мъжките цветове са събрани в съцветия сенник, като имат 5 на брой тичинки и 5-делен околоцветник. Цъфтят през месеците юли-август.

Плодът представлява яйцевидно орехче. Има големина около 3 мм и сивкав цвят.

Разпространение на хмел

Среща се в цяла Европа, Азия, Австралия и в Северна Америка. В световен мащаб се установява още в северните части на Африка (Мароко). Расте на надморска височина до 1000 метра. У нас като културно растение се отглежда в районите на Самоков, Велинград, Ихтиман, Трън. Вирее по влажни места, из храсталаци и широколистни гори из цялата страна.

Използваема част на хмел

Използват се женските съцветия - шишарките, които се берат през август месец, когато са затворени. Покривните им люспи са осеяни със смолисти жлези. При триене и пресяване на шишарките през сито те се отделят. Имат горчив вкус и характерна миризма.

Химичен състав на хмел

Вещества, изолирани от хмела са

• смолисти вещества;
• етерично масло;
• мазнини, витамин С;
• алкохоли;
• горчиви вещества;
• аминокиселини;
• изовалерианова киселина и други.

Хмелът съдържа още лупулон, хумулен, ксантохумол, мирценол, мирцен, линалол, танин, смола, лупарол, флавоноиди, хидроксикумарин умбелиферон, херниарин, дикумарин.

Лечебни свойства и приложение на хмел

Свойства на гореца

• болкоуспокояващо;
• нервоуспокояващо;
• антидепресантно;
• противоспастично;
• сънотворно;
• слабително;
• антибактериално;
• противовъзпалително и диуретично;
• възбужда апетита и подобрява храносмилането;
• пречиства кръвта;

Шишарките от хмел имат естрогеноподобно действие. Понижават още висока температура и действат детоксикиращо и откашлящо.

Състояния и заболявания, при които се прилага хмел

• при безсъние;
• полова възбуда - прекомерна сексуална активност;
• безапетитие;
• стомашни болки;
• анемия;
• нервност;
• преждевременна еякулация;
• по време на менопауза;
• възпаление на простатата;
• цистит;
• възпаление на жлъчния мехур;
• спазми на гладката мускулатура;
• болезнена менструация;
• кашлица;
• сърдечни заболявания.

Други заболявания и състояния, при които се използва хмелът са: подагра, напикаване, задържане на течности в организма, хистерия, алкохолен делириум, диспепсия. Лупулонът в хмела притежава туберкулостатични свойства.

Хмелът намира приложение в народната медицина при следните заболявания: скрофули, възпаление на пикочо-половата система при мъжа, безсъние, главоболие, жълтеница, холелитиаза, болезнена менструация, болезнено уриниране, неволно отделяне на семенна течност, главоболие, болки в стомаха, глисти, уролитиаза.

Начин на употреба

• запарка - в 500 мл. вряла вода се запарват 2 супени лъжици шишарки. Оставя се да кисне два часа. Прецежда се и се пие по 1 винена чаша три пъти дневно, преди хранене;
• запарка - 2 чаени лъжици сухи съцветия хмел (наситнени) се заливат с чаша вряла вода. Оставят се да киснат 10 минути, прецежда се течността и се пие подсладена или не - по избор. Причинява сънливост, затова е препоръчително да се консумира преди сън.
• настойка - в съотношение 1:10 се смесват билка и червено вино. Престояват така 8 дни. Прилагат се при жълтеница, в доза по 1 супена лъжица след всяко хранене за деня.
• лапи от хмел - билката смесена с мас в съотношение 1:10, се прилага външно при радикулит, рани, натъртвания, рак на кожата, екземи, язви.

Външното приложение на хмела се осъществява и като мехлеми, масла, компреси, включително при синини, плешивост, отоци, изгаряния, ставна болезненост с различен произход, циреи.

Хмелът намира приложение и във вани и козметични продукти за подхранване и омекотяване на кожата. Веднъж седмично е полезно да обтривате лицето си с отвара от билката. Хмеловото масло е намерило приложение като ароматизираща съставка на тютюн и парфюми.

Освен в производството на пиво, хмелът се влага и в колбаси с цел по-дълготрайното им консервиране. Екстракти и масло от него се използват като ароматизатори в безалкохолни напитки, замразени млечни десерти, бонбони, сладкиши, желатин и пудинги.

Стъблата на растението се използват за производството на висококачествена хартия, а листата и цветята за получаване на фина кафява боя.

Внимание!

Билката не трябва да се използва по време на бременност, кърмене, от пациенти, страдащи от инсулт, инфаркт, стенокардия.

Да не се използва в прекомерни количества. Известна е и проявата на алергия (контактен дерматит) при бране на хмел.