Генерализирана хемосидероза

Хемосидерозата е широко наименование, което включва натрупване на хемосидерин в организма главно в ретикулоендотелната система, с малко или никакво увреждане на органите. Има различни етиологични фактори, които са отговорни за хемосидерозата, причинявайки натрупване на желязо. Тези етиологии включват хемохроматоза, генетично заболяване, което причинява ненормално повишаване на абсорбцията на желязо, чести кръвопреливания, продължителен прием на железни добавки или лекарства и повишена хемолиза. Повторните кръвопреливания могат да доведат до отлагане на сидерозота в ретикулоендотелната система. Ако обаче кръвните единици са преминали повече от 40, това може да доведе до отлагане на желязо в други части на тялото, различно от ретикулоендотелната система, причиняващо хемохроматоза.

Генерализираната хемосидероза се наблюдава при болести на кръвотворния апарат, при инфекции, при преливане на чуждо групова кръв, при хемолитична болест на новороденото, при интоксикация с хемолитични отрови. Натрупаният в клетките хемосидерин по правило не уврежда техните метаболитни процеси, нито тяхната структура. Когато обаче количеството на отложения хемосидерин е твърде голямо, може да се наблюдава увреждане на клетките, органите и тъканите, както при идиопатичната хемохроматоза.

Макроскопски органите с отложен хемосидерин добиват кафяво - ръждив цвят. Микроскопски се наблюдава отлагане на хемосидерин в мезенхимните и паренхимни клетки на черния дроб, слезката, костния мозък, лимфните жлези, бъбреците, панкреаса, ендокринните жлези и други. Хемосидеринът се открива в стромата на органите и в стената на кръвоносните съдове.

В зависимост от причините, които обуславят генерализирана хемосидероза, различаваме:

• първична хемохроматоза (идиопатична хемохроматоза, болест на Реклинхаузен)
• вторична хемохроматоза

Първичната хемохроматоза е генерализирана форма на натрупване на хемосидерин в органите и тъканите на организма. Заболяването може да бъде първично или вторично. Наблюдава се по-често при мъже на възраст около 30 години. При жените се среща предимно след менопауза. Мъжете боледуват 9 пъти по-често от жените. Представлява генетично детерминирано заболяване в локус на хромозома 6 с варираща пенетрантност. Предава се по автозомно-рецесивен път и е във връзка с HLA генетичен комплекс. Заболяването се демонстрира с класическа триада:

• захарен диабет
• бронзова пигментация на кожата
• пигментна цироза

Поради това заболяването е известно и под името "бронзов диабет". Заболяването се проявява клинично в средна възраст с явно предпочитание към мъжкия пол. Това се обяснява с факта, че менструиращата жена губи ежемесечно определено количество желязо, което за периода на полова зрелост възлиза на 10-35 грама. Затова заболяването се проявява при жените в менопауза.
Генетично обусловеният ензимен дефект в тънките черва води до абнормено абсорбиране на желязо от храната, което може да достигне до 50-60 g. Този процес се описва като сидерофилия.

Хомозиготният носител на дефекта по правило заболява манифестно. Хетерозиготните носители заболяват само при внасяне на големи количества желязо с храната или при повишена резорбция на желязо в червата. Възможно е първичният дефект да е в моноцитно-макрофагиалната система. Той може да се изрази в невъзможност да складира желязото в нея, в чревната лигавица или мезенхима.

Системното претоварване на организма с желязо води до силно увеличение на серумното му съдържимо и образуване на огромно количество хемосидерин. Той се отлага първично в паренхимните клетки на черния дроб, панкреаса, миокарда, ендокринните жлези, кожата, ставите, тестисите. Най-тежко се засягат черния дроб, панкреаса и миокарда.

Макроскопски в резултат на обилно натрупване на хемосидерин в черния дроб, стомаха, червата, панкреаса, кожата и щитовидната жлеза цветът им става ръждивокафяв. Поради развилия се фибропластичен процес, консистенцията им става плътна. Микроскопски хемосидеринът се открива в клетките на моноцитно-макрофагиалната система, в епителни и мезенхимни клетки на органите на храносмилателната система и кожата. В черния дроб се развиват фиброзни септи между съседни портални пространства, които завършват с дифузна микронодуларна цироза. Пигментът се отлага в екзокринните клетки и Лангерхансовите острови на панкреаса. Последващото развитие на фиброзната тъкан води до "бронзов захарен диабет", съчетан с характерно сиво-кафеникаво оцветяване на кожата.

Вторична хемохроматоза се среща при болни от чернодробна цироза, болни от анемия лекувани продължително време с желязо съдържащи препарати, при случаи с резекция на стомаха, при хроничен алкохолизъм и многократни кръвопреливания. Механизмите на възникване и развитие на заболяването са неясни. Предполага се, че посочените по-горе заболявания нарушават метаболизма на желязото, в резултат на което то не може да се усвои и се натрупва в големи количества в клетките на почти всички органи и тъкани.

Макроскопски при вторичната хемохроматоза, спадаща към генерализирана хемосидероза, се засягат предимно черният дроб, панкреаса и миокарда, които добиват ръждиво кафяв цвят.  Успоредно с това се констатира, че се повишава производството и натрупването на меланин в кожата и лигавицата, което се изразява с хиперпигментация. Черният дроб се засяга най-силно чрез масирано отлагане на хемосидерин в Купферовите клетки и хепатоцитите.

В резултат на това настъпва увреждане в структурата на клетките. Хемосидеринът индуцира разрастване на съединителна тъкан, която води до нарушаване структурата на чернодробните делчета и цироза. Тази цироза е известна под названието "пигментна цироза". Черният дроб е плътен, дребно зърнист, с ръждиво кафяв цвят и нарушена ацинозна структура. Успоредно с това се констатира, че се повишава производството и натрупването на меланин в кожата.

Микроскопски в Купферовите клетки и хепатоцитите се наблюдава масивно отлагане на хемосидерин. В резултат на това настъпва увреждане на тяхната структура. Единични или група от хепатоцити некротизират, като около тях се наблюдава загрубяване на ретикулната мрежа, която по-късно колагенизира.