Клинична патология на тумори на хранопровода

Туморът на хранопровода представлява маса от анормална тъкан, която възниква без очевидна причина от съществуващи вече телесни клетки, няма целенасочена функция и се характеризира с тенденция към независим и неограничен растеж. Туморите на хранопровода могат да бъдат доброкачествени и злокачествени.

Доброкачествени тумори се срещат рядко. От епителните доброкачествени тумори на хранопровода значение има папиломът. При него на фона на епителна дисплазия може да възникне плоскоклетъчен карцином. Аденомът, който води началото си от жлезите на хранопровода, е рядък. Срещат се и мезенхимни тумори - фибром, лейомиом, липом, хемангиом.

От злокачествените тумори, хранопроводът е често седалище на злокачествен епителен тумор - карцином, a мезенхимните малигнени бластоми са много редки. За възникването на карцином на хранопровода имат значение хроничният алкохолизъм, тютюнопушенето, рефлукс-езофагитът, хроничните езофагити, стриктурите на хранопровода и други.

Обикновено се описват тумори на хранопровода по отношение на тяхното местоположение в хранопровода. Шийният езофаг се простира от криофарингесния мускул на ниво С6 до гръдния вход (приблизително 18 сантиметра от горните резци). Горната трета на интраторакалния хранопровод се простира от входа на гръдния кош до трахеалното разклонение (24 сантиметра), средната трета включва проксималната половина на хранопровода между трахеалната бифуркация до диафрагмата, а долната трета е дисталната половина на този сегмент, и остава кратък сегмент на коремния хранопровод. Връзката между средната и долната трета съответства на приблизително 32 сантиметра от горните резци, а стомашно-езофагеалният край завършва на 40 сантиметра.

Повечето пациенти са на възраст над 50 години, с преобладаване на мъжете. Дисфагията е най-честият симптом и е бърз в началото, прогресиращ от затруднено преглъщане на твърда храна и по-късно до течност в рамките на няколко седмици. Симптомите на дисфагия обикновено не се усеща, докато туморът не се развие. Мястото на усещане за "задържане" има само умерено съответствие с местоположението на тумора. Обикновено се намира над, но не по-долу, действителното място на запушване.

Чести са регургитация, загуба на тегло и субстернална болка или дискомфорт. Дрезгавост означава рецидивираща парализа на ларинкса от директна инфилтрация на тумор или от лимфно разпространение и по този начин е лош прогностичен знак. Кашлица или задушаване при хранене може да се дължи на аспирация, предразположена с наличието на вокална парализа, ако е налице, или развитието на езофагеално-дихателна фистула. Плоскоклетъчните тумори на хранопровода рядко кървят. Пациентите с дисфагия, както и доказателства за стомашно-чревно кървене е по-вероятно да имат аденокарциноми на гастроезофагеалната връзка. Хематогенното разпространение в белите дробове, черния дроб, костите и други висцерални органи, както и хиперкалциемия от костни метастази или като паранеопластично явление, не са рядкост.