Епилептичен статус, неуточнен МКБ G41.9

Епилептичен статус, неуточнен е животозастрашаващо състояние, характеризиращо се с последователни епилептични пристъпи, без възстановяване на съзнанието между тях, или изразяващо се с непрекъсната епилептична активност в ЕЕГ.

Приема се, че се касае за епилептичен статус, когато: една епилептична активност продължи повече от 5-10 минути или при 3 последователни кризи без възстановяване на съзнанието между тях.

Епилептичният статус е по-чест при деца и след 60 годишна възраст.

Различават се следните видове:

Генерализиран тонично-клоничен - повтарящи се пристъпи (4-5 за час) без възстановяване на съзнанието. При децата могат да бъдат хемикорпорални с алтерниране на страните. Ако статусите се повторят 2-3 пъти, могат да се появят автонимни нарушения

Генерализиран тоничен

Генерализиран клоничен

Генерализиран миоклоничен

Хемикорпорален (няма парциален характер) - чест е под 3 годишна възраст. Наблюдават се тонични, клонични или тонично-клонични пристъпи, засягащи по един непропорционален начин отделните част на половината тяло. Понякога се развива преходна или трайна хемипареза. Съзнанието може да бъде нарушено в различна степен

Неконвулсивен генерализиран епилептичен статус - абсансов статус - продължава от няколко часа до няколко дни. Характеризира се с намаляване на нивото на бодрост и количествена промяна на съзнанието в различна степен. В ЕЕГ се регистрират двустранно синхронни пароксизми от пика-бавна вълна почти непрекъснато.

Парциален епилептичен статус:

• прост - проявява се с моторни, сензорни (локализирани в един крайник или в част от него) или афатични прояви без загуба на съзнание. Моторният дефицит не се възстановява между гърчовете. Може да се наблюдава и джаксъново развитие
• комплексен - проявява се с продължително нарушение на съзнанието в различна степен и автоматизми (мимически, жестови и др.). ЕЕГ доказва почти непрекъснати едностранни или двустранни, асинхронни пики

Епилепсия парциалис континуа на Кожевников - характеризира се с клонични или тонични гърчове, ограничени в част от крайник, често съчетаващи се с моторен дефицит

Диагнозата на епилептичен статус, неуточнен се поставя чрез електроенцефалографско изследване. По-трудно се диагностицира при деца със съществуващи когнитивни увреждания. Важна в също прецизно снетата анамнеза от близките на болния. Използват се също компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс.

Поведението и лечението на епилептичен статус се изразяват в следните мерки:

На мястото на инцидента - осигуряване на дихателна проходимост; предпазване на езика и зъбите (мек предмет между зъбите, езикодържател); предпазване от аспирация (глава настрана); предпазване от нараняване; почистване на устата; освобождаване от стягащи дрехи; ориентировъчен статус; евентуално интубация; осигуряване на венозен път. Необходимо е хоспитализиране в интензивно отделение. Прилагат се следните медикаменти: Diazepam 10 mg i.v. или i.m. (Clonazepam 2 mg i.v. или i.m. и/или само Phenobarbital 200 mg i.m.

В интензивното отделение - подаване на кислород (евентуална интубация); осигуряване на траен венозен път; следи се: ЕКГ, дишане, артериално налягане; статус (неврологичен, соматичен); изследване на: параклиника, нива на АЕМ. При липса на ефект се прилагат Diazepam 20 mg i.v. (Clonazepam 1 mg) бавно, Phenytoine 15 mg/kg инфузия < от 50 mg/min в друга вена или Depakine 15 mg/kg болус, последван от перфузия 1 mg/kg/h за 5 h. Извършва се дехидратация (Mannitol и/или Furosemide), поддържане на водно-електролитното и алкално-киселинното равновесие. При липса отново на ефект - Diazepam 20 mg i.v. (Clonazepam 1 mg), Phenytoine 15-18 mg/kg перфузия
до 50 mg/min. При липса на ефект - Thiopental наркоза.

Хирургическо лечение се прилага по много строги индикации след прецизна предхирургическа подготовка и селекция на болните с налична фармакорезистентност.

Стимулацията на n. vagus е метод, който се прилага напоследък при някои фармакорезистентни епилепсии с обнадеждаващи резултати.

Други допълнителни методи в лечението на епилепсията са приложението на кетогенна и олигоантигенна диета, на витамини и имуноглобулини, поведенческа терапия, корекция на когнитивните и поведенчески нарушения и ресоциализация на болните. От съществено значение е изборът на професия на епилептиците, която не трябва да създава риск за тях или други хора при евентуален пристъп.