Шибой, Жълт шибой, Ароматен шибой

Шибой (Erysimum cheiri, Cheiranthus cheiri) е многогодишен полухраст, който е представител на семейство Кръстоцветни (Cruciferae). Среща се още под наименованията - жълт, ароматен шибой или менкеше.

Устройство на шибой

Изображение: rosier, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Коренът е силно разклонен и прониква на дълбоко в почвата. Стъблото достига височина до 60 сантиметра и е разклонено, ръбесто, покрито с двуразделни власинки, в долната си част е вдървесено и гъсто облистено. Листата са ланцетни, на върха заострени, целокрайни или слабо назъбени. Тези, които са разположени в долната част на стъблото са с къси дръжки, а горните са приседнали, клиновидно стеснени към основата си. Цветовете са сравнително едри, събрани в гъсти гроздове на върха на стъблото и разклоненията му. Чашелистчетата са  четири на брой, линейно-ланцетни,  гъсто влакнести.  Венчелистчетата  са 4 златножълти, оранжевожълти до кафяви, с тесен дълъг нокът. Плодът е ръбеста сплесната цилиндрична шушулка с много семена. Цялото растение има неприятна миризма. Цъфтежът е в началото на лятото.

Разпространение на шибой

Произхожда от Средизeмноморието. У нас се среща в градини и паркове като декоративно растение. Размножава се чрез семена.

Използваема част на шибой

Употребяват се стръковете и семената.

Химичен състав шибой

Цветовете съдържат етерично масло, в състава на което влизат анисалдехид и метилантранилат, кверцетин, изорамнетин, мирозин, дъбилни вещества, гликозиди и холин.

Лечебни свойства и приложение на шибой

Изображение: Lazaregagnidze, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В големи количества шибоят е отровен, но в миналото е бил използван от римски войници в битки за лекуване на прободни рани и като болкоуспокояващо средство. Известно е, че билката е силен диуретик и влияе върху функциите на сърцето. Етеричното масло от шибой се употребява при ревматизъм, спазми и невралгии. Притежава неприятна миризма. В съвременната медицина екстракти от растението се прилагат главно при сърдечни и чернодробни заболявания. Шибоят дразни чревната лигавица и предизвиква усилване на перисталтиката, което води до неговият слабителен ефект.

Свойства на шибой

• диуретично;
• лаксативно;
• кардиотонично (повлиява работата на сърцето);
• антибактериално;
• спазмолитично;
• седативно;
• подпомага храносмилането;
• отхрачващо;
• повлиява менструалния цикъл;
• афродизиак.

Заболявания и състояния, при които се прилага шибой

• при по-лека степен на хронична сърдечна слабост;
• запек;
• хронично възпаление на черния дроб;
• възпаление на пикочните пътища;
• нередовен менструален цикъл.

Начин на употреба

Около 1 супена лъжица ситно нарязани цветове се запарват с 500 мл. вряща вода. Престоява около 1 час. Пие се по 1 кафена чашка, 3 пъти на ден.

Внимание!

Ароматният шибой е токсичен! Противопоказна е употребата му заедно с лаксативни (разхлабителни), кортикостероидни и влияещи върху сърцето медикаменти. Консумацията на билката от бременни и кърмещи жени не е безопасна, поради липса на достатъчно информация. Винаги се консултирайте с лекар или фармацевт преди да използвате шибой с лечебна цел!

Заглавно изображение: David Monniaux, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons