Прахан, Праханова гъба

Прахан, Праханова гъба (Fomes fomentarius) представлява паразитна гъба, която се среща по кората на дърветата. Най-често може да бъде видяна по бука. Тя е вид гъбичен патоген, открит в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. Видът произвежда много големи плодни тела от полипори, които са оформени като копито на кон и варират по цвят от сребристо сиво до почти черно, макар че обикновено са кафяви. Расте отстрани на различни видове дървета, които заразява през наранена кора, причинявайки гниене. Видът обикновено продължава да живее на дървета дълго след като са умрели, променяйки се от паразит в разградител.

Устройство на прахан

Изображение: Cephas, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Прахан има плодно тяло с диаметър между 5 и 45 сантиметра, ширина между 3 и 25 см и дебелина между 2 и 25 см, което се прилепва широко към дървото гостоприемник. Обикновено гъбата е оформена като копито на кон. Има широки, концентрични хребети, с тъп и заоблен ръб. Месото е твърдо и влакнесто, канелено кафяво. Горната повърхност е жилава, неравна, твърда и дървесна, с различен цвят, обикновено светлокафяв или сив. Ръбът е белезникав през периодите на растеж. Твърдата кора е с дебелина от 1 до 2 мм и покрива жилавата плът. По долната повърхност гъбата има кръгли пори с кремав цвят, когато е млада, като при остаряване покафеняват.

Оцветяването и размерът на плодното тяло могат да варират в зависимост от това къде е израснал екземплярът. Известни са сребристо-бели, сивкави и почти черни гъби. Цветът обикновено е по-светъл на по-ниски географски ширини и надморски височини, както и на плодните тела в Северното полукълбо, които растат от южната страна на дърветата.

Спорите на прахана са с лимоненожълт цвят и продълговато-елипсоидна форма. Те са с размери 15-20 на 5-7 микрометра.

Разпространение на прахан

Гъбата се среща както в Северна, така и в Южна Африка, в цяла Азия, в Източна Северна Америка и в цяла Европа. Оптималната температура за растежа на вида е между 27 и 30°C, а максималната е между 34 и 38°C. Обикновено расте сама, но понякога на един и същи ствол на гостоприемника могат да бъдат намерени множество плодни тела. Видът най-често расте върху твърда дървесина. В северните райони се среща по бреза, докато в южните по-типичен е за букa. В Средиземноморието дъбът е обичайния гостоприемник. Известно е също, че прахан расте върху клен, череша, хикори, липа, топола, върба, елша, габър, явор и дори, по изключение, по иглолистни дървета. Вирее на територията на цялата ни страна.

Плодовите тела са многогодишни, оцеляват до тридесет години. Най-силният период на растеж е между началото на лятото и есента. Годишният растеж винаги се случва на дъното на гъбата, което означава, че най-ниският слой е най-младият. Това се случва дори ако дървото гостоприемник е било положено на горското дъно, което може да се случи поради бялото гниене, предизвикано от гъбичките. Това е процес, известен като положителен гравитропизъм. Много голям брой спори се произвеждат, особено през пролетта - до 887 милиона базидиоспори на час се отделят от някои плодни тела. Производството на спори също се извършва през есента, макар и не толкова силно. Спорите се отделят при сравнително ниски температури. При сухо време те се виждат като бял прах.

Използваема част на прахан

Употребява се вътрешната част на гъбата, след нарязване и счукване. За медицински цели прахан се използва под формата на прах.

Изображение: Heinonlein, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Dr. Hans-Günter Wagner, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Химичен състав на прахан

Билката съдържа

• фементарова и поликоренова киселина;
• пигменти;
• производни на галовата киселина;
• полизахариди.

Лечебни свойства и приложение на прахан

В резултат на възприеманите ползи за здравето, прахан придобива широка популярност като ефективно лекарство и се превръща в една от ценните гъби.

Свойства на прахан

• противовъзпалително и цитостатично;
• кръвоспиращо и температуропонижаващо;
• антиоксидантно;
• ензимна активност;
• антимикробно;
• противогъбично;
• антивирусно;
• антибактериално.

Гъбата модулира имунната система, инхибира растежа на тумора, има болкоуспокояващо и хипогликемично действие, намалява концентрацията на липиди в кръвта и предотвратява високото кръвно налягане. Последните постижения в химическата технология позволяват изолиране и пречистване на съединения, особено на полизахариди от гъбата, които притежават силна имунна модулация и противоракови свойства.

Състояния и заболявания, при които се прилага прахан

• отоци;
• бронхиална астма;
• заболявания на пикочния мехур;
• наранявания на очите - конюнктивити, ирити, склерит, трахома и др.
• хронични ставни заболявания - артрити, ревматизъм;
• намира приложение като почистващо средство при някои тумори.

Изображение: Henk Monster, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Начин на употреба

• външно - прах - при наранявания с кръвоизливи;
• вътрешно - отвара.

При висока температура - 1 с.л. смес от листа от люляк и бръшлянова самобайка се запарва с 400 мл. вода и се вари 5-10 мин. Прецежда се и се добавя 1 ч.л. прахан. Пие се по няколко пъти на ден, преди хранене.

Интересни употреби на прахан

От гъбата се произвежда така нареченият "трън" - амаду, който е бил използван в медицината от зъболекари, които са го прилагали за подсушаване на зъби, и хирурзи, които са го употребявали като кръвоспиращо средство. Материалът амаду все още се използва днес при риболов.

Плътта на прахан е използвана и за производство на облекло, включително шапки, ръкавици и панталони, рамки за картини и орнаменти. Известно е, че гъбата е била прилагана като пожарогасител. Нейната употреба в бита датира от 3000 г. пр. н. е.

Видът не се счита за годен за консумация. Месото има тръпчив вкус, с леко плодова миризма.

Гъбата има икономическо значение - тя намалява стойността на дървения материал с напредването на паразитната инфекция. Но в същото време има важна и полезна роля за разлагане на неизползваем вече дървен материал, особено в буковите гори.

Заглавно изображение: Agnes Monkelbaan, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons