Клинична патология на гърдата

Гърдата представлява издаден, чифтен жлезист орган при човека. Намира се пред гръдната област на тялото и е съставена от апокринни жлези. Тя е част от вторичните полови белези при жените, които търпят промени в периода на пубертета. Това се дължи на хормона естроген, който повишава нивата си в женския организъм. След раждането млечните жлези започват да функционират като продуцират секрет наречен кърма или мляко, който е храната на новороденото.

Гърдата на зряла жена нормално е изградена от 15-25 големи събирателни канала, които към повърхността формират сегментни дилатации и завършват с малки пори, разположени в дъното на зърното. В дълбочина на паренхима всеки главен канал се разклонява на множество по-малки, които дистално завършват с различен брой терминални канали. Преди пубертета тези терминални канали завършват на сляпо, но след хормонална стимулация от тях се формират различен брой лобули, представляващи групи от ацини.

Хистологично нормалният лобул е изграден ацини, тапицирани с двуреден кубичен епител и базален миоепителен слой. Ацините са заобиколени от рехава, хормонално активна фибро-васкуларна интралобуларна строма.

Към клинична патология на гърдата се отнасят:

• вродени аномалии
• възпалителни заболявания
• диспластични процеси
• тумори на гърдата

Патологичните състояния, които могат да засегнат гърдата са много и могат да се наблюдават във всяка възраст. По-голямата част от лезиите, които се появяват в гърдата, са доброкачествени. Голяма тревога се предизвиква от злокачествени лезии на гърдата, тъй като ракът на гърдата е най-често срещаното злокачествено заболяване при жените в западните страни. Обаче доброкачествените лезии на гърдата са много по-чести от злокачествените. С използването на мамография, ултразвук и ядрено-магнитен резонанс на гърдата и широкото използване на иглени биопсии диагнозата на доброкачествено заболяване на гърдата може да се извърши без операция при по-голямата част от пациентите. Тъй като по-голямата част от доброкачествените лезии не са свързани с повишен риск от последващ рак на гърдата, трябва да се избягват ненужни хирургични процедури. Важно е патолозите, рентгенолозите и онколозите да разпознаят доброкачествените лезии, както да ги разграничат от in situ, така и от инвазивния рак на гърдата и да оценят риска на пациента от развитие на рак на гърдата, така че да може да се установи най-подходящият начин на лечение за всеки случай.

Терминът "доброкачествени заболявания на гърдата" обхваща хетерогенна група лезии, които могат да представят широк спектър от симптоми или могат да бъдат открити като случайни микроскопични находки. Честотата на доброкачествените лезии на гърдата започва да нараства през второто десетилетие на живота и достига своя връх през четвъртото и петото десетилетие, за разлика от злокачествените заболявания, при които честотата продължава да нараства след менопаузата, макар и с по-малко бързи темпове.

Ракът на гърдата е неоплазма, която се развива от тъканта на гърдата. Той обикновено се класифицира основно по хистологичния си вид. Повечето ракови заболявания на гърдата водят началото си от епитела, облицоващ каналите или лобулите, и тези ракови заболявания се класифицират като дуктален или лобуларен карцином. Карциномът in situ е растеж на нискостепенни ракови или предракови клетки в определено тъканно отделение, като млечния канал без инвазия на заобикалящата тъкан. За разлика от това, инвазивният карцином не се ограничава до първоначалното тъканно отделение.

Всички заболявания и състояния, спадащи към клинична патология на гърдата ще бъдат разгледани по-подробно в отделни статии.