Клинична патология на тумори на фаринкса

Туморите на фаринкса представляват маса от анормална тъкан, която възниква без очевидна причина от съществуващи вече телесни клетки, и се характеризира с тенденция към независим и неограничен растеж. Те могат да бъдат доброкачествени образувания от епителен или мезенхимен произход. Злокачествените тумори са най-често от епителен произход - карциноми.

Около 75% от случаите са причинени от употребата на алкохол и тютюн. Тютюневият дим е един от основните рискови фактори за тумори на фаринкса. Едно от най-канцерогенните съединения в тютюневия дим е акрилонитрил. Акрилонитрилът индиректно причинява увреждане на ДНК чрез увеличаване на оксидативния стрес, което води до повишени нива на 8-оксо-2'-деоксигуанозин и формамидопиримидин в ДНК.

Обаче пушачите на цигари имат доживотно повишен риск за рак на фаринкса, който е 5- до 25 пъти по-голям от общото население. Високата честота на употреба на тютюн и алкохол в световен мащаб и високата асоциация на тези видове рак. Бездимният тютюн е причина за орофарингеален рак.

Други карциногени на околната среда, за които се предполага, че са потенциални причини, включват професионални експозиции като рафиниране на никел, излагане на текстилни влакна и дървообработване. Употребата на марихуана, особено докато е по- млада, е свързана с увеличаване на случаите на плоскоклетъчен карцином, докато други проучвания показват, че не е доказано, че употребата му е свързана с перорален плоскоклетъчен карцином.

Някои видове тумори на фаринкса са причинени от човешки папиломен вирус. Той може да индуцира тумор чрез няколко механизма:

• Разрушаване на туморни супресорни гени
• Високо ниво на ДНК амплификации, например онкогени
• Генериране на алтернативни нефункционални преписи
• интерхромозомни пренареждания
• Различни модели на метилиране и експресия на геном на гостоприемника, произведени дори когато вирусът не е интегриран в генома на гостоприемника

Доброкачествените тумори на фаринкса най-често са мезенхимни: фиброми, лейомиоми, хемангиоми, лимфангиоми, липоми. Те са капсулирани възловидни образувания на краче или на широка основа с белезникав, тъмночервен или жълтеникав цвят.

Лимфоепителиомът на фаринкса е от туморите на фаринкса се развива в лимфната тъкан на тонзилите, епи- и хипофаринкса и в основата на езика. Представлява туморно образувание с мека консистенция без ясни очертания. Хистологично е недиференциран плоскоклетъчен карцином с обилна лимфоцитна стромна реакция. Чувствителен е на лъчетерапия. Често метастазира по лимфогенен и хематогенен път.

Тумороподобните процеси във фаринкса са тъканни образувания, които наподобяват туморите, без да имат техния биологичен ход. Предполага се, че могат да се дължат на хронични възпалителни процеси, продължително дразнещо действие на химични и физични фактори. Най-чест от тях е папиломът.

Папиломът е доброкачествен тумор, който се развива рядко - по тонзилите. Представлява брадавицовидно образувание, разположено на широка основа, с неравна повърхност. Може да бъде единичен или множествен. Под микроскопа се установява хиперпластично разрастване на лигавичния епител предимно за сметна на клетките на спинозния му слой.

Карциномът на фаринкса е от злокачествените тумори на фаринкса възниква в лигавицата на носоглътката, мекото небце, задната и страничната страна на фаринкса, тонзилите и в основата на езика. Макроскопски се различават екзофитен (полипозен) и ендофитен (инфилтриращ) вариант. При ендофитния карцином често туморът инфилтрира и разрушава околните тъкани, синусите, орбитата и основата на черепа. В такъв случай като усложнения могат да възникнат гноен синуит, менингит, офталмит. Микроскопски се касае за плоскоклетъчен вроговяващ или невроговяващ карцином. Карциномът на фаринкса метастазира най-често в регионалните и медиастиналните лимфни възли.