Джакфрут, Индийско хлебно дърво

Джакфрут, Индийско хлебно дърво (Artocarpus heterophyllus) представлява вид дърво, което ражда най-големите плодове на света. Принадлежи към семейство Черничеви (Moraceae). Национален плод е на Бангладеш.

Устройство на индийско хлебно дърво

Изображение: B.navez, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Индийското хлебно дърво достига височина от 8 до 25 метра. При нараняване, от кората на дървото, както и от всички негови други части, изтича бял сок, наричан още латекс. Листата му са прости, последователно разположени, дълги от 10 до 15 см, а от 5 до 8 см широки. Имат лъскава, тъмно зелена повърхност, месеста и жилава структура. Формата им е от овална до удължена, понякога ланцетовидна. Листният ръб е цял. При младите растения може да бъде нарязан. Листните дръжки са здрави и дълги от 1 до 2 см.

Индийското хлебно дърво е еднодомно, което означава, че мъжките и женски цветове се появяват на едно и също растение. Развива хиляди цветове. Мъжките цветя са малки и се развиват в продълговати съцветия, а женските са по-месести и събрани в кръгло съцветие.

Плодовете се образуват от сливането на няколко цвята. Този начин на формиране е причина и за изграждане на повърхност с грапава структура. Плодът на джакфрут тежи около 35 кг средно, с дължина до 90 см и диаметър до 50 см. Срещат се и такива с тегло 50 кг. Кората на плода има зелен, жълт или жълто-зелен цвят когато е незрял. При узряване цветът й избледнява, дори стига до бледо жълто или белезникаво и се покрива с кафеви петна.

Плътта на джакфрут плодовете се състои от така наречените "крушки", отделни частици, които са жълти с вкус на банан. Всяка крушка обгръща плътно овални, светло кафяви семена, покрит с тънка бяла мембрана. Един единствен плод може да има от 100 до 500 семена вътре. За една година той може да произведе до 200 плода. Когато са напълно узрели, плодовете излъчват силна неприятна миризма, наподобяваща тази на изгнил лук, докато месестата част на плода при отваряне мирише на ананас и банан.

Дървесината на джакфрут, в зависимост от възрастта на дървото има цвят, който варира от оранжев до червено-кафяв. Всички части на дървото съдържат лепкав, бял сок.

Разпространение на индийско хлебно дърво

Родено е в Южна и Югоизточна Азия. Вирее на надморска височина до 1600 метра. Култивира се по всички тропически райони. Играе значителна роля в индийското селско стопанство в продължение на векове. Археологическите находки в Индия разкриват, че хлебното дърво се отглежда в страната от преди 3000 до 6000 години.

Използваема част на индийско хлебно дърво

Дървесината, листата и плодовете са неговите употребяеми части.

Химичен състав на индийско хлебно дърво

Изображение: Mullookkaaran, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Ароматни, летливи вещества открити в джакфрут са: етил изовалерат, пропил изовалерат, бутил изовалерат, изобутил изовалерат, 3-метилбутил ацетат, 1-бутанол и 2-метилбутанол. Миризмата на плода се описва като смесица между ананас и банан, а понякога е определяна и като такава с нотки на ябълка и манго. Плътта на плода е богат на скорбяла и фибри, съдържа още фруктоза и захароза, витамин A, добър източник на антиоксиданти като витамин C и флавоноидни пигменти; каротин-SS, ксантин, лутеин и криптоксантин-SS.

Това е един от редките плодове, които са богати на витамини B-комплекс. Той съдържа много добри количества от витаминте В6 (пиридоксин), B3 (ниацин), B2 (рибофлавин) и B9 (фолиева киселина). Освен това, преснитe плодове са добър източник на калий, магнезий, манган, желязо.

В най-нови изследвания, Националната химическа лаборатория в Пуна е изолирала шест флавоноида от растението.

Лечебни свойства и приложение на индийско хлебно дърво

Свойства на джакфрут

• антиоксидантни;
• антибактериални;
• благотворно на кожата и очното здраве;
• противоинфекциозни.

Калият, който е установен в големи количества в плода, е важен компонент на клетъчните и телесни течности, помагащ в контрола на сърдечната честота и кръвното налягане.

Всички части на растението имат лечебни свойства. Коренът е лек за кожни заболявания и астма, а екстракт от него се приема в случаи на треска и диария. Пепелта от листата, изгорени заедно с царевица и черупки от кокосови орехи, се използва самостоятелно или смесена с кокосово масло за лечение на язви. Смесен с оцет, отделеният бял сок от дървото се използва за локално лечение на абсцеси, ухапвания от змии, подуване на лимфните възли. Той притежава бактериолитична активност. Загрети листа и кора се прилагат като лапи при рани. Семената смлени на прах се дават при жлъчни неразположения, а печени такива се считат за афродизиак. В китайската медицина пулпата и семената се считат за тоник и питателна храна.

Джакфрут в кулинарията

Изображение: Md Mohaiminul Islam, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Множество са начините по които азиатците приготвят за консумация джакфрут. В Бангладеш, плодът се консумира самостоятелно. Когато е не особено зрял се влага в състава на къри, а семената му се сушат и по-късно се употребяват със същата цел. В Керала, Индия, парченцата плод се смесват със захар и се оставят за съхранение в продължение на месеци. В други краища на Азия от плода се правят бонбони, изстисква се сок, готви се с ориз, влага се в други ястия. Семената му, варени или печени, се консумират със сол и люти чушки. Използват се за направата на пикантни ястия. На други места семената се пържат, като така се подготвят за съставка на къри, а от месото на плода се приготвя алкохолна напитка.

Как се приготвят дъвчащи бонбони от плодовете на индийското хлебно дърво: почистени и пюрирани на паста се разстилат на подложка и се оставят да изсъхнат на слънце - лесно, вкусно и натурално!

Използване дървесината на индийското хлебно дърво

Дървесината на джакфрут се използва главно за производство на музикални инструменти. Тя е трайна и устойчива на термити и гниене. От нея се правят още мебели и се включва в жилищното строителство - врати, прозорци, покривни конструкции; употребява се в стругарство, за направата на стълбове, гребла, инструменти, дръжки на четки и др. Намира място и в религията във Виетнам и Индия. От дървото се приготвят статуи и столове за свещениците в храмовете. Въпреки, че са необходими остри инструменти за постигане на гладка повърхност, тя се полира красиво. Корените на стари дървета са много ценени за дърворезба и рамкиране на картини.

От сърцевината й, будистите добиват светлокафяво багрило, с което при оцветяване на тъканите постигат отличителният цвят на одеждите си. Дървесината съдържа още един жълт оцветител, наречен морин и безцветно вещество, което носи името цианомаклурин. През 1955 г. в Бомбай, от нея е изолирано ново жълто багрило - артокарпин.

Освен в Азия, дървесината на индийското хлебно дърво намира приложение и в Европа. Тя се изнася за континента, като предимно се използва от европейците за направата на мебели, поради почти махагоновият й цвят (зависи от възрастта на растението) и постигането на уникална гладкост при рендосване.

Изображение: Augustus Binu, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

От кората на дървото се изработват въжета и тъкани. Сухи клони се употребяват за произвеждане на огън чрез триене в религиозни церемонии в Малабар.

Разпространение и употреба на плода на индийското хлебно дърво извън пределите на страните, в които е естествено разпространено:

Извън страните, от които произхожда, пресни плодове от хлебно дърво могат да се открият на пазарите за хранителни стоки във Филипините, Тайланд, Виетнам, Малайзия, Камбоджа и Бангладеш. В цяла Азия целогодишно могат да се открият консервирани или сушени.

Растението широко се отглежда в бразилския крайбрежен район, където се продава на местните пазари. На разположение е и консервиран в захарен сироп или замразен. Произвеждат се и сушени плодове джакфрут. В северната част на Австралия, плодове от индийското хлебно дърво могат да се намерят по пазарите, дори в сухия сезон. В Шри Ланка и Виетнам, джакфрут плодът се преработва в продукти като брашно, макарони и сладолед. Там също така се консервира и продава като зеленчук за износ.

Плодовете и листата на джакфрут се използват за храна на добитъка.

Интересно за джакфрут

• това е плодът на индийските щати Керала и Тамил Наду;
• в Тамил Наду е един от трите, така наречени щастливи плода, заедно с манго и банан;
• петте най-големи производителки на плодове от индийското хлебно дърво са: Индия 1436 тона; Бангладеш 926 тона; Тайланд 392 тона; Индонезия 340 тона; Непал 18.97 тона.

Внимание!

В Индия, понякога се приема, че джакфрут причинява храносмилателни проблеми когато се консумира не напълно узряло, като в този вид се смила по-трудно и действа запичащо. Зрелите плодове пък имат слабителни свойства и ако се консумират в непремерени количества биха могли да предизвикат диария.

Суровите семена са практически несмилаеми, поради това че съдържат силен инхибитор на стомашния ензим трипсин. Инхибиторът се унищожава при варене или печене на семенцата.

Заглавно изображение: Balaram Mahalder, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons