Клинична патология на хронична язва на стомаха или дванадесетопръстника

Хроничната язва представлява хронично заболяване с цикличен ход, чиято клинична и морфологична проява са рецидивиращи язви на стомаха или дуоденума.

Язвената болест е широко разпространена нозология. Доказано е, че около 20% от възрастното население има или е имало язва. По-често боледува градското население и особено мъжете във възрастта между 30 и 40 години. Съотношението между честотата на дуоденалните язви и стомашните е приблизително 7:2,5 в полза на първите. Стомашната язва е по-честа у мъжете между 40 и 50 години, и у жените над 50-годишна възраст.

Основно значение в етиологията на хронична язва на стомаха или дванадесетопръстника имат неврогенните фактори, възникващи при различни стресови състояния и психоемоционално пренапрежение. Стресовите ситуации обуславят нарушение на онези корови функции, които регулират секрецията на и моториката на стомаха и червата. Чрез подкоровите ядра се стимулира центъра на n.vagus, увеличава се тонусът на самия нерв и значително нараства солнокиселата секреция и моториката на стомаха.

В патогенезата на хронична язва се предполага значението на:

• Снижаване на лигавичната протекция
• Хроничен гастрит предшестващ язвата
• Хипо- и авитаминози
• Недоимъчно хранене

Най-честа е локализацията по хода на малката кривина, в антрума и тялото на стомаха, в пилора. Що се касае до дуоденума хроничните язви се локализират по предната стена на проксималната част, в булбуса, рядко постбулбарно, така наречените "целуващи се язви".

Макроскопски хронична язва на стомаха или дванадесетопръстника обикновено са единични лезии не по-големи от 3 сантиметра. Има кръгла или овална форма и понякога достига до серозата. Дъното е леко зърнисто, покрито с хематинни материи. Краищата на дефекта са надигнати, плътни и мазолести. Язвените ръбове са подкопани, а лигавицата надвисва над дефекта. При напречен срез се вижда, че тя има фуниевиден вид. Гънките около язвата са разположени конвергентно към дефекта. Серозната обвивка на язвата е задебелена, понякога срастнала с околните тъкани.

Микроскопски се различават хронична активна и неактивна язва.

Хронична активна язва се характеризира с това че дъното е покрито с детрит и фиброзно-гноен ексудат. Под него следва широк слой на фибриноидна некроза, фигура 1. Тя обхваща и стените на съдовете, разположени в зоната. След това се наблюдава слой на млада гранулационна тъкан и слой на зряла цикатрициална тъкан. Съдовете, разположени в последните два слоя са задебелени, с ендартериитни и ендофлебитни промени.

При хронична неактивна язва, тоест язва в период на ремисия, липсва слоят на фибриноидна некроза или е съвсем слабо представен. Слоят се прораства от гранулационна тъкан. В някои случаи от лигавичните ръбове на дефекта пропълзява нисък едно- или двуреден, регенераторен епител, тоест настъпва епителизация на язвата. Гранулационната тъкан в дълбочина съзрява. В нервните окончания, разположени в язвеното дъно, разрастват нервните влакна и клетките на Швановите обвивки, поради което те хипертрофират и добиват вид на така наречените "ампутационни невроми".

При хронична язва на стомаха или дванадесетопръстника са възможни някои усложнения като кръвоизливи, перфорация, пенетрация, стеноза, възпалителни усложнения, малигнизация. Улкус-карцинома е най-тежкото усложнение. Злокачественото израждане започва обикновено от ръбовете на язвата. Макроскопски дъното е покрито с некротични маси и кръвоизливи. Ръбовете стават разръфани. Микроскопски по хистологичен тип най-често улкус-карцинома е аденокарцином или пък мукоцелуларен карцином.