Хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде МКБ K73.0

При наличие на симптоми на болестта, продължаващи повече от шест месеца и данни за активност на болестния процес, се говори за хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде. Болестта показва относително висока честота, като засяга пациенти от всички възрастови групи с по-висока честота във възрастта между 40 и 60 години. Необходимо е проследяване на засегнатите и провеждане на необходимото лечение с оглед редукция на рисковете от прогресия на болестния процес в цироза и свързаните с нея усложнения.

Етиология, особености, симптоми на болестта

Хроничен персистиращ хепатит е една от най-често срещаните в клиничната практика форми на хроничен хепатит. Хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде, се счита за доброкачествена форма на хроничен хепатит с персистиращо възпаление, продължаващо повече от шест месеци и непрогресивни лезии.

Патогенетичната същност на заболяването се характеризира с персистиране на етиологичния възпалителен фактор, хронично токсично увреждане на хепатоцитите и техните функции с активиране на мезенхимната тъкан в умерена степен под въздействието на различни токсични или метаболитни етиологични фактори.

Патомоморфологично болестта се характеризира с неусложнено портално възпаление. Възпалителният инфилтрат се ограничава само до порталния тракт, а понякога може да бъде с малко разширение в лобулите. Степента на лобуларна активност е незначителна, като отделни лимфоцити от възпалението могат да се прехвърлят и в съседния паренхим, но липсва засягане на перипорталните хепатоцити и делчеста некроза. Чернодробната архитектоника е непокътната, а ако има фиброза тя се свежда до леко разширение на порталните пространства и е функционално неактивна.

Редица етиологични фактори могат да провокират появата на болестта, като сред най-често описваните в клиничната практика се включват вирусен хепатит С, вирусен хепатит В, вирусен хепатит D, автоимунен хепатит, остри, нелекувани токсични хепатални увреждания (индуциран от алкохол, лекарства или токсини хепатит).

За хроничния персистиращ хепатит е типично нехарактерното протичане. Дълго време оплакванията на болните поради това, че не се отличава съществено от тези при други гастроинтестинални заболявания (намален апетит, лесна умора и намалена трудоспособност, диспептични смущения, метеоризъм, неврастенни оплаквания), се тълкуват като хроничен гастрит, холелитиаза, дискинезия на жлъчните пътища и други. Характерно е, че те се усилват или пък се появяват при физически усилия, интеркурентни заболявания или прехранване и злоупотреба с алкохол. При обективното изследване най-често е налице разностепенно изразена хепатомегалия (увеличаване на черния дроб). При около една пета от болните има и спленомегалия (увеличаване на слезката) и субиктер или лека жълтеница. Черният дроб е леко увеличен на 2-3 см под ребрената дъга, с леко заострен ръб, гладка повърхност и умерена плътност, понякога болезнен. Телеангиектазии (разширени капиляри) и палмарен и плантарен еритем и други признаци на чернодробна недостатъчност липсват.

Въпреки обикновено лекото си протичане, се препоръчва своевременна консултация със специалист вместо неглижиране на проявите, за назначаване на необходимите изследвания и диагностично уточняване на състоянието.

Диагностичен подход

При хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде, е необходим комплексен, целенасочен и често индивидуален подход с цел откриване на болестта, потвърждаване на диагнозата, изясняване на етиологичните особености (при уточняване на причинителите на заболяването е възможно оптимизиране на последващото лечение и назначаване на ефективни етиотропни средства), уточняване на налични усложнения, развили се при конкретния пациент и други.

Това се постига с използването на множество и разнообразни диагностични подходи, основните от които включват:

• анамнеза и физикални находки: диагнозата се предполага въз основа на анамнестичните (характерни оплаквания, анамнеза за рискови фактори, злоупотреба с алкохол, подлежащи заболявания) и клиничните изследвания (болки в дясно подребрие при палпация на черния дроб, промени в размерите и консистенцията на органа при палпация, клинични находки за иктер, промени по кожата и много други)
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания варират в широки граници при отделните пациенти. Лабораторните изследвания при много от засегнатите почти не показват промени в чернодробните проби, протеинограмата, нивото на холестерола, билирубина и трансаминазите. Последните може да са с преходно повишена активност в периодите на влошаване на заболяването) боледуване, алкохолна злоупотреба и други). За уточняване на диагнозата и подпомагане на диференциалната диагноза често се назначават специализирани изследвания за вирусен хепатит, имунологични изследвания за автоимунен хепатит и други
• образна диагностика: образните методи на изследване позволяват визуализация на наличните хепатални увреждания, установяване на усложнения, определяне на тежестта на болестния процес. Коремната ехография може да покаже горно-гранични размери на черния дроб, при лапароскопско изследване черният дроб изглежда увеличен, с гладка повърхност и задебелена, с намалена прозрачност Глисонова капсула (капсулата на черния дроб). Сцинтиграфията на черния дроб не е в състояние да даде достатъчна информация за структурата на черния дроб при персистиращ хроничен хепатит, поради което при такива болни няма диагностична стойност. При съмнения за неопластичен процес или усложнения може да се наложи извършване на компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс
• биопсия на черния дроб: решаващо значение за диагнозата има биопсичното изследване, което не се смята за задължително. Чрез него се поставя не само точна диагноза и се определя степента на чернодробното поражение и активността на възпалителния процес, но е възможно единствено сигурно отдиференцирането от други паренхимни заболявания на черния дроб (чернодробна стеатоза, агресивен хроничен хепатит, портална чернодробна цироза и други), като в много от случаите се подпомага и етиологичното изясняване на болестта

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага различаване от различните увреждания по хода на хепаталните структури с токсична, автоимунна, възпалителна, инфекциозна, неопластична или друга етиология, както и от някои по-рядко описвани в практиката заболявания със системен характер и засягане на черния дроб при прогресия на болестния процес.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите с хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде, се определя строго индивидуално в зависимост от общото им състояние, диагностичните находки, наличието на усложнения и редица други фактори.

Терапията обикновено е консервативна, като се използват лекарства от различни фармакологични групи, редуциране на вредните навици, общи мерки за подобряване на цялостното здравословно състояние и други. В много редки случаи се налага назначаване на оперативна интервенция с различен обем за лечение на тежки усложнения, при значителна прогресия на болестта (например трансплантация на черен дроб при тежка, рефрактерна на терапия цироза) и други.

Най-общо се назначава подходяща комбинация от следните мерки и подходи:

• общи мерки за лечение: лечението на хроничния персистиращ хепатит се състои в спазване на определен трудов и диетичен режим с преустановяване на токсично действуващите и предразполагащи към хронифициране фактори. В храната трябва да има достатъчно липотропни субстанции и белтъци от животински произход, назначават се витамин С, витамин Б12, антиоксиданти и хепатопротективни препарати. Добри резултати се постигат с периодичното балнеосанаториално лечение в курортни комплекси
• овладяване на острите прояви и усложнения: при вирусните хепатити се назначават съответните антивирусни средства, при нужда интереферони и други средства за лечение. При автоимунните форми на болестта се назначават подходящи имуномодулатори в подходящ дозов режим. Симптоматично се прилагат подходящи противовъзпалителни средства, спазмолитици, аналгетици и други агенти. При наличие на развили се усложнения се назначава съответното лечение (диуретици при оточен синдром и асцит, лактулоза при чернодробна енцефалопатия, подходяща медикаментозна терапия при портална хипертония и други)
• диспансеризация при нужда: болните трябва да бъдат подлагани на периодичен контрол чрез диспансерно наблюдение, като тяхната трудоспособност обикновено е запазена при спазване на режима. Трудоспособността е временно ограничена за период от един до два месеца при случаите на влошаване
• профилактични мерки: профилактиката се състои в своевременно лечение на острите хепатити (вирусен хепатит и остри токсични хепатити), ограничаване на алкохолната употреба и безконтролното приемане на хепатотоксични лекарствени средства (особено отпускани без медицинско предписание, добавки, лечебни растения). Отстраняване на предразполагащите към хронифициране фактори и активно диспансерно наблюдение със своевременни лечебни мерки след преболедуван вирусен хепатит се препоръчва при всички пациенти за наблюдението им и ранни мерки при влошаване

Протичането и прогнозата на заболяването са благоприятни при голямата част от болните. Заболяването протича бавно, като или спонтанно или след съответен режим и лечение може да премине в дълговременна ремисия или да се излекува.

В редки случаи при хроничен персистиращ хепатит, некласифициран другаде, е възможно авансиране и прогресия на болестните увреждания (особено при неглижиране на проявите, липса на консултация със специалист) и развитие на тежки чернодробни поражения с необратим характер и трудно повлияващи се на лечение.

Заглавно изображение: freepik.com