Клинична патология на панкреаса

Човешкият панкреас е жлезист орган, съставен от екзокринен и ендокринен апарат.

Той има лентовидна форма с дължина 12-15 cm и тегло от 60 до 100 g.

Анатомотопографски той се разделя на три части: глава, тяло и опашка.

Главата е включена в извивката на дванадесетопръстника и е разположена ретроперитонеално на равнището на първия и втория лумбален прешлен. Неговата опашка завършва в хилуса на слезката.

• Екзокринен панкреас

Микроскопски хистологично панкреасът се разделя на ромбоидни лобули, които се отделят с помощта на съединителнотъканни септи. В тях се откриват кръвоносни и лимфни съдове, нерви и панкреатични канали.

Всеки лобул е съставен от жлези. Жлезните клетки съдържат голямо количество зимогенни гранули в горния полюс. С помощта на имунофлуоресцентна техника в тези гранули се откриват ензимите - трипсин, карбоксипептидаза и еластаза. В базалната част жлезните клетки са базофилни и тук липсват зимогенни гранули. Апикалният полюс на жлезните клетки е ориентиран към центроацинозните канали, в които се секретира тяхната продукция. Тези канали на определено равнище се сливат в по-големи, за да се оформи в крайна сметка големият панкреатичен канал.

• Ендокринен панкреас

Микроскопски ендокринният панкреас се представя от Лангерхансовите острови, които са струпани в особено голямо количество в опашката на панкреаса. Те са съставени от A- , B-, С - клетки, които секретират съответно глюкагон, инсулин и гастрин директно в кръвната циркулация.

Аномалии на панкреаса са състояния, които се срещат много рядко.

Кистите на панкреаса представляват част от клиничната патология на панкреаса, която е често срещана. Те представляват кухини, които могат да се образуват в панкреатичния паренхим, като невинаги са свързани с каналчестата система на жлезата. Различават се вродени и придобити кисти, които от своя страна, биват истински (ратенционни, дизонтогенетични и неопластични) кисти и псевдокисти (посттравматични и дегенеративни).

1) Вродени кисти се наблюдават при муковисцидоза (Mucoviscidosis).

Муковисцидозата (хроничната кистична панкреатична фиброза) е наследствено заболяване, което се предава по автозомно-рецесивен път.

Засяга кърмаческата, юношеската и младата възраст.

Заболяването се характеризира с продукция на вискозна слузна секреция на мукозните и серозните жлези.
Високият вискозитет на секрета на мукозните жлези запушва малките и средните канали, като нарушава нормалния отток. Това довежда до дилатация на каналите с развитие на възпалителен и перидуктален фибропластичен процес.

Локализация. Заболяването засяга панкреаса, слюнчените и потните жлези, белите дробове, черния дроб и тънкото черво.

Макроскопски картината в панкреаса варира от почти нормална жлезна тъкан до множество кистични образувания, които проминират над повърхността на жлезата. Тези кисти се разпределят дифузно в главата, тялото и опашката на панкреаса. Тъканта между кистите е силно уплътнена, със сивобелезникав цвят, което се дължи на разрасналата тъкан. Кистите са изпълнени с вискозен секрет.

Микроскопски се установяват различни по степен разширени канали, изпълнени с еозинофилни слузни запушалки. Около каналите е разраснала пръстеновидно съединителна тъкан, инфилтрирана предимно с лимфоцити, фибробласти и фиброцити. В интерстициума се наблюдава картината на мастна инфилтрация (липоматоза). В някои от кистично разширените канали могат да се наблюдават микролити. Освен панкреаса са засегнати слюнчените жлези, белите дробове, червата и др.

2) Придобити кисти

Различават се следните видове кисти в клиничната патология на панкреаса:

Истински кисти срещат се сравнително по-рядко в клиничната и патоморфологичната практика.

Ретенционни кисти възникват в резултат на обтуриране на жлъчните канали след възпалителни и фибропластични процеси. Макроскопски. Най-често те са единични и достигат различна големина, като стената им всъщност представлява стена на панкреатичен канал.

Дизонтогенетични кисти. Най-честа тяхна проява е муковисцидозата. По-рядко те се представят като поликистоза, дермоидни кисти и др.

Неопластични кисти, които могат да бъдат доброкачествени (кистаденоми)или злокачествени. Развиват се в разклоненията на главния канал на панкреаса.

Псевдокисти образуват се и след травматични увреждания на панкреаса. Възникват при автолиза на некротични зони при острия панкреатит, затова се наричат "постнекротични псевдокисти".
Макроскопски рясно образуваните псевдокисти имат тънки стени и са изпълнени с кашава детритна материя. Псевдокистите, които са персистирали продължителен период от време, имат сравнително по-дебели стени, изградени от съединителна тъкан и изпълнени с водниста течност, която може да бъде бистра или мътна.