Доброкачествени тумори на хранопровода

Доброкачественият тумор на хранопровода е растеж, който не нахлува или унищожава нормалните клетки и не се разпространява (метастазира) в други части на тялото. Нераковите тумори и състояния обикновено не са животозастрашаващи. Обикновено те се отстраняват чрез операция и обикновено не рецидивират.

Доброкачествените лезии на хранопровода имат разнообразен спектър от етиологии по отношение на клиничното протичане и основните патологични характеристики. Доброкачествените езофагеални тумори, макар и нечести в сравнение с езофагеален карцином, понякога могат да причинят дисфагия, но често имат незначителни клинични резултати. Ендоскопските находки са от съществено значение за откриване, диагностика, поставяне и планиране на лечението. Доброкачествените езофагеални тумори са редки, с честота по-малко 0,5%, докато доброкачествените тумори представляват 20% от езофагеалните неоплазми при аутопсия. Тъй като много от тези тумори са малки и асимптоматични, малко доброкачествени тумори на хранопровода привличат клиничното внимание. Езофагеалните лезии могат да бъдат класифицирани по два различни начина:

• хистологично в зависимост от засегнатия слой в епителни или субепителни лезии
• ендоскопски в зависимост от ендоскопски признаци като плоски, повдигнати или кистозни лезии

Различни доброкачествени масови лезии могат да възникнат от различни слоеве на стените в хранопровода. Тези тумори обикновено са асимптоматични и бавно нарастващи, отбелязани само като случайни находки по време на рутинна радиография или ендоскопия. Понякога те могат да бъдат открити при оценка на дисфагия или неясен дискомфорт в гърдите. Най-честият доброкачествен езофагеален тумор е лейомиомът. Най-често се среща при хора на възраст между 30 и 60 години. Повечето лейомиоми са малки и не се нуждаят от лечение. Малък брой лейомиоми стават достатъчно големи, за да причинят частична обструкция на хранопровода, което може да доведе до затруднено преглъщане (дисфагия) и болка или дискомфорт. Тъй като туморът възниква от muscularis propria, той е покрит с непокътната субмукоза и лигавица, което затруднява ендоскопската биопсия.

Други видове доброкачествени тумори на хранопровода, включително тези, които се състоят от съединителна тъкан (фиброваскуларни полипи) и нервни тъкани (шваноми), са редки.