Свръхнормно натрупване на липиди в мезенхимните клетки

Свръхнормно натрупване на липиди в мезенхимните клетки е патологичен процес, при който се натрупват неутрални мазнини в мезенхимните клетки на мастните депа. Проявява се като общо или локално затлъстяване на организма.

Общото затлъстяване на организма настъпва, когато в мастните депа се натрупа голямо количество мазнини, а телесното тегло се увеличи над нормата с повече от 20%. В зависимост от етиологията на процеса различаваме първично и вторично затлъстяване.

Първичното затлъстяване се свързва с конституционално - наследствени фактори, т.е. наследствено предразположение към затлъстяване. Вторичното затлъстяване възниква в резултат на увреждане на главния мозък /травми, тумори и др./, ендокринни /адипозогенитален-синдром, болест на Иценко-Къшинг, хиперинсулинизъм, хипотиреоза/ и наследствени заболявания.

При общото затлъстяване се наблюдава свръхнормно натрупване на триглицериди в специализираните мезенхимни клетки, наречени "мастни клетки". Броят на тези клетки достига своя максимум в пубертетната възраст. Тези клетки при условие на продължителен период на прехранване с мазнини и въглехидрати увеличават своя обем, което обуславя увеличение на мастните депа, а от тук и на телесното тегло.

Увеличението на телесното тегло при общо затлъстяване е предмет на сериозни проучвания. Разработени са редица класификации, основаващи се на различни принципи, в които се систематизират различни критерии, имащи отношение към затлъстяването /пол, възраст, количество и обем на мастните клетки, външния тип на затлъстяване и други. Видовете общо затлъстяване са:

• Симетрично /универсално/ - затлъстяването при този тип обхваща равномерно цялото тяло.
• Горен тип - тук на фона на общото затлъстяване се наблюдава преимуществено натрупване на мазнини предимно по лицето, шията, раменния пояс и млечните жлези.
• Среден тип - затлъстяването обхваща предимно корема.
• Долен тип - наблюдава се предимно затлъстяване на ханша, бедрата и подбедреницата.
• Женският тип се наблюдава предимно при жени. Когато се развие при мъже, то при тях се откриват женски тип на вторични полови белези, като доминира долен тип на затлъстяване.
• Мъжкият тип на затлъстяване е от горен тип и при жени се съчетава с вирилизъм.

Микроскопски при затлъстяване, мастните клетки увеличават своя обем до два пъти, без да увеличават своя брой.

Местното затлъстяване /Lipomatosis/ е патологичен процес, при който липидите се отлагат локално в мастните клетки на интерстициалната съединителна тъкан. В едни случаи това отлагане на липиди обхваща отделни органи. Тогава говорим за органна липоматоза. В други случаи локалното отлагане на липиди води до развитието на комплекс от клинични прояви, поради което са оформени синдроми или болести /болест на Деркум, синдром на Маделунга, синдром на Леню и Бенсо/.

Към свръхнормно натрупване на липиди в мезенхимните клетки се отнасят:

• Органна липоматоза
• Болест на Деркум /Dercum/
• Синдром на Маделунга /Madellunga/
• Липидна фагоцитоза
• Атеросклероза
• Ксантоми
• Псевдоксантомни тумори /ксантелазми/

Към органна липоматоза се отнасят липоматоза на сърцето и панкреаса. Липоматоза на сърцето е сравнително често наблюдавано в клиничната и аутопсионна практика състояние. Най-често като основна причина се сочи нарушеният двигателен режим на индивида, а на второ място са хроничните сърдечни заболявания. Сърдечната липоматоза се проявява с натрупване на липиди под епикарда по хода на коронарните съдове. Оттук липидите проникват в миокарда под формата на мастни снопчета, които достигат до ендокарда. В по-леките случаи се наблюдава натрупване на мастна тъкан по хода на коронарните съдове предимно на дясната камера. В по- напредналите случаи мастната тъкан дифузно се натрупва под епикарда. При разрез на сърцето се виждат жълти ивици в миокарда, които водят своето начало от подепикардното пространство.

Микроскопски мастните клетки проникват като повлекла сред мускулните влакна, без да увреждат структурата на кардиомиоцитите. Тяхното действие е индиректно. Чрез компресия върху кардиомиоцитите, те ограничават тяхната функционална активност.

При липоматоза на панкреаса натрупването на мастната тъкан е в интерстициума на панкреаса, поради което екзокринните и ендокринни структури се раздалечават. Понякога при напреднал процес на липоматоза трудно се откриват функционалните структури на панкреаса при аутопсия. Този процес на липоматоза на панкреаса се отразява в определена степен върху неговите функции.

Болест на Деркум се наблюдава предимно при пълните жени в климактериума с данни за настъпваща атрофия на ендокринните жлези /полигландуларна ендокринопатия/. В подкожната тъкан на бедрата, коремната стена и горните крайници се формират възли, които са болезнени. Те приличат твърде много на липома. Микроскопски във възловидно натрупаната мастна тъкан се открива богата съдова мрежа, което дава основание на някои автори да я наречат - ангиолипом. Причините за възникване на синдром на Маделунга са неясни. Обвиняват се алкохолизма, ендокринни заболявания и други.
Наблюдават се множество възловидни натрупвания на мастна тъкан, които са болезнени, около лимфните възли на шията. Това довежда до компресия и нарушение в дишането и храненето.

Натрупването на липиди в макрофагите е известно под името "липидна фагоцитоза", отнасяща се към свръхнормно натрупване на липиди в мезенхимните клетки. Макрофагите, които обграждат некротичните клетки или некротичната тъкан богата на липиди започват да ги фагоцитират, превръщайки се в липофаги. В тях настъпва процес на разграждане на фагоцитираните структури в лизозомите, където се лизират. При препарати обработени по парафиновата техника липидните вакуоли се екстрахират от алкохола и на тяхно място се формират оптически празни вакуоли. Те придават пенест вид на цитоплазмата, поради което този тип липидни макрофаги се наричат "пенести клетки". Подобен тип клетки наблюдаваме в зоните на енцефаломалция при исхемичен мозъчен инсулт или в пиогенната капсула на гнойни огнища.

Натрупването на холестерол и холестеринови естери е характерно за едно от най-разпространените заболявания в човешката патология - атеросклерозата. Тя се характеризира с натрупване на холестерол и холестеринови естери в макрофагите и гладкомускулните клетки в интимата на съдовете от еластичен или еластично мускулен тип. В резултат на това се образуват пенести клетки, които се струпват в огнища, които по-късно се превръщат в атеросклеротични плаки.

При някои мезенхимни тумори в паренхимните им клетки се натрупват холестеринови естери. Те предават светложълт цвят на тумора, поради което той се нарича ксантофиброма /xanthofibroma/, което произлиза от старогръцката дума - xanthos или жълт.

Псевдоксантомните тумори /ксантелазми/ не са истински тумори, а представляват натрупване на холестеринови естери в мезенхимни клетки и макрофаги, които образуват псевдоксантомни клетки. Такъв процес се наблюдава при болни от чернодробна цироза и при диабетици. Наричат се ксантелазми. По кожата се откриват плоски и леко надигнати образувания с жълто-оранжев цвят, които се наричат xanthelasma. Микроскопски в субепидермалните слоеве на кожата се открива струпване на псевдоксантомни клетки, натоварени с холестеролови капки. Поради екстракцията им по време на хистологичната лабораторна обработка тези клетки добиват пенест вид.