Съсънка, Котенце, Обикновена съсънка, Полска съсънка

Съсънка (Anemone pulsatilla) е многогодишно тревисто растение, което е представител на семейство Лютикови (Ranunculaceae). Наричано е още обикновена съсънка, полска съсънка. То е спечелило наградата за градински заслуги на Кралското градинарско дружество. Класифицирано е като приоритетен вид в Плана за действие на Обединеното кралство за биологично разнообразие и като уязвим вид в Червения списък на Великобритания. Това е цветето на окръга на английските графства Кеймбриджшир и Хертфордшир.

Устройство на съсънка

Изображение: DHochmayr, Public domain, via Wikimedia Commons

Билката притежава влакнеста текстура. Стъблото й е високо до 30 см. Цветната дръжка достига 40 см височина. Корените на съсънката имат свойството да съхраняват хранителни вещества, като достигат до 1 м дълбочина в почвата. Цялото растение е меко, сивкаво на цвят, покрито с власинки. В основата си листата му са с дръжки, тройно перести, с тесни линейни дялове. Стъбловите листа са приседнали. Развива камбановидни бледовиолетови, лилави или червени цветове. Околоцветните листчета са извити навън. Плодовете на съсънката представляват космати, меки, копринени топчици, които дълго време се задържат върху растението, дори през студените месеци.

Разпространение на съсънка

Билката се среща в Турция, Русия, Северна и Централна Европа - Германия, Франция; Дания, Швеция и Южна Англия. Цъфти рано през пролетта и в ранна есен. В Англия е по-скоро местно растение, изобилстващо по високи кредови и варовикови пасища, предимно в Йоркшир, Бъркшир, Оксфорд и Съфолк, но рядко се среща в други области в тази страна. Расте в рядко залесени борови гори или ливади, често на слънчево изложение, на сухи, каменисти места при надморска височина до 800 метра, при богата на калций почва. Голяма колония се среща на обществено достъпна земя в Котсуолдс, Обединеното кралство, в резервата Pasqueflower на Gloucestershire Wildlife Trust.

Изображение: SiberianJay, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Използваема част на съсънка

Използват се главно стръковете на растението. Те се събират скоро след цъфтежа и могат да се съхраняват до 1 година. Съсънката не служи за храна на тревопасните животни.

Химичен състав на съсънка

Надземната част на билката съдържа дъбилни вещества и сапонини, лактонов глюкозид (ранункулин), танини, летливо масло, флавоноиди. Основната активна съставка в съсънката  е глюкозида ранункулин, който представлява терпеноиден лактон. Когато билката се нарязва, раздробява или изсушава чрез замръзване, в присъствието на вода се отделя ензим, който разгражда ранункулина, за да образува протоанемонин. Протоанемонинът предизвиква дразнещ ефект върху кожата, но е нестабилен и димеризира, като се преобразува в анемонин.

Лечебни свойства и приложение на съсънка

Съсънката се използва под формата на екстракт при някои кожни заболявания с голям успех. В хомеопатията се счита за много ефикасен и дори специфичен лек при морбили. Предписва се като добро средство за обриви от коприва, а също и за зъбобол и ушна болка, и се прилага при лошо храносмилане и жлъчни пристъпи.

Тинктура от билката е полезна при нарушения на лигавицата на дихателните и на храносмилателните пътища. Дози от 2 до 3 капки в лъжица вода ще успокоят кашлица при астма, магарешка кашлица и бронхит. Тинктурата помага и при възпаление на очите, диария, главоболие, невралгия, като средство за стимулиране на менструалния поток и облекчаване на нервно изтощение при жените.

Свойства на съсънка

• понижава кръвното налягане;
• успокоява нервната система;
• спазмолитично;
• потогонно;
• афродизиак;
• антибактериално;
• намалява силата на сърдечните съкращения;
• има сънотворен ефект; седативно действие.

Изображение: Reinhold M?ller, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Съсънката се използва при болезнени състояния на мъжката репродуктивна система, като подуване на тестисите или подуване на структура в задната част на тестисите; както и при болезнени състояния на женската репродуктивна система, като менструални спазми и болезнени яйчници; при главоболие от напрежение, хиперактивност, проблеми със съня; при циреи, астма и други белодробни заболявания, болки в ушите, мигрена, нервна болка (невралгия), общо безпокойство, нарушения на стомашно-чревния тракт и нарушения на пикочните пътища.

Прилага се директно върху кожата при циреи, бактериални кожни инфекции и други възпалителни заболявания на кожата.

Заболявания и състояния, при които се употребява съсънка

• хипертония;
• хроничен стрес;
• безсъние;
• полова възбуда;
• нервно напрежение;
• треска;
• различни болки;
• възпаление на дихателните пътища.

Маслото от съсънка е тръпчиво, пиперливо на вкус. Неговата терапевтична стойност не се счита за голяма. Когато се съхранява известно време, това маслено вещество се разлага на анемонова киселина и анемонин. Анемонинът е мощен дразнител, като при предозиране причинява бурен гастроентерит. Веществото е летливо и дразни очите и устата. Понякога причинява локално възпаление и гангрена при подкожно инжектиране; повръщане и диария, когато се прилага вътрешно. Не е сигурно обаче дали тези симптоми се дължат на самия анемонин или на някакъв примес в него. Основното действие на чистия анемонин е депресиращо върху кръвообращението, дишането и гръбначния мозък, до известна степен наподобяващо това на аконита. Симптомите са бавен и слаб пулс, бавно дишане, студ, парализа и смърт без конвулсии. При отравяне с екстракт от Pulsatilla винаги има конвулсии. Отсъствието им при отравяне с чист анемонин изглежда се дължи на парализиращото му действие върху двигателните центрове в мозъка.

Начин на приложение

• извлек - 2 чаени лъжички билка се накисват в 300 мл. студена вода за 1 ден. Изпива се на глътки за 1-2 дни.

Внимание!

Билката може да причини прекомерна седация и неврологично потискане. Нежеланите реакции включват хиперсаливация, коремна болка, гадене, повръщане, аритмии, слабост, диспнея, мидриаза, хипотермия, парализа, конвулсии, ступор.

Прясното растение е отровно. То не е безопасно, когато се приема през устата или се прилага върху кожата. То е силен дразнител навсякъде, където влезе в контакт с тялото, като устата, гърлото, храносмилателния тракт, пикочните пътища и кожата. Може също да причини алергични реакции. Контактът с кожата може да причини обрив, възпаление и сърбеж.

Вдишването на летливото масло от съсънка може да раздразни носа и очите.

Бременни и кърмещи жени не трябва да употребяват билката.

Заглавно изображение: freepik.com