Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Органи и системи Храносмилателна система Черен дроб

Черен дроб (hepar)

Черен дроб (hepar) - изображение

Черният дроб е най-големият паренхимен вътрешен орган и втория по големина орган (след кожата) в човешкото тяло. Той се разполага под диафрагмата в горната част на коремна кухина, като се простира от дясно подребрие, преминава през средната част на тази област (епигастриума) и достига до ляво подребрие. Горната му граница е на равнището на VІ ребро, а долната - на дясната ребрена дъга. Черният дроб има форма на призма или клин с основа, насочена надясно, и връх - наляво. Диаметърът му намалява постепенно отдясно наляво. Неговото тегло, когато е напълнен с кръв, е около 2400 гр., а в обезкървено състояние - 1500 гр.

Във функционално отношение черният дроб представлява орган с разнообразни функции. Определя се като химичната лаборатория на тялото, която получава суровини от порталната вена - v. portae, събираща кръвта от стените на нечифтните коремни органи - стомах, черва, задстомашна жлеза и слезка. Основните функционални отправения на орган включват:

  • черният дроб е най-голямата храносмилателна жлеза, която секретира жлъчка (жлъчен сок) с основно значение за смилането и резорбцията на мазнини;
  • участва в обмяната на въглехидратите, като трансформира резорбираната от червата глюкоза в гликоген, складира в неговите клетки и при нужда освобождава глюкоза;
  • в него се осъществява дезаминиране на аминокиселини, при което се образува урея и други отпадъчни продукти;
  • играе съществена роля в мастната обмяна;
  • в него се извършва пигментната обмяна - преработва хемоглобина от разрушените еритроцити, при което се образуват жлъчните пигменти, влизащи в състава на жлъчката;
  • в неговите клетки се осъществява обезвреждане на токсични вещества и лекарства;
  • играе важна роля в кръвотворенето и хемостазата (кръвосъсирването), като образува противоанемичен фактор и много от факторите на кръвосъсирването.

Различават се три повърхности на черен дроб - горна, долна и задна, като и един ръб. Горната и долна повърхности се срещат в предно-долен ръб - margo inferior. На него се забелязват две изрезки: дясна - за жлъчния мехур, и лява - за връвта на пъпната вена. Ръбът на черния дроб се разполага косо, като в началото върви по дясна ребрена дъга, след което излиза от дясно подребрие, преминавайки от хрущяла на девето дясно ребро до хрущяла на седмо ляво ребро. При увеличение на черния дроб от патологичен процес, този ръб се измества надолу под ребрената дъга и може да се опипа.

1. Горната (диафрагмална) повърхност - facies diaphragmatica, е гладка, изпъкнала и обърната нагоре и напред към диафрагмалния купол. Тази повърхност е разделена на две области, които се формират от вървящата отпред назад коремнична дубликатура - lig. falciforme hepatis.

2. Долната (висцерална) повърхност - facies visceralis, има сложен релеф. Тя е обърната надолу и назад и е разделена е на три полета от две успоредни бразди.

Лявата бразда върви в срединната равнина и има две части:

  • предна част - fissura lig. teretis, представлява своеобразна цепка, в която заляга облата връзка - lig. teres hepatis (остатък от пъпната вена);
  • задна част - fissura lig. venosi, е остатък от ductus venosus, който до раждането осъществява връзката на пъпна вена с долна куха вена.

Дясната бразда се образува от две надлъжно разположени ямки:

  • предна - fossa vesicae felleae, в която лежи жлъчният мехур;
  • задна - sulcus venae cavae, към която приляга долната куха вена.

Двете успоредни бразди се свързват посредством една дълбока напречна цепка - porta hepatis. През нея я в черния дроб навлизат кръвоносни съдове - обща чернодробна артерия (a. hepatica propria), портална вена (v. portae) и нерви. Оттук изхождат общия жлъчен канал на черния дроб - ductus hepaticus communis, и лимфните съдове. Участъкът от висцералната повърхност, който се загражда от двете сагитални бразди, е разделен посредством напречната цепка на два дяла: преден с квадратна форма - lobus quadratus, и заден с подобна на опашка форма - lobus caudaus. В долния край на последния се наблюдават две възвишение, намиращи се над чернодробната порта: proc. caudatus и proc. papilaris.

Долна повърхност на черен дроб

По долната повърхност на черен дроб се оформят отпечатъци (impressiones) от органите, с които органа влиза в непосредствен контакт: отпечатък от стомаха - impressio gastrica, от хранопровода - impressio esophagea, от дуоденум - impressio duodenalis, напречното дебело черво - impressio colica, десния бъбрек - impressio renalis, и дясната надбъбречна жлеза - impressio suprarenalis.

Черният дроб е обвит от серозна ципа, която представлява част от коремницата (перитонеума) и се нарича серозна обвивка - tunica serosa. Тази ципа на определени места се прехвърля към коремната стена или към съседни вътрешни органи и образува перитонеални връзки. Такива са:

1. Връзки, изхождащи от горната повърхност на черния дроб:

  • сърповидна връзка - lig. falciforme hepatis, която се разполага между черния дроб и предната коремна стена;
  • венечна връзка - lig. coronarium hepatis, се продължава от сърповидната връзка и се локализира напречно по горната повърхност на черния дроб, като завършва в двете страни с триъгълни връзки - ligg. tiangularia.

Серозни връзки на черния дроб

2. Връзки, водещи началото си от долната повърхност:

  • lig. hepatogastricum - започва от долната повърхност на черния дроб и завършва по малката кривина на стомаха,
  • lig. hepatoduodenale - изхожда от същата повърхност като последната, но завършва в по горната част на дуоденума.

Част от задната повърхност на facies diaphragmatica не покрита от серозна обвивка и сраства направо с диафрагмата. Тази област е наречена оголено поле - area nuda.

Под tunica serosa на черния дроб се намира съединителнотъканна обвивка - tunica fibrosa, наречена още - капсула на Глисон, която покрива цялата повърхност на органа. Тя е изградена от колагенни и еластични влакна. В областта на porta hepatis тя обхваща съдовете и с тях навлиза във вътрешността на черния дроб, като го разделя на множество малки чернодробни делчета.

Чернодробните делчета - lobuli hepatis, са основните структурно-функционални единици на черния дроб. Според класическия анатомичен модел чернодробното делче се изгражда около централно разположена венозен съд - v. centralis, и е обградено от пространства от съединителна тъкан. В областта на срещане на три делчета това пространство е разширено и в него се разполага съдова триада - trias hepatica. Една съдова триада включва венозен, артериален и жлъчен съд, съответно - vena, arteria et ductus interlobularis.

Съществуват и други видове структурни единици на черния дроб:

  • портално делче - включва една съдова триада и прилягащи към нея части на три съседни делчета, които се кръвоснабдяват от едно крайно разклонение на порталната вена, на чернодробната артерия и от които жлъчния секрет се събира в един жлъчен съд (vena, arteria et ductus interlobularis).
  • чернодробна ацина - към нея принадлежат чернодробни паренхимни клетки (хепатоцити) на две съседни делчета, който се кръвоснабдяват от съответната венула от системата на порталната вена и от артериола от собствената чернодробна артерия. Оста на ацината е изграден именно от споменатите кръвоносни съдове.

Класическите чернодробни делчета имат неправилна призматична форма с дължина около 2 мм и ширина около 1 мм. Те са изградени от епителен паренхим и кръвоносни съдове. В центъра на всяко от делчетата, от върха до неговата основа, се разполага една централна вена - v. centralis, около която радиерно са разположени чернодробните гредички (ламели, пластинки) - laminae hepatis, изградени от един ред чернодробни клетки (хепатоцити) - hepaticyti. Чернодробните пластинки се раздвояват, на определени места се свързват помежду си и съдържат различни по размери прозорчета. Те представляват секреторната част на делчето и биват оприличени със секреторните тубули на други жлези. Хепатоцитите имат полиедрична форма и размери от 20 до 30 микрометра. Те се свързват помежду си с множество цепковидни контакти - gap junction. Чернодробните клетки съдържат централно разположено ядро, гликоген и мастни капчици в цитоплазмата. 1/4 от хепатоцитите притежават по две ядра. Тези клетки са много активни, имат добре представен гладък и гранулиран ендоплазмен ретикулум, множество митохондрии, като в цитоплазмата им се наблюдават гранули от жлъчни пигменти, лизозоми и др. клетъчни органели. Свободните повърхност на хепатоцитите, обърнати към синусоидите, притежават неправилни микровласинки, играещи важна роля в обмяната на вещества между кръвта и тези клетки. Долепените повърхности на чернодробните клетки притежават улейчета, който взаимно се допълват и формират жлъчни каналчета - canaliculi biliferi. По тези каналчета отделената от хепатоцитите жлъчка се транспортира към периферията на делчето, откъдето се влива в междуделчев жлъчен съд - ductus interlobularis. Характерна особеност на тези клетки е високата им регенераторна способност, като при загуба на чернодробна тъкан те започват да се делят чрез митоза.

Устройство на чернодробно делче

Чернодробните синусоиди - vasa sinusoidea, представляват съдови пространства, разположени между чернодробните гредички, в които циркулира смесена кръв от клонове на порталната вена и чернодробните артерии в посока към централната вена. Стената на синусоидите се образува от малки ендотелни клетки и големи фагоцитиращи ендотелни клетки на Купфер - звездовидни макрофаги. Между ендотелните клетки има отвърстия с диаметър от 0,1-0,5 микрометра за осигуряване на контакт на хепатоцитите с кръвта. В самите ендотелни клетки се разполагат пори с диаметър от 100 нанометра, през който може да премине кръвна плазма и малки частици, но не и кръвни клетки. Купферовите клетки улавят, поглъщат и разграждат антигени и имунни комплекси. Между синусоидите и хепатоцитите се намира тясно перисинусоидално пространство, наречено пространство на Дисе. В него се вдават микровласинките на чернодробните клетки и се осъществява обмяната на веществата между хепатоцитите и кръвта. В това пространство се намират и клетки, който натрупват липиди - перисинусоидални липоцити, или клетки на Ito. В тези клетки се натрупва и витамин А. Синосуидите на черния дроб изпълняват и функция на кръвно депо.

Жлъчните пътища на черен дроб водят началото си от жлъчни капиляри - canaliculi biliferi, които се формират от специфични улеи по долепените повърхности на чернодробните клетки. Тези начални каналчета нямат собствени стени - техните стени представлява видоизменени мембрани на хепатоцитите, които притежават микровласинки, насочени към просвета на жлъчното капилярче. Те се сдобиват със стени при излизане от чернодробното делче, като се образуват ductuli interlobulares, които се продължават в система от жлъченосни канали - ductuli biliferi. Последните следват ретроградно пътя на порталната вена и собствената чернодробна артерия. От тези канали се формират два големи жлъчни канала - ductus hepaticus dexter и ductus hepaticus sinister. В областта на porta hepatis те се обединяват в един общ чернодробен канал - ductus hepaticus communis, чрез който жлъчката се извежда от черния дроб.

Черният дроб притежава т.нар. "двойствена" кръвоносна система.

Внасящите съдове в него са два:

  • a. hepatica propria (собствена чернодробна артерия) - осъществява артериалното кръвоснабдяване;
  • v. portae (портална вена) - носи венозна кръв от стомаха, червата, слезката, панкреаса, съдържаща резорбираните в чревния тракт хранителни вещества, продуцираните от панкреаса хормони (инсулин, глюкагон), продукти от разрушените в слезката еритроцити.

Посочените по-горе съдове навлизат в черния дроб през porta hepatis. Разклоняват се на два главни клона, а след това на по-малки, като най-малките клончета се наричат aa. interlobulares и vv.interlobulares. Венозната и артериалната кръв се влива в синусоидите на делчетата. Кръвта от синусоидите се оттича в централните вени, а от тях във vv. sublobulares. Те се обединяват в клоновете на чернодробните вени - vv. hepaticae. Венозната кръв от черния дроб се оттича в долната празна вена - vena cava inferior, чрез чернодробните вени.

Според разположението на основните клонове на порталната вена черния дроб се разделя на отделни сегменти. Чернодробният сегмент е такава част от черния дроб, до която достига един главен клон на v. portae с придружаващите го артериални, жлъчни и лимфни съдове. Всеки от сегментите има собствено кръвоснабдяване и жлъчен отток. Приети са няколко схеми за разпределение на чернодробните сегменти. Според анатомичната номенклатура черният дроб се разделя на два дяла и четири сегмента.

Във функционален аспект, според разпределението на порталните съдове и чернодробните вени, черният дроб се разделя на два дяла (хемидроба) от главната портална бразда, минаваща от ложето на жлъчния мехур, до левия борд на долна празна вена, по която минава средната чернодробна вена. Десният черен дроб се разделя на два сектора от дясната портална бразда, по която минава дясната хепатална вена. Всеки от тези два сектора се разделя на по два сегмента: антеро-медиален сектор - сегмент V отпред, и сегмент VIII отзад; постеро-латерален сектор - сегмент VI отпред, и сегмент VII отзад.

Сегменти на черен дроб

Левият черен дроб също се разделя на два сектора чрез лявата портална бразда, по която върви лявата хепатална вена. Предният сектор се разделя от умбиликалната бразда на два сегмента - сегмент IV, предната част, на който е квадратният лоб, и сегмент III, който е предната част на левия лоб. Задният сектор включва само един сегмент - II сегмент, който е задната част на левия лоб. Лобът на Spiegel или сегмент I, от функционална гледна точка, се разглежда като автономен сегмент, тъй като неговото кръвоснабдяване е независимо от порталните и хепатални вени на останалите сегменти.

През черния дроб за една минута преминават около 1500 мл кръв, 1200 мл, от които постъпват с v. portae и 300 мл с чернодробната артерия.

Лимфните капиляри на черен дроб се формират в междуделчестата съединителна тъкан. Те вървят по два пътя: по пътя на v. portae, по който достигат до porta hepatis и напускат органа, и по пътя на вените от системата на vv. hepaticae. Лимфата от черния дроб се оттича към коремните лимфни възли.

Черният дроб се инервира от симпатикови, парасимпатикови и сетивни нервни влакна.

3.9, 22 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА Черен дроб

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория