Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Болести на черния дроб Хроничен хепатит, некласифициран другаде Хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде

Хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде МКБ K73.0

Хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде МКБ K73.0 - изображение

Хроничен персистиращ хепатит е форма на хроничен хепатит и е една от най-често срещаните в клиничната практика. Хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде се счита за доброкачествена форма на хроничен хепатит с персистиращо възпаление повече от шест месеци и непрогресивни лезии.

Патогенетичната същност на заболяването се характеризира с персистиране на етиологичния възпалителен фактор, хронично токсично увреждане на хепатоцитите и техните функции с активиране на мезенхимната тъкан в умерена степен под въздействието на различни токсични или метаболитни етиологични фактори.

Патомоморфологично хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде се характеризира с неусложнено портално възпаление. Възпалителният инфилтрат се ограничава само до порталния тракт, а понякога може да бъде с малко разширение в лобулите. Степента на лобуларна активност е незначителна. Отделни лимфоцити от възпалението могат да се прехвърлят и в съседния паренхим. Но никога няма засягане на перипорталните хепатоцити и делчеста некроза. Чернодробната архитектоника е непокътната, а ако има фиброза тя се свежда до леко разширение на порталните пространства и е функционално неактивна.

Клинична картина на хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде
За хроничния персистиращ хепатит е типично нехарактерното протичане. Дълго време оплакванията на болните поради това, че не се отличава съществено от тези при други гастроинтестинални заболявания (намален апетит, лесна умора и намалена трудоспособност, диспептични смущения, метеоризъм, неврастенни оплаквания) се тълкуват като хроничен гастрит, холелитиаза, дискинезия на жлъчните пътища и др. Характерно е, че те се усилват или пък се появяват при физически усилия, интеркурентни заболявания или прехранване и злоупотреба с алкохол. При обективното изследване най-често е налице разностепенно изразена хепатомегалия (увеличаване на черния дроб). При около 1/5 от болните има и спленомегалия (увеличаване на слезката) и субиктер или лека жълтеница. Черният дроб е леко увеличен на 2-3 см под ребрената дъга, с леко заострен ръб, гладка повърхност и умерена плътност, понякога болезнен. Телеангиектазии (разширени капиляри) и палмарен и плантарен еритем и други признаци на чернодробна недостатъчност липсват.

Диагноза на хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде
Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните и клиничните изследвания и пълните функционални изследвания на черния дроб.
Лабораторните изследвания почти не показват промени в чернодробните проби, протеинограмата, нивото на холестерола, билирубина и трансаминазите. Последните може да са с преходно повишена активност в периодите на влошаване на заболяването) боледуване, алкохолна злоупотреба и др.).
Коремната ехография може да покаже горно - гранични размери на черния дроб.
При лапароскопско изследване черния дроб изглежда увеличен, с гладка повърхност и задебелена, с намалена прозрачност Глисонова капсула (капсулата на черния дроб). Сцинтиграфията на черния дроб не е в състояние да даде достатъчна информация за структурата на черния дроб при персистиращ хроничен хепатит, поради което при такива болни няма диагностична стойност.
Решаващо значение за диагнозата има биопсичното изследване, което не се смята за задължително. Чрез него се поставя не само точна диагноза и се определя степента на чернодробното поражение и активността на възпалителния процес, но става единствено сигурно отдиференцирането от други паренхимни заболявания на черния дроб (чернодробна стеатоза, агресивен хроничен хепатит, портална чернодробна цироза и др.).

Протичането и прогнозата на заболяването са благоприятни при голямата част от болните. Заболяването протича бавно, като или спонтанно, или след съответен режим и лечение може да премине в дълговременна ремисия или да се излекува.

Лечение на хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде
Лечението на хроничния персистиращ хепатит се състои в спазване на определен трудов и диетичен режим с преустановяване на токсично действуващите и предразполагащи към хронифициране фактори. В храната трябва да има достатъчно липотропни субстанции и белтъци от животински произход. Назначават се витамин Ц, витамин Б12 и хепатопротективни препарати. Лечението с глюкокортикостероидни хормони и имуносупресори се смята за противопоказано при болните с хроничен персистиращ хепатит. Добри резултати дава периодичното балнеосанаториално лечение в курортни комплекси.
Болните трябва да бъдат подлагани на периодичен контрол чрез диспансерно наблюдение. Тяхната трудоспособност обикновено е запазена при спазване на режима. Трудоспособността е временно ограничена за период от 1-2 месеца при случаите на влошаване. Профилактиката се състои в своевременно лечение на острите хепатити (вирусен хепатит и остри токсични хепатити). Ограничаване на алкохолната злоупотреба и безконтролното ползване на хепатотоксични лекарствени средства. Отстраняване на предразполагащите към хронифициране фактори и активно диспансерно наблюдение със своевременни лечебни мерки след преболедуван вирусен хепатит.

3.8, 5 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия