Патология на съединителната тъкан

Съединителната тъкан е една от четирите вида биологична тъкан в тялото, която поддържа и свързва отделни тъкани и органи. Съединителна тъкан се намира навсякъде между други тъкани в тялото, включително нервна система. В централната нервна система, трите външни мембрани (менингите), които обгръщат мозъка и гръбначния мозък се състои от съединителна тъкан.

Съединителната тъкан се състои от три основни компонента:

• влакна (еластични и колагенови влакна)
• междуклетъчно вещество
• клетки

Клетките на съединителната тъкан включват фибробласти, фиброцити, перицити, хистиоцити, еозинофили, плазмоцити и мастоцити.

Съединителната тъкан е една от основните структурни единици на човешките органи и тъкани. Тя изгражда основата на всички паренхимни органи. Разположена е между паренхимните клетки, кръвоносните съдове и нервите, затова се нарича още и интерстициална тъкан.

Ембрионално съединителната тъкан произхожда от мезодермата и мезенхима. Тя се характеризира с голямо структурно разнообразие от клетки, които са разположени в междуклетъчното вещество.
Заболяване на съединителната тъкан се отнася до група от заболявания, включващи тъкан богата на протеини, която поддържа органи и други части на тялото. Тази патология на съединителната тъкан често включва ставите, мускулите и кожата, но те могат да включва и други органи и системи от органи, включително на очите, сърцето, белите дробове, бъбреците, стомашно-чревния тракт и кръвоносните съдове.

При патология на съединителната тъкан доказването на дадено заболяване става чрез макроскопски и микроскопски оглед. За микроскопски оглед, повечето от техниките на оцветяване на съединителната тъкан са следните:

• оцветяване по ван Гизон
• оцветяване по Mасон
• оцветяване по Малори
• оцветяване с анилиново синьо
• оцветяване с еозин
• оцветяване с ретикулин