Начало Медицинска енциклопедия Патология Обща патология Морфология на съединителна тъкан

Морфология на съединителна тъкан

Морфология на съединителна тъкан - изображение

Съединителната тъкан е една от основните структурни единици на човешките органи и тъкани. Разположена е между паренхимните клетки, кръвоносните съдове и нервите, затова се нарича още и интерстициална тъкан. Ембрионално съединителната тъкан произхожда от мезодермата и мезенхима. Тя се характеризира с голямо структурно разнообразие от клетки, които са разположени в междуклетъчно вещество. Терминът "съединителна тъкан" (на немски, Bindegewebe) е въведен през 1830 година от Johannes Peter Müller. Тъканта вече е била призната като отделна единица през 18 век.

Съединителната тъкан може да бъде подразделена на истинска съединителната тъкан и специална съединителна тъкан. Истинската съединителна тъкан се състои от свободна съединителна тъкан и плътна съединителна тъкан. Свободната съединителна тъкан има много по-голяма повърхностна субстанция и относителна липса на фиброзна тъкан, докато обратното е вярно за плътната съединителна тъкан. Плътната съединителна тъкан, намираща се в структури като сухожилия и лигаменти, се характеризира с колагенови влакна.

Специалната съединителна тъкан се състои от ретикулярна съединителна тъкан, мастна тъкан, хрущял, кости и кръв. Други видове съединителни тъкани включват фиброзни, еластични и лимфоидни съединителни тъкани. Новата васкуларизирана съединителна тъкан, която се формира в процеса на заздравяване на рани, се нарича гранулационна тъкан.

Различни видове специализирани тъкани и клетки са класифицирани в спектъра морфология на съединителна тъкан и са толкова разнообразни, колкото кафявата и бялата мастна тъкан, кръвта, хрущяла и костите. Клетки от имунната система, като макрофаги, мастни клетки, плазмени клетки и еозинофили са намерени разпръснати в хлабавата съединителна тъкан, като осигуряват основа за започване на възпалителни и имунни отговори при откриването на антигени.

Клетките на съединителната тъкан включват фибробласти, адипоцити, макрофаги, мастоцити и левкоцити.

Фибробластите са млади стволови клетки, които представляват основния тип клетки на неспециализираната съединителна тъкан. Микроскопски те са продълговати и звездовидни по форма, с многобройни израстъци по повърхността. Електронно микроскопски имат плътна цитоплазма, която съдържа голямо количество зърнест ендоплазмен ретикулум, както и добре развит апарат на Голджи.

Фиброцитите представляват зрели клетки на зрялата съединителна тъкан. Микроскопски те са източени, вретеновидни клетки. Електронно микроскопски зърнистият ендоплазмен ретикулум във фиброцитите е по-слабо представен.

Перицитите, спадащи към рубриката морфология на съединителна тъкан, се откриват около кръвоносните съдове. Те не се наблюдават около лимфните съдове. Микроскопски приличат на фибробластите, но подобно на гладкомускулните клетки са обвити от базална мембрана. Разглеждат се като първични клетки, способни да се диференцират в различни посоки - например в гладкомускулни, хрущялни и костни клетки.морфология на съединителна тъкан

Хистиоцитите са основна структурна единица на моноцитно-макрофагиалната система. Изпълняват фагоцитна функция, поради което се наричат още макрофаги. Микроскопски имат везикуларно ядро и изобилна цитоплазма. Електронно микроскопски клетъчната им повърхност е неравна поради наличието на много къси израстъци и инвагинации. Цитоплазмата на клетката е богата на рибозоми, които са свободни и по-малко участващи във формирането на зърнистия ендоплазматичен ретикулум. Наблюдава се и изобилие от лизозоми. В тяхната структура се съдържат фрагменти от цитоплазма, органели, фагоцитирани вещества и други.

Еозинофилите се характеризират се с наличието на еозинофилни гранули в цитоплазмата. Наблюдават се още и мембранно свързани гранули, които в централната си част съдържат структури с кристален изглед.

Мастоцитите представляват важен резервоар за хистамин, който се освобождава в отговор на различни химични стимули. Те също така съдържат простагландини, кинин-образуващи ензими, левкотриен и Ео-хемотаксичен фактор. Мастоцитите вероятно произхождат от моноцити или техни предшественици. Те се различават от кръвните базофили, чиито гранули са разтворими във вода. Микроскопски в цитоплазмата на мастоцитите се наблюдават гранули, които съдържат хепарин и хистамин. Те се оцветяват с нафтол AS-D-хлорацетат естеразна реакция, с толуидиново синьо или оцветяване по Гимза.

Плазмоцитите са основният производител на имунни глобулини. Микроскопски плазмоцитите са големи клетки, които имат богата цитоплазма и ексцентрично разположено ядро. Електронно микроскопски имат добре развит гладък ендоплазмен ретикулум и комплекс на Голджи. Наблюдават се в изобилие в laminа propria на храносмилателната система, както и в по-малки количества в хлабавата съединителна тъкан.

4.0, 4 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

Color atlas of pathology, Section Cellular pathology
https://en.wikipedia.org/wiki/Connective_tissue
https://www.britannica.com/science/connective-tissue
http://education.med.nyu.edu/Histology/coursematerials/syllabus/ctBlood.html


ПОДРАЗДЕЛИ НА Морфология на съединителна тъкан

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияХранене при...Клинични пътекиИзследванияНовиниЛайфстайлЛюбопитноНормативни актовеСпециалистиФизиологияЛеченияДиетиИсторияБотаника