Патология на устната кухина и храносмилателната система

Устната кухина е входна врата на различни причинители на заболявания на храносмилателната система и на целия организъм. Патологичните процеси, които възникват и се развиват в устната кухина, могът да бъдат първични и вторични . Най-често наблюдаваният патологичен процес в устната кухина е възпалителният, които може да обхване устните, устната лигавица венците, езика, слюнечните жлези, тонзилите, небните дъги и глътката.
Стоматит
Това е остро или хронично протичащо заболяване на лигавицата на устната кухина, причинено от различни етиологични фактори.
Етиология: Възникването му се свързва с въздействие на механични фактори (кариес на зъбите), химични фактори (тютюн, алкохол, пластмаси, протези, олово, бисмут и др.), бактериални (стафилококи, стрептококи, Corynebacterium diphteriae), вирусни (herpes simplex, herpes zoster), микози (монилиаза, актиномикоза и др.), алергични и други фактори.
Според типа на възпалителния процес се различават неспецифични и специфични стоматити.
• Катарален стоматит
Макроскопски. Намира се зачервена и набъбнала лигавица, на места покрита със слузен секрет.
Микроскопски. По повърхността на лигавицата се установява слузен ексудат, съдържащ излющени епителни клетки и единични неутрофили.
• Везикулозен стоматит
Макроскопски: образуват се мухурчета (везикули) по лигавицата на бузите, устните, върха и ръба на езика.
Микроскопски: в спинозния слой на епитела се наблюдава вакуолизация, при което се разкъсват мостчетата, свързващи спинозните клетки. В резултат на това се образуват кухини, изпълнени със серозен ексудат, примесен с фибринни нишки, единични неутрофили и детрит от разрушени спинозни клетки. Този стоматит може да се усложни с оформяне на язвички на мястото на пукнати везикули.
• Фибринозен стоматит
Може да бъде повърхностен и дълбок.
Макроскопски. При повърхностния стоматит фибринозният налеп е леко прикрепен към епитела и се отделя лесно. При дълбокия - лигавицата е покрита с мръсносивкаво-белезникав налеп, който се снема трудно с тампон или шпатула, като под него се разкриват язви. Хистологично налепът представлява фибринозен ексудат, примесен с единични неутрофили и некротични епителни клетки.
Язвеният стоматит е усложнение на афтозния, съпроводено с образуване на язви на мястото на афтите. Язвите се наблюдават най-често в близост до зъбите и са оградени от хиперемичен вал. Размерите им са около 3-4 мм. Хистологично в дъното им се установява фибрин, клетъчен детрит и левкоцити.
• Гангренозен стоматит
Наблюдава се твърде рядко.
Макроскопски: лигавицата е некротична, разръфана, с мръсно-зеленикав цвят.
Микроскопски: сред некротичната тъкан се намират различни видове бактериални колонии. В здравата тъкан не се открива защитна (възпалителна) реакция.
Разновидност на този стоматит е номата. Тя е гангренозен стоматит, който се среща предимно у хипотрофични деца със слаба имунна защита при боледуване от морбили, скарлатина и др. При нея некротичният процес обхваща освен устната лигавица и други тъкани на устната кухина.
Специфични стоматити.
В тази група влизат туберкулозният и луетичният стоматит, които се срещат рядко.
Микотични стоматити
От микотичните стоматити най-често се среща монилиазният (soor), причинен от Candida albicans. Открива се у новородени или у възрастни, третирани дълго време с антибиотици. Лигавицата на устата е покрита със сивкаво-белезникав налеп. Налепът е съставен от фибрин, всред който се откриват типичните за Candida albicans нишки, които са ПАС+, десквамиран епител, лимфоцити и плазмоцити.
Токсични стоматити
Те възникват най-често при въздействие на професионални вредности - олово (у работещите в полиграфията, при производството на акумулатори и др.), живак (у работещи в живачни мини и други производства). При хронична оловна интоксикация (сатурнизъм) се наблюдава широка тъмносива ивица по венечния ръб поради отлагане на оловен сулфид. При живачна интоксикация личи синкава ивица по венците с оток на интерденталните папили, които могат да се разязвят.